Миналата година беше най-горещата в историята както в Европа, така и в световен мащаб, като температурите надминаха всички предишни нива от 1850 г. насам. В световен мащаб последните десет години бележат и най-топлото десетилетие в историята.

Европа е най-бързо затоплящият се континент на Земята, като температурата се е повишила два пъти по-бързо от средния темп за света от 80-те години на миналия век, според Доклада за състоянието на климата в Европа.

Няколко проучвания показват, че засилващата се честота на горещите вълни вече оказва значително въздействие върху европейската икономика, което води до загуба на БВП и на производителност на труда.

Експерти предупреждават, че тези икономически последици ще се увеличат рязко през следващите десетилетия.

Последиците от покачващите се температури варират значително в различните части на Европа, а от Euronews анализират кои страни са изправени пред най-големи загуби на БВП и производителност на труда.

В проучване, публикувано в Nature Communications, Давид Гарсия-Леон и неговите колегите изследват топлинните вълни през четири изключително горещи години - 2003, 2010, 2015 и 2018 г., като сравняват тяхното въздействие с историческата базова линия от 1981 до 2010 г.

През тези избрани години общите очаквани икономически поражения от горещите вълни варират между 0.3% и 0.5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европа, обхващащ ЕС-27, Обединеното кралство и страните от Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).

Това представлява от 1.5 до 2.5 пъти средните годишни икономически загуби от екстремни горещини през периода 1981–2010 г., които са били приблизително 0.2% от БВП.

При тези оценки не са приложени допълнителни мерки за смекчаване или адаптиране.

Според статията се очаква средните икономически загуби от топлинни вълни да се увеличат от историческата средна стойност от 0.21% от БВП (1981–2010 г.) до 0.77% през 2035–2045 г., 0.96% през 2045–2055 г. и над 1.14% до 60-те години на 21-ви век.

Тези прогнози може да се променят в зависимост от това колко числата се различават от средните.

Южна Европа е изправена пред най-големи загуби

За страни, като Кипър, Хърватия, Португалия, Малта, Испания и Румъния, са прогнозирани най-високите икономически загуби, като въздействието ще достигне или надхвърли 2.5% от БВП до периода 2055–2064 г.

Гърция и Италия (и двете -2.17%), както и Франция (-1.46%), също се очаква да претърпят значителни загуби до 60-те години на века.

Всички тези страни вече са уязвими поради по-горещия си климат и се очаква да отчетат най-драстично увеличение на щетите от горещите вълни.

Въздействието върху БВП на България за периода 2045 – 2054 г. се очаква да бъде малко над 1.5% от БВП и да се доближи до 2% от БВП в периода 2055 – 2064 г.

Най-малко засегнатите

За Обединеното кралство, Ирландия, Дания, Нидерландия и Белгия се отчита относително по-ниско въздействие върху БВП, което, като цяло, остава под 0.5% дори при най-лошите бъдещи сценарии.

Въпреки това, почти всички страни, дори в по-хладните региони, отчитат постоянна низходяща тенденция, което показва влошаване на въздействието с течение на времето.

ОИСР разкрива потенциални загуби на производителност на труда

Доклад на ОИСР от 2024 г. на Елиа Коста и нейни колеги, който покрива 23 държави, в това число 21 в Европа, заедно с Япония и Южна Корея, установява, че високите температури намаляват производителността на труда.

Изследването се основава на подробни метеорологични данни и финансова информация от над 2.7 милиона компании в периода 2000 - 2021 г.

Те установяват, че както увеличаването на броя на дните с високи температури, така и появата на горещи вълни значително намаляват производителността на труда.

Техните базови оценки показват, че десет допълнителни дни с температура над 35°C през годината водят до намаление на годишната производителност на труда на компаниите с 0.3%. Понижението е с 0.2%, когато са измерени температури над 30°C.

Когато температурата е над 40°C, въздействието нараства рязко, като производителността намалява с над 1.5%, а спадът достига 1.9%. Ефектите варират от -1.1% до -2.7%, което предполага, че при този най-екстремен сценарий загубите могат да надхвърлят 2.5%.

Испания е най-засегната от горещините

Симулациите на ОИСР също така разкриха потенциалните загуби на производителност поради топлинен стрес в различните страни през разглеждания период и в бъдеще.

Испания регистрира най-голяма промяна в производителността на труда поради увеличаването на дните с топлинен стрес - със спад от 0.22% между периодите 2000–2004 г. и 2017–2021 г.

Франция и Унгария следват, всяка със загуба от 0.13%. Други страни със загуби на производителността на труда от 0.1% или повече са Словакия, България, Словения, Италия, Полша и Румъния.

Когато топлинният стрес е свързан с повишаване на температурата с 2°C в симулацията, представляваща бъдещи условия, нивото на загуби на производителност се увеличава рязко.

Симулацията показва, че производителността на труда може да спадне с над 0.8% в Испания и с около 0.5% в Италия и България. За разлика от това, северните страни, като Дания и Финландия, се очаква да се сблъскат с най-малки загуби.

Сред петте най-големи икономики в Европа, Обединеното кралство постоянно демонстрира най-нисък спад в производителността и в двата сценария.

Обръщат ли внимание европейските държави?

Давид Гарсия-Леон, научен съветник в испанското министерство на земеделието и храните, отбелязва, че някои практики за адаптация вече са често срещани в Европа.

Например, работещите на открито често променят работното си време през летните месеци и правят задължителни почивки, за да избегнат топлинния стрес.

„Тези практики неизбежно ще трябва да се разширят към по-северните региони, тъй като горещите вълни стават по-чести и интензивни“, казва той пред Euronews.

По негови думи, някои страни вече са внедрили инструменти, като локализирани системи за ранно предупреждение за екстремни горещини, но те трябва да бъдат разширени в цяла Европа.

Елия Коста, икономист в ОИСР и водещ автор на доклада, посочва, че много от тях са въвели или предложили мерки, като регулиране на работата на открито по време на горещи вълни.

Препоръки от експерти

Коста предлага два съществено важни политически приоритета пред Euronews:

„Първо, спешната необходимост от поддържане и увеличаване на енергичните усилия за смекчаване на изменението на климата, за да се ограничи нарастващата интензивност и честота на горещите вълни – и по този начин да се намалят пораженията при източника. Второ, подчертаваме важността на приемането на мерки за адаптация, като подобряване на вентилацията на работното място, коригиране на работното време, за да се избегнат пиковите температури, или разширяване на градските зелени площи, за да се понижат температурите на околната среда“.

Гарсия-Леон подчерта, че предишните мерки вече не са достатъчни, предвид нарастващата честота и интензивност на екстремните горещини.

„Политиките за съобразени със здравето условия на труд трябва да бъдат допълнени от по-широки публични политики, които подкрепят разработването на местни планове за адаптация. Например, мерките за градско и пространствено планиране са от съществено значение за смекчаване на ефекта на топлинните острови“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !