През последните пет години по-голямата част от най-големите компании в света не са направили почти нищо, за да ограничат достатъчно замърсяването на планетата, така че да се избегнат катастрофалните климатични промени.

По-вероятно е големите компании да допринасят към екстремните нива на глобално затопляне или пък да не разкриват емисиите си от парникови газове въобще, се посочва в нов доклад на ESG Book.

Водещият доставчик на данни в сферата на устойчивостта установява, че едва 22% от 500-те най-големи компании в света по пазарна стойност действат в съответствие с Парижкото споразумение, което има за цел да ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.

Делът им се увеличава минимално, в сравнение с 2018 г., когато е бил 18%.

Климатолози считат повишението на средната глобална температура с 1.5 градуса за ключова преломна точка, отвъд която вероятността за екстремните наводнения, сушите, горските пожари и недостигът на храна може да нараснат драстично.

Дейността на близо половината, или 45%, от компаниите е съобразена със затопляне в размер на най-малко 2.7 градуса по Целзий — катастрофално ниво, което би изложило милиарди хора на опасно горещо време. Делът на тези компании намалява от 61% през 2018 г.

“Нашите данни отправят ясното послание, че трябва да положим повече усилия и това трябва да стане бързо,” казва главният изпълнителен директор на ESG Book Даниел Клиър.

“Без фундаментални изменения в начина, по който действа глобалната икономика, не виждаме как може да има значителна промяна.”

Докладът е поредното доказателство, че светът се е отклонил много от постигането на климатичните си цели. В същото време големи замърсители, като Shell и BP, пренасочват фокуса си обратно към производството на изкопаеми горива след по-големите печалби през миналата година, подпомогнати от по-високите цени на петрола и природния газ.

Бавен напредък

В своя анализ ESG Book присъжда “температурни резултати” на компаниите, въз основа на публично оповестяваните данни за емисиите и фактори като цели за намаляване на емисиите, за да определи приноса им към постигането на глобалните климатичните цели.

Анализът обхваща компании с пазарна стойност от най-малко 10 млрд. долара в САЩ, Великобритания, Китай, Индия и ЕС.

При изготвянето на резултатите са отчетени преките емисии, както и непреките вследствие на използването на продуктите на компаниите. Това е особено важно за петролните и газовите компании, тъй като по-голяма част от техните емисии идват от изгарянето на техните продукти, като бензин и самолетно гориво.

Във Великобритания, Индия и ЕС броят на компаниите, чиито цели по отношение на намалението на вредните емисии отговарят на тези на Парижкото споразумение почти не е помръднал от 2018 г.

САЩ отчитат по-добър напредък в това отношение, макар и от по-ниска база.

 В САЩ дейността на 20% от компаниите е съобразена с Парижкото споразумение, в сравнение с 11% през 2018 г. В Китай делът на тези компании е 12%, като само преди пет години той е бил 3%.

“Окуражаващото е, че знаем какви лостове трябва да дръпнем и много от тези компании сега са много по-активни. Данните обаче показват, че не се движим с подходящите темпове,” казва Клиър.

По негово мнение ще е необходима комбинация от по-строги правителствени мерки, промени в потребителското поведение и технологични пробиви, за да се постигне в настоящата траектория на движение по отношение на климата.

Институционални инвеститори, като пенсионните фондове, също трябва да играят важна роля в насочването на повече капитали технологиите в сферата на възобновяемите енергийни източници, казва той.

Има признаци, че тези парични потоци набират сила. По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ), през тази година инвестициите в слънчева енергия се очаква да надхвърлят тези в добива на петрол за първи път.

“Срещу всеки долар, инвестиран в изкопаеми горива, се инвестират около 1.7 долара в чиста енергия. Преди пет години това съотношение бе 1 към 1,” заяви миналия месец изпълнителния директор на МАЕ Фатих Бирол.

Въпреки това, тази година се очаква малко над 1 трлн. долара да бъдат насочени към добива на петрол, природен газ и въглища, което е доста над нивото, съответстващо на достигането на нетни нулеви емисии в глобален мащаб до 2050 г., казват от МАЕ.

Вероятността температурното повишение да е над 1.5 градуса по Целзий поне в една от следващите пет години е 66%, според доклад на Световната метеорологична организация от май. Макар и да представлява само временно преминаване на границата, това би бил най-ясният сигнал досега за това колко бързо се ускоряват климатичните промени, водейки до бързо повишаване на морските нива, по-екстремни метеорологични условия и загиване на жизненоважни екосистеми.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !