Балонът представлява икономически цикъл, който се характеризира с бързо повишение на пазарната стойност, най-вече по отношение на цените на активите.

Това бързо поскъпване е последвано от бързо понижение на стойността - или свиване, понякога наричано "срив" или "спукване на балона."

Обикновено един балон се създава от повишение в цените на активите, в основата на което стои т. нар. ирационално пазарно поведение.

По време на балоните активите обикновено се търгуват на цени или в ценови диапазони, които надхвърлят значително присъщата стойност на съответния актив (цената не съответства на фундаментите на актива).

Икономистите не са единодушни по отношение на причината за надуването на икономическите балони. Някои от тях дори не са съгласни, че има такова нещо като балони (въз основа на това, че цените на активите често се отклоняват от присъщата си стойност).

Балоните обикновено биват установявани и изучавани единствено в ретроспекция, след последвал огромен спад на цените.

Какво се случва при един икономически балон?

Икономическият балон е налице всеки път, когато цената на дадена стока се повиши над реалната стойност на съответния артикул. Балоните обикновено се приписват на промените в поведението на инвеститорите, но причината за тази промяна е спорна.

Балоните на пазарите на акции и в икономиките водят до прехвърлянето на ресурси към сфери с бърз растеж. В края на балона ресурсите се местят отново, което води до спад на цените.

Японската икономика преминава през балон през 80-те години на миналия век, след като банките в страната биват частично дерегулирани. Това води до огромен скок в цените на недвижимите имоти и на акциите.

Дотком бумът, известен още като дотком балон, е балон при цените на акциите на технологичните компании в края на 90-те години. Той се характеризира с огромна спекулативна търговия с книжата на интернет базираните компании.

По време на дотком бума хората купуват акции на технологични компании на високи цени, смятайки, че могат да ги продадат на още по-високи цени, преди да се стигне до загуба на доверие в пазара и да последва голяма корекция.

Изследването на американския икономист Хайман Мински обяснява как се създава пазарната нестабилност и осигурява обяснение за характеристиките на финансовите кризи. Благодарение на своето проучване, Мински установява пет етапа в един типичен кредитен цикъл.

И макар неговите теории до голям степен да остават незабелязани в продължение на много десетилетия, кризата с високиросковите ипотеки в САЩ през 2008 г. поднови интереса към формулировките му, с които могат да бъдат обяснени и някои от моделите при един балон.

Пренасочване

Този етап се случва, когато инвеститорите започнат да забелязват нова парадигма, като нов продукт или технология, или пък лихвени проценти, които са на рекордно ниски нива. Това може да е на практика всичко, което привлича вниманието им.

Бум

Цените започват да се покачват. След това те набират още по-голяма инерция, тъй като все повече инвеститори навлизат на пазара. Това подготвя почвата за бума. Има едно цялостно усещане за „изпускане на влака“, което кара още повече хора да започнат да купуват активи.

Еуфория

Когато настъпи еуфорията и цените на активите стигнат до небето, може да се каже, че предпазливостта на инвеститорите е излетяла през прозореца.

Прибиране на печалби

Да се отгатне кога ще се спука балонът не е лесно. След като се спука даден балон, той няма да се надуе отново. Всеки, който може да установи ранните предупредителни знаци, ще спечели пари, като закрие позициите си.

Паника

Цените на активите сменят посоката и падат (понякога също толкова бързо, колкото са нараснали). Инвеститорите искат да закрият позициите си на всяка цена. Цените на активите се понижават, тъй като предлагането надхвърля значително търсенето.

Примери за балони

В най-новата история има два много последователни балона – дотоком балона през 90-те години и имотния балон в периода 2007 – 2008 г.

Първият спекулативен балон в историята, за който има данни, обаче е от Холандия в периода 1634 – 1637 г. и той представлява урок, който може да бъде използван и в днешно време.

Манията по лалетата

Макар да изглежда абсурдно, че едно цвете може да срине цяла икономика, в началото на 17-и век в Холандия се случва точно това. Търговията с луковици на лалета започва случайно.

Ботаник засажда донесени от Константинопол луковици от лалета, като смята да ги използва за собствени научни изследвания. Негови съседи обаче открадват луковиците и започват да ги продават.

Богаташи започват да колекционират някои от по-редките сортове като луксозна стока. С увеличаването на търсенето цените на луковиците скачат. Някои редки сортове лалета се продават на астрономически цени.

Луковиците се търгуват срещу всичко, което може да съхранява стойност, в това число жилища и земя. В пика си манията по лалетата поражда такава лудост, че хора забогатяват буквално от днес за утре.

Създаването на борса за фючърси, където лалетата се купуват и продават чрез контракти без физическа доставка, подхранва спекулативната търговия.

Балонът, в крайна сметка, се пука, когато продавач урежда голяма покупка с купувач, а той не се появява. На този етап става ясно, че увеличенията в цените не са устойчиви.

Това създава паника, която се разпространява в Европа, понижавайки стойността на луковиците до много малка част от достигнатите преди това цени.

Холандските власти се намесват, за да успокоят паниката, като позволяват на притежателите на договори да бъдат освободени от тях срещу 10% от стойността им. В крайна сметка, благородници и обикновени хора губят цели състояния.

Дотком балонът

Дотком балонът се характеризира с повишение в цените на акциите, подхранено от инвестиции в интернет и технологични компании. Той се поражда вследствие на комбинацията от спекулативни инвестиции и изобилието от рисков капитал, насочван към стартъп компании.

Инвеститорите започват да наливат средства в интернет стартъпи през 90-те години с изричната надежда, че те ще бъдат печеливши.

С напредването на технологиите и с комерсиализирането на интернет, стартъп компаниите в сферата помагат за ръста на пазара на акции, който започва през 1995 г. Последвалият балон е формиран от евтините пари и лесните капитали.

Много от тези компании почти не генерират печалба и дори нямат някакви значими продукти. Независимо от това, те организират първични публични предлагания (IPO). Цените на акциите им достигат невероятни висоти, довеждайки до лудост заинтересованите инвеститори.

С идването на пика на пазара настъпва и паника сред инвеститорите. Това води до около 10% спад в цената на акциите. Капиталите, които преди това се намират лесно, започват да пресъхват.

За много кратко време компании с милиони долари пазарна капитализация вече не струват нищо. Към края на 2001 г. една сериозна част от публичните дотком компании вече са фалирали.

Имотният балон в САЩ

Жилищният балон в САЩ е имотен балон, който засяга повече от половината от страната в средата на първото десетилетия от новия век. Той е в резултат отчасти на дотком балона.

С началото на срива на пазарите, стойността на недвижимите имоти започва да се покачва. В същото време, търсенето на жилища се увеличава с почти притеснителни нива.

Лихвените проценти започват да се понижават. За всичко това допринася и снизходителният подход спрямо кредитирането, което означава, че почти всеки може да се сдобие с дом.

Банките ограничават изискванията си за отпускане на кредити и започват да понижават лихвите. Ипотечните кредити с регулируем лихвен процент стават предпочитани с ниските си начални лихви и възможности за рефинансиране в рамките на 3-5 години.

Много хора започват да купуват жилища, а някои от тях ги препродават с печалба. Когато пазарът на акции започва да бележи отново ръст, лихвите също се покачват. Така притежателите на ипотеки с регулируема лихва рефинансират при по-високи лихви.

Стойността на тези имоти пада значително, което пък предизвиква разпродажби на ценни книжа, обезпечени с ипотеки. Така, в крайна сметка, се стига до пазарна среда, при която много хора не могат да обслужват ипотечните си кредити.