Осмата годишна конференция по управление на риска на Coface се състоя на 26 април в София.

Основната тема беше "Стабилност в турбулентни времена", като в отделните панели и дискусии бяха засегнати основните икономически и политически рискове, свързани както с глобалната, така и с българската действителност.  

Основната цел на събитието е да даде на бизнеса идеи и насоки, които да осигурят неговата дългосрочна стабилност.

Ето какво коментира управителят на Кофас България Пламен Димитров пред Darik Business Review по повод конференцията и рисковете, които стоят пред бизнеса: 

Какви рискове добавя към корпоративната среда усложняващата се геополитическа ситуация?

Геополитиката генерира голяма доза неизвестност, защото лягаш с едни резултати и се събуждаш с други.

Представете си компании, които са разчитали на Украйна и Русия за 90% от своята верига за доставки или 30-40 процента от пазара им е бил концентриран в тези държави. Какво се е случило с тях след началото на конфликта? 

Същото е и при нас, застархователите. Компаниите вече разбраха, че до голяма степен техните решения и анализи могат да бъдат повлияни от действията на други хора. А понякога те са базирани само на его. 

Това засяга всички. Има хора, които си "заравят главата в пясъка", но няма човек или компания, които да не са засегнати. 

Как стоят нещата в България? Ние имаме вътрешни политически проблеми и рискове. Един от най-горещите въпроси, например, е докога ще можем да отлагаме влизането в еврозоната.

Ако погледнете мястото на България в Централна и Източна Европа - като ръст на брутния вътрешен продукт, лихви, инфлация и т.н., се вижда ясно, че ние не се различаваме кой знае колко нито в положителен, нито в отрицателен аспект. 

Но по-детайлният поглед разкрива, че най-големият ни проблем е липсата на редовно правителство. Първото, което се разбра, е, че държавата може да функционира и без такова. Вторият извод обаче е, че ни липсват дългосрочните решения. 

Прякото последствие е, че не бяхме приети в еврозоната и в Шенген. Това са две неща, които са много важни за българския бизнес.

Трябва да гледаме на България като на една къща от поне три етажа и тя трябва да бъде изцяло приета в Европа, за да може нашата икономика да се възползва в най-голяма степен. 

В момента сме на партера, но трябва да изкачим поне още два "етажа", за да се почувстваме като пълноправни членове на ЕС. 

Хубавото е, че по тези теми до голяма степен има политически консенсус и ако следващото редовно правителство не постигне напредък към тези цели, то няма бъдеще и ще бъде подложено на безкомпромисни атаки от всички.  

Как затягането на монетарната политика и повишаването на лихвите влияе върху решенията на мениджърите?  

Аз бих тръгнал от малко по-далече. Когато започна пандемията от COVID-19, никой не знаеше какво ще стане и се намери една-единствена "противоотрова" - печатането на пари и раздаването им на всеки, който си протегне ръката. 

Камшичният удар се нарича инфлация и ние в момента се намираме в тази зона. Негативният ефект от масовото печатане на пари е, че се увеличи броят на т. нар. "зомби компании". Всички си задаваме въпроса кога ще приключи този процес, а отговорът е - когато лихвите тръгнат нагоре. 

Те вече се движат в тази посока и това се отрази на всички несъстоятелни бизнеси по целия свят. Имаме много сериозен ръст на несъстоятелността, включително и в Европа, като това до голяма степен се дължи на ръста на лихвите. 

В момента, в който някоя компания успява да стои "на повърхността" единствено благодарение на изкуствени стимули от държавата, като в същото време има и сериозно количество дълг, чиято цена вече не е близка до нулата, фалитът е неизбежен. 

Разкриват ли се и нови инвестиционни възможности за компаниите в тази рискова бизнес среда?

Когато световният ред съществува без "пукнатини", в него не могат да влязат нови играчи. Целият бизнес е много стабилен. Но след като пандемията от COVID-19 разруши веригата на доставки от Китай, нещата се промениха драстично. 

Преди беше много лесно да си поръчаш стока от Китай, която пристигаше за една седмица или десет дни. Затова много европейски компании базираха своите вериги за доставка в Далечния изток. 

Сега това вече не е така и една част от производството започна да се връща в Централна и Източна Европа. Компаниите, които се нуждаят от тези продукти, прецениха, че си струва да платят малко по-скъпо, но да бъдат много по-гъвкави. 

Вече се вижда, че това е добра възможност и за България. Част от поръчките в леката промишленост, които доскоро се изпълняваха в Китай и други азиатски държави, сега се местят при нас. Автомобилната промишленост също премести част от поръчките си.

Колко голяма и важна част от управлението на риска са киберопасностите през 2023 година? 

Това е много важен въпрос, защото той е свързан с нещо, което често сме свикнали да пропускаме. Затова днес в един от панелите поканихме компанията за киберсигурност Centio.

Защо? Защото каквито и рискове да изчисляваме в момента - политически, икономически и т.н., в момента, в който някой атакува софтуерната ви система, всичко престава да работи и компанията спира. 

Собствениците на среден бизнес в България обръщат много малко внимание на киберсигурността. Аргументът им често е, че са много малки и киберпрестъпниците няма да се занимават с тях.

Контрааргументът е, че те може да са малки, в сравнение с международните корпорации, но техните семейства и служители разчитат изцяло на бизнеса им.

Освен това, за разлика от големите компании, които имат ресурсите да се възстановят от един подобен удар, за по-малките той може да означава край на съществуването им. 

Компанията може да е приела инвестиционна програма, да е изтеглила кредити, да се е застраховала, да е взела всички предпазни мерки, да не изнася за Русия, да е намерила нови пазари и т.н. И тогава някой изтрива или блокира ключовите файлове на нейния сървър, с което всичко приключва. 

Това е много важна тема, която не трябва да се неглижира.  

Може ли да се каже, че настоящите пазарни условия направиха конференцията на Coface по управление на риска едно още по-необходимо събитие?

Сигурен съм, че е много важно всеки да открие нещо за себе си, което да му помогне във вземането на решения. Когато човек е ежедневно затрупан с проблеми, трудно намира време да следи и макроикономическата рамка. Но това е изключително важно. 

Всички плуваме в едно и също "речно корито" и трябва да знаем накъде отиваме, за да можем да управляваме нашата малка "лодка" по най-добрия начин. Иначе рискуваме да се разбием в първия остров, който ни се изпречи.