Цената на суровия петрол от сорта брент е един от най-важните индикатори в света.

Две трети от общо 100-те милиона барела петрол, които се търгуват всеки ден в световен мащаб, определят цената си в зависимост от него. 

Същото важи и за милиони други фючърсни договори, които купувачите и продавачите използват за управление на риска. Някои правителства използват цената на петрола, за да определят данъчните ставки; клиентите, от своя страна, са изложени на риск от цените на нафтата и петрола. 

Брентът се отразява и на други пазари, освен на петролните.

Спрямо него се определя цената на втечнения природен газ в Азия, а в ролята си на индикатор за глобалното икономическо здраве, бенчмаркът оформя решенията на някои от най-влиятелните финансови институции в света - от Федералния резерв на САЩ до ръководителите на плановата икономика в Китай.

Индексът, който съществува от четири десетилетия, е кръстен на малък клъстер от петролни кладенци, намиращи се на около 190 км североизточно от най-северните острови на Шотландия

В днешно време може би изглежда странно, че той все още притежава толкова голямо влияние. Това дори започва да се превръща в проблем и по тази причина петролният индекс скоро ще претърпи значителни промени, пише The Economist. 

Сделките със суров петрол, които агенцията Platts наблюдава, за да изчисли цената на брента, стават все по-малко, което улеснява търговците в опитите им да променят ценовите равнища.

Затова Platts въвежда поправка и за доставките от юни 2023 г. нататък към изчисленията ще се добавят и транзакциите на американския западнотексаски суров петрол Мидланд, чийто характеристики са подобни на сорта брент.  

Така за първи път в историята към пула от кладенци, от които се изчислява бенчмаркът, ще бъдат добавени такива извън Северно море. Начинът, по който се развива експериментът, ще определи дали доверието в сорта брент ще продължи и как ще продължи да функционира най-големият стоков пазар в света.

Притесненията, че договорите върху брента могат да станат недостатъчно ликвидни, имат основания. Добивът от едноименното находище достига своя връх през 1984 г. и сега оттам се доставят само по два-три товара на месец.

От 2002 г. насам четири смеси от други области (една британска и три норвежки) бяха добавени към групата. Това увеличи обемите на товарите, класифицирани като брент, улеснявайки ценообразуването.

Но в същото време промяната направи работата на агенциите за отчитане на цените много по-сложна. За да се обезкуражи т. нар. „изстискване“ (опитите за изкуствено покачване на цените чрез натрупване на товари), сортът брент се основава на цената на най-евтината смес в пула, търгувана в Лондон по време на дневната борсова сесия.

Но всяка смес се различава леко от оригиналния брент по плътност и съдържание на сяра, което изисква корекции, за да се гарантира честна конкуренция.

Тези добавки спечелиха време, но не успяха да решат основния проблем, свързан с факта, че производството на петрол в Северно море непрекъснато намалява

"Опитите за манипулации на пазара стават най-вероятни през лятото, когато заради поддръжката на кладенците производството на петрол намалява още повече", коментира пред The Economist Ади Имсирович, който e бивш директор на петролната търговия в Газпром. 

Съмненията относно стабилността бенчмарка биха могли един ден да накарат участниците на пазара да обявят милиони договори за невалидни, затова е необходима по-дълбока промяна, с която да се избегне хаосът.

На теория пазарът би могъл да създаде индекс от много по-големи центрове за производство на петрол от Европа, като Персийския залив или Русия, който да замени сорта брент.

За да спечели доверието на инвеститорите обаче, един бенчмарк трябва да отговарят на много критерии, отбелязва Пол Хорснел от Standard Chartered. 

Наличието на достатъчно производство на основния суров петрол е само един от тях и конкретно за брента той се превръща в проблем. Но потенциалните му заместители имат и по-големи недостатъци.

Някои са доминирани от един единствен купувач или продавач, други са засегнати от изкривени данъчни режими, слабо върховенство на закона и политическа намеса. 

"Въпреки че опитите за нарушаването на доминацията на брента в ценообразуването продължават от много години, нито един от съперниците му не е успял да се докаже.

Единствената добре функционираща алтернатива на брент са товарите на американски суров петрол в Къшинг, Оклахома, известни и като WTI (West Texas Intermediate). Но те също са доста ограничени по своя обхват, тъй като се отнасят най-вече за вътрешния петролен пазар на САЩ", обяснява бившият анализатор на Morgan Stanley Колин Брайс.

Затова брентът продължава да се използва като бенчмарк и един от начините да се удължи неговото дълголетие е към пула да се добави и норвежкото находище Йохан Свердруп.

Проблемът е, че високата плътност и съдържанието на сяра ще изменят значително основните му характеристики. Освен това, подобно допълнение би дало твърде много власт на норвежката държавна компания Equinor. 

Мидланд също има проблеми. За да го направи сравним с нивата в Северно море, Platts ще трябва да изчисли и коригира разходите за превоз на петрол от американското крайбрежие на Персийския залив до Ротердам, което прави индекса още по-тромав.

Но сместа е подобна на брента и обемите от нея, доставяни в Европа, са се увеличили напоследък, което означава, че е добро огледало на търсенето на петрол на Стария континент.

Тъй като доставките на брента се определят до 30 дни предварително, включването на Мидланд реално започна да влиза в сила още през май

Засега пазарът изглежда приема промяната. Ценовата разлика между форуърдните договори на сорта брент (предварителна покупка на товари) и фючърсите (финансови залози върху бъдещата спот цена) се върна почти до обичайните си нива.

Тази разлика се беше свила доста, когато промяната беше обсъдена за първи път. отбелязва Ади Имсирович. 

Някои рискове обаче остават. Единият от тях е, че Мидланд започвна да "наводнява" бенчмарка. През април в Европа са доставени 1.1 млн. барела от този сорт - повече от останалите пет компонента на брент, взети заедно.

Ако беше част от кошницата през 2021 г., Мидланд щеше да определя цената на договорите за брента в 68% от времето. 

Другото притеснение е, че промяната може да облагодетелства група от маркетмейкъри, като Glencore и Trafigura, които представляват голям дял от доставките на Мидланд и сега може да са единствените, които могат да влияят върху ценообразуването.

Групата на т. нар. "барони на брента" се е развивала с течение на времето, което предполага, че бариерите за навлизане са преодолими. 

През 80-те години на миналия век някога доминиращите петролни компании в Европа са изместени от могъщите японски търговски къщи, които след това на свой ред са детронирани от банките на Уолстрийт в началото на 21-ви век.

Бенчмаркът с нов облик вече примамва нови играчи

През май американският конгломерат Koch Industries продаде първия си превозен товар от сорта брент от близо десетилетие насам.

Най-големият риск може да бъде от различно естество. В миналото всички промени в бенчмарка бяха инициирани от петролната индустрия. Този път инициативата идва от агенцията за отчитане на цените Platts, която иска да предотврати кризисна ситуация, свързана със собствените ѝ продукти.

Сега, когато е създаден прецедент, пазарните участници се притесняват, че резултатът може да бъде безкрайно "бърникане", което ненужно повдига въпроси относно устойчивостта на брента. А всъщност, точно този резултат агенциите за отчитане на цените искат да избегнат.

През 1976 г. фючърсният пазар на картофи в Нюмекс, базиран на червен сорт от Мейн, се срива, след като спекуланти, държащи 1000 договора, включващи 23 000 тона реколта, не успяват да ги доставят навреме.

Грешката се дължи на безразсъдните опити за ограничаване на доставките, като например принуждаването на купувачите да отхвърлят доставки под предлог, че не отговарят на стандартите. 

Инвеститорите понасят загуби, а JR Simplot - картофеният принц на Америка, е принуден да изплаща компенсации на контрагентите в продължение на близо десетилетие. Никой друг картофен индекс оттогава насам не е успявал да събере такова влияние. 

Дали и петролният сорт брент може да се превърне в подобен "горещ картоф" засега остава само в сферата на предположенията, пише още The Economist.