От Загреб започва тази седмица новата рубрика на Дарик радио и Darik Business Review – „България в еврозоната“, посветена на страните, които вече са преминали към единната европейска валута. 

Икономически подем в сянката на предизвикателства

Днес голяма част от сградите в центъра, включително Загребската катедрала – най-високата сграда в хърватската столица, са обградени от скелета след силното земетресение през 2020 г.

Трусът с магнитуд 6.4, последван от втори от 5.5, оставя дълготрайни следи не само в архитектурата, но и в местната икономика и туризъм, който засилва своя ръст след влизането на страната в еврозоната и Шенген на 1 януари 2023 г.

Въпреки това, заради COVID-19 и последствията от земетресението, страната все още не е видяла пълния потенциал от промените - особено при повишението на нощувките. 

Оказва, се че земетресението е ударило силно бизнеса с краткосрочни наеми и Airbnb-та.

Цени, заплати и „ефектът на закръгляването“

Анализът на цените показва смесена картина. Една нощувка в Airbnb за четирима души в центъра на Загреб излиза около 180 лв. (45 лв. на човек, или 23 евро).

Цените на основни хранителни продукти в магазините са сходни с българските – млякото и маслото са по-евтини, докато месото е малко по-скъпо.

Значителната разлика се усеща при услугите и заведенията, където цените са чувствително по-високи. Ето няколко примера:

  • Кафе в заведение: 2–3 евро
  • Безалкохолна напитка: около 3 евро
  • Порция традиционни „чевапи“: 11–12 евро

Според българите, които живеят в Загреб, тук, както и у нас, се усеща ефектът от закръгляването на цените около преминаването към еврото в годината преди влизането в еврозоната. 

В същото време, заплатите в Хърватия бележат сериозен ръст. През декември 2022 г., преди въвеждането на еврото, средната брутна заплата е била малко под 1400 евро, а нетната – малко над 1000 евро.

Две години и половина по-късно брутната заплата надхвърля 2000 евро, а нетната – 1400 евро. Минималната работна заплата за близо 500 хил. души в публичния сектор също е увеличена с 40%.

Техническият преход: Как се справи Хърватия?

Интересен детайл от хърватския преход е отличната организация на банковата система. В първите дни на януари 2023 г. банкоматите са работили по специален график – някои са пускали само евро, докато други са били временно изключени за пренастройка.

Периодът на двойно обращение, в който гражданите са можели да плащат в куни, а рестото да им се връща в евро, е продължил само 15 дни. За сравнение, в България този период е планирано да бъде един месец.

"Никой не си спомня за хаос или технически проблеми при смяната. Банките бяха добре подготвени.“

Това разказват местни жители пред екипа на Darik Business Review.

* Специалната поредица на Darik Business Review, която ще проследи пътя на България към приемането на еврото, се осъществява с подкрепата на ПроКредит Банк.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !