Отдалеч Памуккале изглежда като ски курорт - с каскада от брилянтно бели склонове и туристи на върха, които се готвят да слаломират към долината отдолу. Но защо не се топи, когато температурите в средата на лятото стигат 37 градуса, а топлината трепти във въздуха?

Защото това необичайно и красиво чудо, разположено дълбоко в потъналите в слънце хълмове на Югозападна Турция, изобщо не е сняг. Всъщност водата, от която се образува, понякога извира от земята с температура, близка до точката на кипене.

Посетителите, които се движат около горното му течение, не отиват никъде. Повечето са тук, за да се насладят на необикновения спектакъл или да се потопят в някои от най-фотогеничните басейни на планетата.

Днес травертиновите варовикови склонове и басейни на Памуккале, пълни с млечносиня минерална вода, са идеални за снимки в Instagram, особено когато магическото вечерно слънце хвърля върху вълните им нюанси на розово.

Pixabay
Pixabay

Врата към ада

Памуккале е туристическа сензация хиляди години преди раждането на социалните медии. Първо гърците, а след това римляните са се стичали тук заради термалните води и за да отдадат почит на мястото, почитано като врата към ада.

Днес Памуккале и древният град Хиераполис, който се простира на платото над белите тераси, са част от обект на световното наследство на ЮНЕСКО, който привлича купища посетители.

Обикновено мнозина го посещават за няколко часа, но си струва да прекарате поне един ден на тази геоложка и историческа площадка.

При влизане от Южната порта (билетите струват 30 евро) е лесно първоначално да се разочаровате. Няма какво да се види веднага, освен няколко съборени древни колони - честа гледка в тази част на Турция.

В интерес на истината, обектът е огромен, така че отнема известно време, за да стигнете до наистина забележителните неща (голф колички са налични за тези, които са притиснати от времето или не могат да изминат разстоянията пеша).

След 10 минути разходка по асфалтирани пътеки, от портата се вижда линията от дървета, която маркира ръба на платото. Дори и да знаете какво предстои, все още има уау фактор, когато най-накрая този бял пейзаж се разкрие.

В продължение на хилядолетия калцитът, отложен от извиращата от земята термална вода, е променил този склон, създавайки бели тераси, които дават името на района - Памуккале означава „памучен замък“ на турски.

Тези тераси някога са съдържали безброй естествено оформени сини басейни. В повечето от тях вече няма вода и е забранено къпането, което води до оплаквания, че мястото вече не отговаря на снимките от предишни години.

Спокойни басейни

Все още има впечатляваща поредица от спокойни басейни, които се спускат каскадно надолу по хълма. Това е забавно място за излежаване в плитки води и кал, за която се твърди, че има терапевтични свойства.

За да разгледат терасите, посетителите трябва да събуят обувките си. Камъкът е неудобен и хлъзгав на места, но не отнема много време, за да стигнете до първия от поредицата басейни, където пръстите на краката потъват в мека утайка.

Най-горните тераси са най-натоварените, но за тези, които желаят да си проправят път по-надолу, има всички шансове да открият басейн само за себе си.

За по-пълно спа изживяване е подходящ Antique Pool - на около пет минути пеша от върха на терасите. Тук, срещу малка допълнителна такса, посетителите могат да използват съблекални и да се къпят и плуват в кристално чисти термални води над руините на древен храм на Аполон.

Когато сте близо до източника на водата, в единия ъгъл на басейна, той се изпълва с малки, шумящи мехурчета – все едно плувате в топло шампанско или газирана вода. Твърди се, че водата лекува кожни, сърдечно-съдови и ревматични оплаквания. Пиенето й пък е полезно за стомаха.

Pixabay
Pixabay

Вредни изпарения

Можете да прекарате часове в скитане из останките на Хиераполис – високите места включват широкия пазар на агората от втори век, великолепния римски театър и гробниците на некропола.

Размерът на мястото разкрива някогашната сила и популярност на града. Голяма част от статуса на Хиераполис се дължи на геотермалните сили, които се крият под повърхността му. Въпреки че много от римляните и гърците са идвали тук заради водите, мястото има голямо религиозно значение.

Тук, за голямо учудване на наблюдателите, жертвените животни падали мъртви, след като вдишвали въглероден диоксид, излизащ от скалите. Водещите ги свещеници обаче излизали невредими, тъй като се научили да задържат дъха си.

Днес Плутониумът - разположен между Античния басейн и Римския театър, е друга точка от обиколката на Хиераполис и едно от многото места в града, които си струва да посетите в по-хладните вечери, когато след падането на нощта някои атракции са красиво осветени.

Докато Памуккале се радва на по-модерна слава благодарение на фотогеничния си външен вид, някои местни жители се оплакват от променящия се характер на туризма в района.

Град на парата

Али Дурмуш, който ръководи базираната в Памуккале туристическа компания Turkey Magic Travel, казва, че премахването на голяма част от травертините и отклоняването на водата, откакто става обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, е лишило посетителите от преживяване, на което са се наслаждавали в продължение на хилядолетия и което ги е карало да остават в района по-дълго.

Вписването на Паммукале в списъка на ЮНЕСКО води до разрушаване на хотели, изграждане на нови басейни, пренасочване на водата по изкуствени канали, подобрено управление на обекта и затваряне на склоновете, за да се обърне деградацията, която ги е променила от бели в сиви. Според Дурмуш:

„Ако не могат да се насладят на водата, значи няма да останат дълго. Може би една вечер или просто посещение за един следобед“.

Той се притеснява, че хората пропускат да изследват околността, която предлага и други геотермални атракции. Градовете, простиращи се на северозапад от Памуккале по протежение на геоложка разломна линия, имат и по-горещи запаси от пара и вода, идващи изпод земята.

На около 20 минути път с кола на северозапад, град Карахайит разполага със спа центрове, базирани на богатите на желязо червени води, които извират при около 50 градуса. Градът има и прекрасен покрит пазар, а уличните търговци продават вкусен местен сок от черница.

Малко по-далеч - в Бухаркент (името му означава град на парата) вода с температура, близка до точката на кипене, захранва първата геотермална електроцентрала в Турция.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !