Турция повиши основния си лихвен процент от 8.5% на 15%, отказвайки се от една от неортодоксалните икономически политики на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Повишението от 6.5 пункта беше много по-ниско от очакванията на икономистите, но все пак  представлява голяма промяна в политиката на новия му икономически екип, който има за цел да се справи с необузданата инфлация в страната. 

Турският държавен глава досега настояваше лихвените проценти да останат ниски.

Инфлацията е почти 40%, а разходите за живот нарастват драстично. 

Ръководителят на централната банка на Турция, 44-годишната Хафизе Гайе Еркан, беше назначена този месец след преизбирането на Ердоган за президент. Нейното решение бележи първото покачване на лихвените проценти от декември 2020 г. насам след бурен период, в който трима гуверньори бяха уволнени за по-малко от две години, тъй като се стремяха да се придържат към ортодоксалната икономическа теория.

Въпреки че увеличението почти удвоява основния процент на Турция до 15%, то е далеч по-малко от прогнозите на много икономисти. Базираната в САЩ инвестиционна банка Morgan Stanley предположи, че лихвите в Турция ще достигнат до 20%, докато според Goldman Sachs нивото може да бъде повишено и до 40%, ако се наложи.

В изявлението си комитетът по паричната политика на банката даде да се разбере, че ходът от четвъртък е началото на постепенен процес, с цел инфлацията да се свали до 5%.

Централните банкери казаха, че са "решили да започнат процеса на затягане на паричната политика, за да установят курс на дезинфлация възможно най-скоро". 

Проблемът на президента Ердоган е, че темпът на инфлация в Турция остава упорито висок, а валутните резерви на нейната централна банка са паднали до критично ниски нива, след като тя похарчи милиарди долари, опитвайки се да подкрепи лирата.

Лихвените проценти паднаха от 19% преди две години до 8.5% през последните месеци и промяната в посоката ще има тежки последици за страната, която вече е в икономическа криза.

Икономиката на Турция нарасна драстично в началото на управлението на президента Ердоган. Но през последните години той изостави традиционната икономическа мъдрост, като хвърли вината за инфлацията върху лихвите по заемите и се опита да стимулира икономическия растеж, отказвайки се от лихвените повишения. 

През последните пет години турската валута загуби над 80% от стойността си, а чуждестранните инвестиции се сринаха. Сега турците се опитват да изнесат своите валутни спестявания от местните банки. 

Новината за вдигането на лихвите не успя да подкрепи турската лира, която поевтиня с над 4% в часовете след решението на централната банка и достигна ново историческо дъно от 24.67 лири за долар. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !