
През последните пет години по-голямата част от най-големите компании в света не са направили почти нищо, за да ограничат достатъчно замърсяването на планетата, така че да се избегнат катастрофалните климатични промени.
По-вероятно е големите компании да допринасят към екстремните нива на глобално затопляне или пък да не разкриват емисиите си от парникови газове въобще, се посочва в нов доклад на ESG Book.
Водещият доставчик на данни в сферата на устойчивостта установява, че едва 22% от 500-те най-големи компании в света по пазарна стойност действат в съответствие с Парижкото споразумение, което има за цел да ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.
Делът им се увеличава минимално, в сравнение с 2018 г., когато е бил 18%.
Климатолози считат повишението на средната глобална температура с 1.5 градуса за ключова преломна точка, отвъд която вероятността за екстремните наводнения, сушите, горските пожари и недостигът на храна може да нараснат драстично.
Дейността на близо половината, или 45%, от компаниите е съобразена със затопляне в размер на най-малко 2.7 градуса по Целзий — катастрофално ниво, което би изложило милиарди хора на опасно горещо време. Делът на тези компании намалява от 61% през 2018 г.
“Нашите данни отправят ясното послание, че трябва да положим повече усилия и това трябва да стане бързо,” казва главният изпълнителен директор на ESG Book Даниел Клиър.

“Без фундаментални изменения в начина, по който действа глобалната икономика, не виждаме как може да има значителна промяна.”
Докладът е поредното доказателство, че светът се е отклонил много от постигането на климатичните си цели. В същото време големи замърсители, като Shell и BP, пренасочват фокуса си обратно към производството на изкопаеми горива след по-големите печалби през миналата година, подпомогнати от по-високите цени на петрола и природния газ.
Бавен напредък
В своя анализ ESG Book присъжда “температурни резултати” на компаниите, въз основа на публично оповестяваните данни за емисиите и фактори като цели за намаляване на емисиите, за да определи приноса им към постигането на глобалните климатичните цели.
Анализът обхваща компании с пазарна стойност от най-малко 10 млрд. долара в САЩ, Великобритания, Китай, Индия и ЕС.
При изготвянето на резултатите са отчетени преките емисии, както и непреките вследствие на използването на продуктите на компаниите. Това е особено важно за петролните и газовите компании, тъй като по-голяма част от техните емисии идват от изгарянето на техните продукти, като бензин и самолетно гориво.
Във Великобритания, Индия и ЕС броят на компаниите, чиито цели по отношение на намалението на вредните емисии отговарят на тези на Парижкото споразумение почти не е помръднал от 2018 г.
САЩ отчитат по-добър напредък в това отношение, макар и от по-ниска база.
В САЩ дейността на 20% от компаниите е съобразена с Парижкото споразумение, в сравнение с 11% през 2018 г. В Китай делът на тези компании е 12%, като само преди пет години той е бил 3%.
“Окуражаващото е, че знаем какви лостове трябва да дръпнем и много от тези компании сега са много по-активни. Данните обаче показват, че не се движим с подходящите темпове,” казва Клиър.

По негово мнение ще е необходима комбинация от по-строги правителствени мерки, промени в потребителското поведение и технологични пробиви, за да се постигне в настоящата траектория на движение по отношение на климата.
Институционални инвеститори, като пенсионните фондове, също трябва да играят важна роля в насочването на повече капитали технологиите в сферата на възобновяемите енергийни източници, казва той.
Има признаци, че тези парични потоци набират сила. По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ), през тази година инвестициите в слънчева енергия се очаква да надхвърлят тези в добива на петрол за първи път.
“Срещу всеки долар, инвестиран в изкопаеми горива, се инвестират около 1.7 долара в чиста енергия. Преди пет години това съотношение бе 1 към 1,” заяви миналия месец изпълнителния директор на МАЕ Фатих Бирол.
Въпреки това, тази година се очаква малко над 1 трлн. долара да бъдат насочени към добива на петрол, природен газ и въглища, което е доста над нивото, съответстващо на достигането на нетни нулеви емисии в глобален мащаб до 2050 г., казват от МАЕ.
Вероятността температурното повишение да е над 1.5 градуса по Целзий поне в една от следващите пет години е 66%, според доклад на Световната метеорологична организация от май. Макар и да представлява само временно преминаване на границата, това би бил най-ясният сигнал досега за това колко бързо се ускоряват климатичните промени, водейки до бързо повишаване на морските нива, по-екстремни метеорологични условия и загиване на жизненоважни екосистеми.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Стотици културни обекти у нас с вход свободен за Европейската нощ на музеите
16.05.2025$13.6 млн.: Продадоха най-скъпата картина на жива жена художник
16.05.2025Хиляди сериозни пукнатини: Собственици на апартаменти в луксозен небостъргач в Ню Йорк съдят предприемачите
16.05.2025Кои са най-богатите британци през 2025 г.?
16.05.2025Как се промени инфлацията в Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия след влизането в еврозоната?
16.05.2025Първо тримесечие: Доходите на домакинствата растат по-бързо от разходите
16.05.2025Прочети още
След срещата в Истанбул: Делегациите се договориха за размяна на пленници
darik.bgЕвровизия 2025 г.: Часове остават до грандиозния финал на песенния конкурс
darik.bgИндия обмисля план за намаляване на водоснабдяването на Пакистан
darik.bgЧелси изкова минимален успех над Манчестър Юнайтед, който може да има огромна стойност
dsport.bgБарселона отпразнува подобаващо успешния сезон (ВИДЕО)
dsport.bgПолезни бактерии борят стреса и синдрома на раздразненото черво
9meseca.bg