Джейн Димитрова е съосновател на Foodobox - българската платформа, чиято мисия е да намали разхищението на годна за консумация храна.

Тя завършва бакалавър по Бизнес и Икономика в Университета в Болоня, а след това и магистър по Създаване и управление на стартъпи в Рим, Sapienza. След около 5 години пребиваване между Италия и Аржентина, се прибира у нас, за да създаде първия си стартъп, заедно с Велин Керков.

Днес през Foodobox над 400 заведения в по-големите градове на страната продават ежедневно храната си, останала в излишък, на клиенти, които я спасяват в края на деня с поне 40% отстъпка. От другата страна стоят над 100 хиляди активни потребители.

Пред Darik Business Review Джейн разказва какви са постиженията на Foodobox до момента и новите цели, които си поставя екипът на платформата.

Джейн Димитрова и Велин Керков, съоснователи на Foodobox
Джейн Димитрова и Велин Керков, съоснователи на Foodobox

Имате ли данни какво количество годна за консумация храна се изхвърля у нас?

Да, според официалните статистики, в България ежегодно се изхвърлят около 670 000 тона храна. Около 60% от нея е напълно годна за консумация. Това означава, че всеки ден на боклука отиват продукти, които биха могли да нахранят стотици хора. Интересното е, че над 50% от разхищението на годна храна се случва в домакинствата.

Разкажете ни повече за Foodobox. Какво точно представлява?

Foodobox е мобилно приложение, което свързва ресторанти, пекарни, сладкарници супермаркети с потребители, които искат да купуват качествена храна на по-ниска цена. Концепцията е проста – вместо храната да бъде изхвърлена в края на деня, партньорите ни я предлагат с поне 40% отстъпка.

Потребителят я резервира и плаща през приложението и я взема на място, не предлагаме доставка. Залагаме и на елемента на изненадата като повечето ни кутии с храна са ''кутия изненада''.

Така даваме възможност на бизнесите да спасят именно продуктите, които са останали непродадени в края на деня. Разбира се, за улеснение на потребителите, имаме филтри, с помощта на които те избират готвено/печива/хранителни продукти, както и веган/вегетарианско.

С Foodobox всички печелят – бизнесите намаляват загубите си и достигат до нови клиенти, потребителите откриват нови заведения и спестяват пари, а природата е по-чиста.

Какво определяте като най-голямото си постижение в спирането на разхищението на храна и какви са целите ви занапред?

За нас най-голямото постижение е общността, която създадохме. Вече имаме около 400 партньора в по-големите градове на страната и над 100 хиляди активни потребители, които ежедневно спасяват храна.

Досега, благодарение на тях сме спасили изхвърлянето на над 100 тона храна, които се равняват на над 250 тона СО2 емисии. (Това е като да обиколиш Земята 35 пъти с бензинов автомобил!)

Една от кутиите с храна за спасяване на Foodobox
Една от кутиите с храна за спасяване на Foodobox

Разкажете повече за инициативата „Мястото на храната не е на боклука“.

Това е образователна инициатива, която провеждаме от 2022г. насам и с нея целим да засилим осведомеността на най-малките по темата с разхищението на храната и да им дадем практически насоки как да намалят хранителните отпадъци у дома.

Заедно минаваме през 5 ключови въпроса:

  • Какво е разхищението на храната?
  • Защо се случва?
  • Какви храни изхвърляме?
  • Какво се случва с храната, след като я изхвърлим?
  • Как да предотвратим разхищението на храната?

Партньор в  „Мястото на храната не е на боклука“ е Кауфланд и към днешна дата сме посетили над 10 000 дечица в София и Западна България.

Търсите ли финансиране за Foodobox и обмисляте ли листване на борса?

Към момента имаме 2 успешно затворени рунда за общо 400 000 евро. Успяхме да стигнем break-even-point и скоро предстоят интересни новини около нашето развитие. Ако нещата се наредят по план, ще отворим нов рунд догодина за разрастване извън България.

Не изключваме листване на борса, когато достигнем нужния мащаб.

Накъде ще се развива приложението в бъдеще?

В момента фокусът ни е към разширяване на партньорската ни мрежа с включване на още супермаркети. Кауфланд е първият супермаркет, който се включи във Foodobox и с това доказва на практика загрижеността си към околната среда.

Надяваме се и други да последват примера им. Също така, планираме и разрастване в нова държава в близката година.

Кои са най-големите пречки пред спирането на разхищението на храна?

Основните проблеми са липсата на информираност и българският манталитет. Много бизнеси все още не осъзнават, че разхищението има и екологична, и финансова цена и че дори и да не направят печалба от нашата платформа, те намаляват загубите си и помагат на околната среда.

Втората пречка е на регулаторно ниво – в България все още липсват ясни стимули за даряване на храна, каквито има в други европейски държави.

Също така липсват и санкции за неправилно изхвърляне на храна от бизнесите. Ако струваше по-скъпо да изхвърлиш негодната храна на бизнесите, то повечето от тях щяха да са мотивирани да се присъединят във Foodobox.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !