Основният проблем на българската туристическа индустрия е липсата на дългосрочна стратегия за това как нейните продукти се представят пред света. Това заяви в рубриката Портфейл в ефира на Дарик радио изпълнителният директор на Националния борд по туризъм Полина Карастоянова. 

По думите ѝ, спекулациите относно чистотата на водата по българското Черноморие е поредният епизод от традиционните атаки срещу България като туристическа дестинация, които се наблюдават в началото на всеки туристически сезон. 

"Условията на българското Черноморие са прекрасни - и климатично, и инфраструктурно. Частните инвеститори направиха много сериозни инвестиции в цялата среда, включително озеленяване, допълнителни атракции, осветление и т.н.

Тук има всичко, което туристите биха могли да потърсят, в зависимост от различните вкусове, предпочитания и бюджет", смята Карастоянова. 

Според нея, големият въпрос е къде е ролята на държавата, оценявайки българския туристически потенциал. У нас разговорът за туризма, за съжаление, е профанизиран и обикновено се фокусира върху темите за шезлонгите, чадърите, цената на цацата, на паркингите и т.н.

А това няма нищо общо с икономическото, финансовото, политическото и смисловото планиране на една индустрия. 

"За позитивното и ефективно управление на туристическата индустрия има два прекрасни примера - Хърватия, където това се случва от много години, и Румъния, която навлиза в този процес с много убедителни стъпки.

В Хърватия още преди 15 години беше направен точен анализ с помощта на водещи международни консултантски компании, чиято цел беше да създадат бранд на дестинацията, базиран на различни неповторими качества. Те превръщат една концепция в работещ бизнес", каза още Полина Карастоянова. 

В случая с Хърватия, местната туристическа индустрия е заложила на нещо много просто - чисти пътища, чиста вода и чиста храна, които обаче имат своята цена.

За един малък пазар, какъвто е и българският, е много трудно да се конкурират с продуктите на Турция, Аржентина, Египет на база на ценовите равнища, защото там себестойността на тези услуги е много по-ниска, обясни изпълнителният директор на Националния борд по туризъм. 

"Ние трябва да бъдем много взискателни по отношение на това как представяме България пред света, но за съжаление точно в тази посока имаме много тежки дефицити", каза още Карастоянова. 

Тя даде пример с Румъния, където брандът на дестинацията играе ключова роля. Преди малко повече от 10 години северната ни съседка е финансирала с европейски средства кампанията Carpathian Gardens - Градината на Карпатите, защото е оценила, че най-голямото им предимство не е на Черноморието или някъде другаде, а именно в уникалната природа на Карпатите. 

Според Полина Карастоянова, в България тази възможност е била пропусната, тъй като тук идеята за брандиране на българския туристическия продукт се ограничи в едно лого и една бутафорна кампания, която не е оставила никакъв отпечатък.

"Сега в плана за възстановяване и устойчивост на Румъния са планирани хиляди километри велоалеи и пътеки за пешеходен туризъм, защото те следват логиката на тази стратегия.

За сравнение, в българския план за възстановяване и устойчивост няма и един лев за туризъм, независимо от факта, че тези средства бяха отпуснати от Европейската комисия за най-тежко засегнатите сектори от пандемията. А туризмът беше един от тях", коментира Карастоянова. 

Тя припомни, че туризмът, заедно с мултиплициращия ефект, който има към други съпъстващи сектори, генерира около 13-14% от брутния вътрешен продукт и осигурява заетост на 300 000 души. 

"Туризмът е една блестяща PR платформа, чрез която България има възможност да достигне до най-голям брой хора, да отправи послание по възможно най-силен и въздействащ начин, да разкаже своята история и култура и да покаже своето съвремие.

В този смисъл, Министерството на туризма и фигурата на министъра на туризма е нещо като втори външен министър. Прекрасен пример в това отношение е министърът на културата и туризма на Турция, където наистина се провежда една забележителна дипломация по целия свят именно чрез този канал", каза още Полина Карастоянова. 

Според нея, един от основните пропуски в политическото управление на туристическата индустрия е липсата на дългосрочна стратегия и програма.

Защото, независимо от хоризонта на правителството и дали то ще управлява 9 дни, 9 седмици или 9 месеца, туризмът трябва да се управлява програмно, а не мандатно, защото процесите в него са дългосрочни. 

"България е единствената европейска държава, която не разполага със специализирана институция, занимаваща се с маркетинг на нейните туристически дестинации", добави изпълнителният директор на Националния борд по туризъм.    

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !