България разполага със значителен потенциал за добив на критични суровини и благородни метали, но тежките административни процедури и бавните разрешителни режими възпрепятстват развитието на сектора.

Това заяви в интервю за Дарик геологът инж. Даниел Маринов, изпълнителен директор на „Тинтява Експлорейшън“ АД. Компанията стои зад проекта „Розино“ край Ивайловград, който е на етап инвестиционно предложение за добив и обогатяване на злато и сребро.

„Модерният добив няма нищо общо с практиките отпреди 30 години“

Според Маринов съвременната минна индустрия работи при изключително строги екологични стандарти, особено в рамките на Европейския съюз.

Той посочи, че през 80-те и 90-те години практиките в сектора са били коренно различни, докато днес опазването на околната среда и безопасността са задължителен елемент от всеки проект.

По думите му европейските изисквания за екология са дори по-строги от тези в държави, като САЩ, Канада и Австралия.

Липсата на информация поражда страхове

Маринов подчерта, че опасенията на местните общности са напълно разбираеми, когато липсва прозрачност от страна на инвеститорите.

Той обясни, че компанията работи в района на Ивайловград от 2017 г. и поддържа постоянен контакт с местните хора. От близо 10 години се извършва мониторинг на околната среда, който ще бъде използван в оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС).

„Ако хората не са съгласни, няма смисъл от проекта“.

Войната в Украйна промени отношението към критичните суровини

По думите на геолога темата за критичните суровини е станала особено важна след войната в Украйна и прекъсванията на доставки от Русия и Китай.

Той припомни, че Европейският съюз е приел Закона за критичните суровини, който цели до 2030 г. 10% от необходимите стратегически елементи да се добиват в рамките на ЕС, 40% да се преработват в Европа, а 25% да идват от рециклиране.

Маринов отбеляза, че пълното рециклиране на много от тези елементи е практически невъзможно, а Европа остава силно зависима от Китай, който преработва около 90% от редкоземните елементи.

България попада в богат металогенен пояс

Според Маринов страната ни е разположена върху металогенен пояс, който преминава през Сърбия, България, Турция, Иран и Пакистан и е богат на различни метали.

Той посочи, че по време на социализма геоложките проучвания в България са били насочени основно към мед, олово, цинк и уран, докато проучванията за злато и редкоземни елементи са останали ограничени.

„Потенциал има, но трябва да бъде проучен“.

„Подали сме 12 заявления, но нито едно не е одобрено“

Маринов заяви, че компанията е подала 12 заявления за търсене и проучване на критични суровини, но до момента нито едно не е влязло в сила. По думите му причината е бавната административна процедура и липсата на достатъчно разбиране в институциите.

Той подчерта, че вероятността едно геоложко проучване да доведе до икономически рентабилен рудник е изключително малка – едно находище на около 2000 проекта.

„Проучванията са като биопсия на земните недра“

Геологът обясни, че самите проучвания не представляват риск за природата, тъй като не включват химикали или замърсяване.

„Сондажната ядка е с размера на бутилка минерална вода. Това е като биопсия на земните недра“.

Той допълни, че съвременните проучвания използват сателитни изображения, изкуствен интелект и модерни технологии за анализ.

Находището „Розино“ съдържа близо 450 000 унции злато

По думите на Маринов изчислените запаси на находището възлизат на около 12 милиона тона руда със средно съдържание 1.2 грама злато на тон.

Това означава приблизително 450 000 унции злато под земята. След технологичните загуби при добива реално извлекаемите количества се оценяват на между 350 000 и 400 000 унции.

„Розино“ е по-малко находище, в сравнение с „Ада тепе“ край Крумовград, което е приблизително два пъти по-голямо като ресурс, но според Маринов проектът остава икономически рентабилен при настоящите цени на металите.

Той подчерта, че находището е с изключително ниски съдържания, но има предимството да бъде „много чисто“ като геоложка структура, съдържаща основно злато и сребро.

Проектът „Розино“ и очакваните инвестиции

Според Маринов инвестицията в проекта „Розино“ ще достигне около 250 млн. евро. По време на строителството се очаква да бъдат открити между 1000 и 1200 работни места, а в периода на експлоатация – между 250 и 300 постоянни позиции.

Компанията планира и създаване на фонд за подпомагане на малкия и средния бизнес в община Ивайловград, така че икономическата активност да продължи и след края на добива.

„Розино“ може да повтори примера на Крумовград

Маринов даде за пример рудника „Ада тепе“ край Крумовград, който според него е показал, че модерният минен добив може да съществува без катастрофални последствия за природата.

По думите му именно реалният пример е убедил голяма част от хората в Ивайловградско да подкрепят проекта.

„Хората виждат, че градът се е развил, че младите се връщат и че животът е станал по-добър“.

Златото остава стратегически ресурс

Маринов отбеляза, че освен инвестиционен актив, златото има важно приложение в медицината, електрониката, отбранителната индустрия и високите технологии.

Той даде пример, че в един модерен военен самолет се използват до 5 кг злато заради отличната му електропроводимост и устойчивост на окисляване. Според него голяма част от обществото не осъзнава колко широко е приложението на благородния метал в съвременните технологии.

„България има кадри и традиции, липсва политическа воля“

В заключение Маринов заяви, че България има дългогодишни традиции в минната индустрия, подготвени специалисти и геоложки потенциал. Според него обаче секторът се нуждае от по-бързи административни процедури, предвидимост и ясна държавна политика.

„Трябва да се спазват сроковете. Иначе инвеститорите ще отидат в други държави“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !