В изградения от лабиринти свят на италианската политика Силвио Берлускони, който почина днес на 86-годишна възраст, беше основен играч, който смесваше бизнеса и обществения живот както никой друг.

Неговата ярка личност се харесваше на италианските гласоподаватели, които продължаваха да го подкрепят - въпреки обвиненията срещу него в корупция и двойна игра.

Той беше премиер на страната четири пъти и всеки път, когато изглеждаше сякаш неговата политическа кариера е приключила, той успяваше да опровергае критиците и да се завърне отново.

Девет години след като му беше наложена забрана да заема публична длъжност заради измами, той отново беше в парламента, избран преди да навърши 86 г. през септември 2022 г.

Често обаче личният му живот и склонността му да се обгражда с красиви, млади жени и последвалите секс скандали попадаха в медиите по света.

Берлускони беше медиен магнат, собственик на футболен отбор и бизнесмен милиардер, който никога не се отказваше от политиката и участваше във формирането на имиджа на Италия в продължение на десетилетия, пише BBC.

Магнатът от Милано

Силвио Берлускони е роден в семейство от средната класа в Милано на 29 септември 1936 г. и израства в село край града по време на Втората световна война.

Още от студентските си години той показва способности да прави пари. Докато учи Право в университет, той свири на контрабас в студентска група и си създава репутация на певец, който работи в нощни клубове и на круизни кораби.

Първите му опити да използва естествения си чар в бизнеса са като продавач на прахосмукачки и в продажбата на есета на негови колеги от университета.

След като се дипломира, той започва да се занимава със строителство със собствената си компания Edilnord, като построява огромен жилищен комплекс в покрайнините на Милано, но източникът на финансиране на този проект донякъде остава мистерия.

През 1973 г. предприемачът пуска местна кабелна телевизия на име Telemilano, за да предоставя ТВ сигнал в своите имоти.

Четири години по-късно той вече притежава още две телевизии и студио в центъра на Милано. До края на десетилетието Берлускони е създал холдингова компания на име Fininvest, която управлява бързо разрастващия се бизнес.

В крайна сметка, тя става собственик на Mediaset – най-голямата италианска медийна империя, под чиено ръководство са най-големите частни телевизии в страната, както и най-голямата издателска къща Mondadori.

Към днешна дата той е един от най-богатите хора в Италия, като семейното му богатство се оценява на милиарди долари. Неговите деца Марина, Барбара, Пиер Силвио, Елеонора и Луиджи участват в управлението на неговата бизнес империя.

Част от това богатството му е използвано за задоволяване на личните му интереси, в това число и спасяването на футболния отбор Милан от фалит през 1986 г.

Тази инвестиция му се отплаща три десетилетия по-късно - през 2017 г., когато Берлускони продава клуба на китайски инвеститори за 740 млн. евро.

Той обаче не се отказва от футбола и след това купува клуб Монца, който успява да достигне до висшия ешелон на италианския футбол за първи път в историята си.

Политическо влияние и разследвания за корупция

Забележителната способност на Берлускони да се изправя многократно пред съда и да поддържа популярността си в политиката е ненадмината.

Той често се оплаква, че е жертва, особено на прокуратурата в родния му Милано, като веднъж заявява, че се е явявал 2 500 пъти в съда по 106 дела за 20-годишен период.

Обвиненията през годините срещу него са за присвояване, данъчни измами, черно счетоводство и опит за подкупване на съдия. Той или е оправдаван, или присъдите му са отменяни на по-горна инстанция.

Едва през февруари 2023 г. той е окончателно оправдан по обвиненията, че е подкупвал свидетели да лъжат за популярните "бунга-бунга" партита, които организира във вилата си като премиер.

Берлускони основава собствена политическа партия през 1993 г. и в рамките на година стига до властта.

Използвайки страстта си към футбола, той кръщава своята партия Forza Italia. Мащабната рекламна кампания по собствените му телевизионни канали го изстрелва до победата на изборите през 1994 г.

Неговият апетит към политиката обаче е считан от мнозина за начин да избегне обвиненията в корупция срещу себе си, след като няколко от неговите компании са обект на разследване. Берлускони обаче опровергава тези твърдения, като дори казва, че прави жертва, като влиза в политиката.

След като взема властта, правителството на Берлускони приема закон, който осигурява на него и други публични фигури имунитет. Законът обаче по-късно е отменен от конституционния съд.

Кралят на завръщанията

Първата коалиция на Берлускони просъществува едва няколко месеца. Той губи изборите през 1996 г., но политическата му кариера тогава едва започва.

През 2001 г. Берлускони се завръща като министър-председател и лидер на нова коалиция. Основното обещание в предизборната му кампания е да реформира италианската икономика, да опрости данъчната система и да повиши пенсиите.

Финансовото положение на Италия е затруднено на фона на проблемите на глобалната икономика и Берлускони не успява да изпълни обещанията си. Той губи изборите през 2006 г., но печели отново през 2008 г.

Берлускони остава основна фигура в италианската политика до 2011 г., която се оказва една от най-трудните за него.

Лихвите по дълга на Италия скачат по време на дълговата криза в еврозоната. Премиерът губи подкрепа и е принуден да подаде оставка, след като губи и парламентарното си мнозинство.

През същата година конституционният съд отменя част от закона, който осигурява на Берлускони и други министри временен имунитет.

До края на 2011 г. той вече не е на власт. През октомври 2012 г. е осъден на четири години затвор за укриване на данъци и получава забрана да заема обществени длъжности.

Тъй като тогава вече е на 75 г., той е осъден на общественополезен труд и работи по 4 часа на седмица в дом за възрастни пациенти с деменция близо до Милано. Забраната му да заема обществени длъжности продължава няколко години, преди той да се завърне отново.

Бунга-бунга партита и личният живот на Берлускони

Освен заради политиката, Берлускони често привлича интереса на медиите и заради личния си живот. Премиерът не крие страстта си към по-млади жени и е известен с това, че си присажда коса и използва пластични операции, за да изглежда по-млад.

Най-известният скандал с него са т. нар. бунга-бунга партита в неговата вила, като историята приключва с осъдителна присъда за това, че е плащал на не непълнолетна проститутка за секс.

Самият Берлускони винаги е отричал обвиненията, че е плащал за секс, заявявайки, че така човек пропуска „удоволствието от това да покори една жена". Той обаче е признавал и че "не е светец".

Forza Italia още веднъж

След слабото представяне на няколко поредни избори през 2018 г., Forza Italia се нарежда на трето място след популисткото движение Пет звезди и дясната партия Лига. Берлускони обещава лоялна подкрепа на лидера на Лига Матео Салвини, но от партията решават да управляват без Forza Italia.

Тогава за пореден път изглежда, че политическата кариера на Берлускони може би е към своя край. През 2018 г. обаче съдът решава, че той може отново да заема за обществени длъжности, обявявайки го за "реабилитиран".

Решението излиза прекалено късно за изборите през 2018 г., но през 2019 г. той се кандидатира за евродепутат и печели място в Европейския парламент.

Три години по-късно Берлускони се връща в италианския парламент, а неговата партия Forza Italia е част от дясната коалиция на Джорджия Мелони.

През годините Берлускони е популярен и със спорното си чувство за хумор и редица гафове на най-високо ниво.

Той също така е дългогодишен приятел на руския президент Владимир Путин и обвинява Украйна за руската инвазия, макар собственото му правителство да стои твърдо зад Киев.

Вероятно участието му във всеки аспект от живота в Италия разгневява най-много критиците му и най-вече неговата медийна империя, която, според мнозина, му е осигурявала нечестно предимство на изборите.

Множеството италианци, които гласуват за него, смятат, че успехите му като бизнесмен са свидетелство за неговите способности и са причина той да управлява страната.

Самият Берлускони отхвърля обвиненията, че смесването на политиката с бизнеса е облагодетелствало повече него, отколкото Италия. "Не може да се говори за конфликт на интереси, ако грижейки се за интересите на всички, аз се грижа и за своите,“ казваше Берлускони.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !