Индия въведе забрана за износ на най-голямата си ескпортна категория - ориза, като този ход ще намали приблизително наполовина доставките от страна на най-големия износител в света на тази култура, предизвиквайки опасения за допълнителна инфлация на глобалните пазари на храни.

Индийското правителство обяви, че налага забрана за износ на бял ориз, с изключение на сорта басмати, на фона на нарасналите с 3% за месец цени на дребно, след като мусонните дъждове нанесоха значителни поражения на реколтата.

Страната допринася с над 40% от износа на ориз в световен мащаб, а ниското ниво на запасите при други износители означава, че евентуално ограничение на доставките би могло да повиши още повече цените, които нараснаха след руската инвазия в Украйна през миналата година на фона на лошите метеорологични условия.

“За да гарантира достатъчната наличност на бял ориз, с изключение на сорта басмати, и да облекчи повишение на цените на местния пазар, правителството въведе промени в експортната си политика,” се казва в изявление на министерството на храните, в което се посочва, че цените на дребно са нараснали с 11.5% за 12 месеца.

Категорията, която засяга белия ориз, с изключение на сорта басмати и натрошения ориз, съставлява около 10 млн. тона от общо 22-та млн. тона ориз, които Индия е изнесла през миналата година.

От правителството поясниха вчера, че бланшираният ориз, който е съставлявал 7.4 млн. тона от износа през 2022 г., не е включен в забраната.

Този ход демонстрира чувствителността на премиера Нарендра Моди към инфлацията при храните преди изборите в страната в началото на следващата година.

Неговата администрация удължи забраната за износ на пшеница, след като ограничи износа на ориз през септември 2022 г. Правителството също така наложи ограничения в износа на захар през тази година, след като добивът на захарна тръстика падна.

“Решението на Индия ще доведе до сътресения на глобалния пазар на ориз много по-бързо, отколкото в случая с Украйна на пазара на пшеница след руската инвазия,” заяви пред Reuters Б.В. Кришна Рао, президент на Асоциацията на износителите на ориз (REA).

Оризът, за чието отглеждане са необходими големи количества вода, е основна храна за над 3 милиарда души по света, а близо 90% от него се произвеждат в Азия, където метеорологичният феномен Ел Ниньо обикновено води до по-слаби валежи.

Цените на ориза в световен мащаб вече се движат близо до най-високото си ниво от 11 години.

“Внезапната забрана на износа ще бъде много болезнена за купувачите, които не могат да заменят доставките с такива от друга държава,” казва Рао.

Тайланд и Виетнам не разполагат с достатъчно запаси, за да покрият недостига, а купувачите от Африка ще бъдат засегнати най-силно от решението на Индия, заяви Рао, допълвайки, че много държави ще призоват Ню Делхи да възобнови доставките.

Сред другите основни купувачи на индийски ориз са Бенин, Сенегал, Кот д‘Ивоар, Того, Гвинея, Бангладеш и Непал. Забраната влезе в сила от 20 юли, но плавателните съдове, които се товарят за износ, ще могат да отплават.

Силните дъждове в северните части на Индия през последните няколко седмици навредиха на новозасадената реколта в щати, като Пенджаб и Хариана, а много фермери трябваше да засаждат отново.

Тази седмица цените на ориза, изнасян от Виетнам, която е третият най-голям износител след Индия и Тайланд, скочиха до най-високите си нива от повече от десетилетие, вследствие на нарастващите опасения относно предлагането заради Ел Ниньо.

5% натрошен ориз от Виетнам се предлагаше на цена от 515 - 525 долара за метричен тон, което е най-високото ниво от 2011 г. Натрошеният бланширан ориз от Индия се търгуваше близо до петгодишен връх от 421 - 428 долара за метричен тон.

Купувачите може да се насочат към Тайланд и Виетнам, но техният натрошен ориз може да струва 600 долара за метричен тон, казва европейски трейдър.

Китай и Филипините, които обикновено купуват виетнамски и тайландски ориз, ще бъдат принудени да плащат значително по-високи цени, казва друг европейски дилър.