Това е един от най-скъпите градове в света, с най-недостъпните имоти на планетата и паркоместа, чиято цена може да достигне близо 1 млн. долара.

На този фон е ясно защо, когато Хонконг повишава минималното заплащане с 32 цента тази седмица, активисти и обществени работници реагират остро.

“Смятаме, че това е неприемливо,” казва Уонг Шек-хунг, директор на програмата за Хонконг, Макау и Таван в благотворителната организация Oxfam. “Това увеличение не покрива основни нужди в Хонконг.”

Новото почасово минимално заплащане в града вече е 40 хонконгски долара (5.1 долара), в сравнение с 37.5 хонконгски долара (4.78 долара) преди това.

Минималното заплащане, което е въведено за първи път през 2011 г., се предполага, че трябва да бъде преразглеждано на всеки две години, но е замразено на предишното си ниво през 2021 г. заради пораженията от пандемията върху местната икономика.

Местните власти тогава твърдят, че увеличение на заплащането би поставило “компаниите под допълнителен натиск” и би довело до риск от закриване на нископлатени работни места.

Уонг обаче казва, че новото увеличение няма да промени нищо в Хонконг, който редовно е определян в различни класации за един от най-скъпите градове в света.

През 2022 г. той раздели четвъртото място с Лос Анджелис в класация на най-скъпите градове на Economist Intelligence Unit (EIU). Ню Йорк, Сингапур и Тел Авив тогава заеха първите три места.

За сравнение, минималното заплащане в Ню Йорк е 15 долара на час, а в Лос Аджелис - 16.78 долара. В Тел Авив минималното почасово заплащане варира от 8.27 до 8.45 долара на час, в зависимост от общия брой отработени часове.

Сингапур предлага различно минимално заплаща, в зависимост от сектора, което важи само за граждани и постоянно пребиваващи.

От Oxfam казват, че новото минимално заплащане в Хонконг остава по-ниско, в сравнение с това, което едно двучленно семейство би получило през програмата за социално осигуряване в града и това демотивира работниците.

Организацията призова правителството да повиши минималното заплащане до най-малко 45.4 хонконгски долара (5.78 долара) на час, определяйки новото увеличение като “почти незначително.”

Министърът на труда и благосъстоянието на Хонконг Крис Сун обаче отхвърля този аргумент през януари, заявявайки, че “много хора предпочитат да работят, отколкото да получават социални помощи, защото смятат, че това придава по-голяма стойност на живота им.”

От Hong Kong Society of Community Organizations (SOCO) също предлагат увеличение на минималното заплащане поне до 53.4 хонконгски долара (6.8 долара) на час и заявяват, че градът трябва да последва други държави в определянето на минималното заплащане на ниво, което е между наполовина и две трети от средното заплащане.

Средното почасово заплащане в града е 77.4 хонконгски долара (9.86 долара) през миналата година.

Минималното заплащане не важи за чуждестранни домашни работници, които са съществена част от икономическата и социална структура на града. Те са от страни, като Филипините и Индонезия, и по закон трябва да живеят в домакинствата на своите работодатели.

Пандемията от COVID-19 се отрази сериозно на местната икономика и задълбочи още повече разликата между бедни и богати, като доходните на най-богатите домакинства в Хонконг вече са 47 пъти по-големи от тези на най-бедните, според проучване на Oxfam от миналия октомври.

Делът на хората, които работят за минимално заплащане и са наети основно в сферите на хигиената, охраната и търговията на дребно, сега е по-малък, в сравнение с преди десетилетие, казва Уонг.

Само 2.6% от служителите в Хонконг са работили работят за по-малко от 40 хонконгски долара на час през 2021 г., в сравнение с 6.4% през 2011 г.

Тя обаче допълва, че разминаването между средното и минималното заплащане се е увеличило, което означава, че неравенството по отношение на богатството се е задълбочило.

Това представлява сериозно предизвикателство на фона на инфлацията в световен мащаб, която понижи стандарта на живот на хората.