Федералният резерв на САЩ повиши основния си лихвен процент с четвърт процентен пункт.

Председателят на централната банка Джеръм Пауъл заяви, че икономиката трябва да се забави още, а пазарът на труда отслабне, за да може инфлацията да се завърне "надеждно" към целевото ниво на банката от 2%.

Повишението, което беше 11-о за последните 12 заседания на Фед, покачи лихвата до диапазона 5.25%-5.50% - най-високото ниво от повече 22 години.

"Комитетът по отворените пазари (FOMC) ще продължи да анализира допълнителната информация и нейното въздействие върху паричната политика," заявиха от Фед.

Няма значителна промяна в реториката на институцията, в сравнение с изявлението й от 14 юни, което остави на централната банка опции по отношение на политиката, докато тя търси момента за спиране на настоящия цикъл на затягане.

Пауъл не даде обещания в нито една от двете посоки, като на заседанието през септември се счита, че може да има още едно повишение, въпреки че продължителното забавяне на инфлацията и по-слабите икономически данни биха могли да накарат Фед да направи пауза.

В пресконференцията след обявяването на решението Пауъл заяви, че централната банка разглежда "цялостно" постъпващите данни, като най-вече ги проучва за признаци, че икономиката се насочва към период на растеж "под тренда", който той смята, че е необходим за спада на инфлацията.

Ключовите ценови индикатори все още нарастват с повече от два пъти над целевото ниво на Фед. Инфлацията напоследък отслабва, но това се случва с малко видими последици за пазара на труда, където безработицата остава ниска при нивото от 3.6%.

Икономическият растеж остава над очакваните от Фед 1.8%. Проучване на Reuters сред икономисти сочи, че очакваните по-късно днес данни ще покажат, че БВП на страната нараства точно с това ниво.

Паул отчете като положителна тенденция това, че инфлацията е отстъпила от върховете си от миналата година без сериозни поражения за икономиката.

Фед обаче навлиза в коварен период в борбата с инфлацията и балансирането между необходимостта от по-нататъшни увеличение на лихвите и рисковете да стигне прекалено далече, като, според Пауъл, приключването на задачата с инфлацията ще изисква някои икономически загуби.

"Моят основен сценарий е, че ще можем да постигнем връщане на инфлацията до нашето целево ниво без значителен икономически спад, който да доведе до високи нива на безработица," заяви Пауъл.

"Това обаче е дълъг път, от който остава много. Намаляването на инфлацията вероятно ще изисква период на растеж „под тренда“ и известно отслабване на условията на пазара на труда."

Пауъл заяви, че решенията на централната банка ще се вземат среща за среща и че ръководителите могат да предоставят само ограничени насоки за това какво следва по отношение на паричната политика в настоящата пазарна среда.

"Със сигурност е възможно да вдигнем лихвата отново през септември, ако данните го оправдават и бих казал, че е възможно да изберем да не внасяме промени в паричната политика", ако това е правилното решение, каза Пауъл.

Той обаче предупреди да не се очаква понижение на лихвите в краткосрочен план. "Ще е удобно да намалим лихвите, когато е удобно да намалим лихвите и това няма да е тази година," каза Пауъл.