В ежедневието си повечето хора се съсредоточават върху близки и практични теми – работа, семейство, лични финанси.

Но в един глобализиран свят дори най-отдалечените геополитически решения могат да окажат пряко въздействие върху стандарта ни на живот, сигурността на работното ни място и стойността на парите в джоба ни.

Но как това, което се случва в САЩ или агресивните политики на Русия и Китай имат пряка връзка с благосъстоянието, перспективите и работата на обикновените българи?

Опитахме се да отговорим на тези въпроси с Никола Янков, управляващ партньор на Expat Capital, в съвместния подкаст на Darik Business Review и компанията. 

Глобалните събития не са "там някъде" – те са тук и сега

Политиката на големите държави, като САЩ, Китай и Русия, оказва влияние върху световната икономика и оттам – върху малки икономики, като българската.

Независимо дали става дума за митнически войни, санкции или военни конфликти, ефектът се предава по веригата и стига до нашата страна.

Пример за това е икономическата политика на американския президент Доналд Тръмп. Чрез обявяване на мита и агресивни търговски ходове, той създава турбуленции на световните пазари.

Янков казва, че инвеститорите дори имат шеговита поговорка – Tackle Trade, или "Trump Always Chickens Out" (Тръмп винаги се отказва в последния момент) – защото често след заплашителни изявления следват отстъпление и преговори.

Но междувременно, пазарите реагират бурно: падат рязко и после се вдигат. За активните инвеститори това са възможности за печалба, но за обикновените хора – риск за работата и доходите.

България в глобалната икономическа верига

Може да ни се струва, че България е далеч от тези събития. Под 1% от търговските обороти на страната ни са със САЩ, но нашата икономика е дълбоко интегрирана в европейската индустрия. По думи на Никола Янков две-трети от експорта ни заминава за страни в ЕС.

Нашите компании са подизпълнители. Ако българска фирма доставя компоненти на немски автомобилен производител, който изнася към САЩ, евентуални мита от страна на Вашингтон към Европа могат да доведат до свиване на поръчките, спиране на производствени линии и уволнения или намаляване на заплатите  – тук, в България.

“Ако оборотът на тези компании падне наполовина - това означава, че оборотът на българските производители, доставящи до Франция, Нидерландия или Германия също ще падне и вие, като работник в цеха, можете да бъдете съкратен или да не получите увеличението на заплатата си, което сте очаквали.”

Същото важи и за IT сектора, който често бива възприеман като "модерна шивашка фабрика" – изпълнява поръчки за чуждестранни компании, без да притежава съответните продукти.

При глобална рецесия тези поръчки може да изчезнат буквално за седмици, както модните компании преместват производството си от България към по-евтини дестинации.

Геополитика и война: ефектите от агресията на Русия

Нападението на Русия над Украйна е не просто регионален конфликт, а геополитическо събитие с глобални икономически последици. Санкциите срещу Русия – особено спиране на износа на газ, метали и суровини – доведоха до скок в цените и отключиха инфлационна вълна през 2022 г.

Това означава по-високи цени на енергията, храната и дори на ежедневните стоки – пряко влошаване на покупателната способност на всяко българско домакинство.

“Да, санкциите работят, но и ограничават веригите за доставка. В някои компоненти и материали се получават по-високи цени. Компаниите обаче се пренастройват и ако са внасяли никел от Русия, то до 6 до 8 месеца са намерили друго място, от което да внасят.”

Освен това, заради нарастващата несигурност, страните от ЕС започнаха да пренасочват публичен ресурс от социални дейности към отбрана – тенденция, която може да се засили и в България, и да повлияе на държавните приоритети.

“Идеята на Америка по време на Тръмп е да вкара обратно големите производства,  изнесени в ерата на Бил Клинтън, когато започна процесът по глобализация. Тоест специализация на определени държави в определени неща и обща търговия с много ниски, до нулеви мита, достъпни за всички. Това доведе до забогатяване на хората”. 

Оборотите дори на страните от третия свят отбелязват ръст. По онова време Китай и Виетнам са бедни държави. В ЕС пък остават производствата с висока предадена стойност - специализираните неща, които няма как да се направят на друго място. 

Идеята на Доналд Тръмп да върне производствата на автомобили и тежка промишленост, които са изкарани от страната обаче, по думи на Янков, няма да проработи, защото ще направи тези продукти на американските компании неконкурентоспособни. 

Инвестиции, пазари и лични спестявания

С над 150 милиарда лева в банкови депозити, много българи вече търсят възможности за по-активно инвестиране. Но финансовите пазари са особено чувствителни към геополитика. Акции, особено на американския пазар, са най-застрашени от резки колебания при политическа нестабилност.

Текущото поведение на САЩ – с агресивни търговски политики и влошено доверие сред международни инвеститори – води не само до колебания на пазарите, но и до отслабване на долара, което е необичайно в периоди на несигурност.

Когато инвеститорите започнат да продават американски активи, това води до повишени лихви, по-скъпо финансиране и охлаждане на икономиката. А това се пренася глобално, включително до нас.

Има ли сигурни активи в геополитическата буря?

Янков казва, че ефектът от митата на Тръмп е отслабването на долара. 

“Теоретично доларът трябва да се засили при периоди на политическа нестабилност, защото той е резервната нискорискова валута. Това означава, че когато всичко се срива, когато светът изгаря, вие трябва да си държите парите в долари, защото Америка ще оцелее - тя е световната империя, но не и в този случай…”

По негови думи акционерите, държащи книжа и акции на борсата в Ню Йорк, започват да продават своите държавни облигации заради загубата на доверието си в американските активи. В замяна получават долари, но продават и доларите си. 

“Има силно предлагане на долари от хора, които излизат от американските активи. Обикновено това са японски, китайски, арабски и европейски инвеститори, които постепенно продават доларите си срещу евро, йени и други валути, което накара долара да отслабне с 10%.” 

По негови думи в тези нестандартни ситуации има политически решения, не икономически, защото САЩ не е в рецесия. Очакванията са това недоверие в американските активи да се отрази на финансирането на американските дългове, които на няколко месеца се емитират с рефинансиращ ефект 200-300 млрд. долара, които трябва да се купят.

Нежеланието да ги купят може да означава вдигане и на другите облигации, а така американските компании ще започнат да се финансират по-скъпо. 

“Ако това върви в този план, върви към рецесия”, каза Янков.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !