Изтощена от напрежението да успее като фотограф, Лицки Ли приема по-добра оферта – да спре да работи, за да се стане едно от все повечето деца в Китай, които получават заплащане от родителите си, за да си стоят у дома.

21-годишната Ли сега прекарва деня си в пазаруване на хранителни продукти за семейството и в грижи за своята баба, която страда от деменция. Нейните родители ѝ плащат 6 000 юана (835 долара) на месец, което се счита за солидно заплащане за средната класа в нейния регион.

“Причината, поради която съм си у дома, е, че не мога да понеса напрежението от това да посещавам училище или да ходя на работа,” казва Ли, която има завършено средно образование.

“Не искам да се конкурирам ожесточено с връстниците си, затова избирам да ‘се излежавам’ напълно,” казва тя използвайки популярна фраза, която визира избягване на изтощителните часове работа и традиционните семейни ценности в полза на по-простичък живот.

“Нямам нужда непременно от по-високо платена работа или по-добър живот,” допълва тя.

Ли не е сама в тази ситуация. Неудовлетворението не е единственото нещо, което стои зад феномена “синове и дъщери на пълен работен ден“ – фраза, която се появи в популярната китайска социална медия Douban в края на миналата година.

Повечето от десетките хиляди млади хора, които се идентифицират като такива в социалните медии, казват, че си остават у дома, просто защото не могат да си намерят работа.

Нивото на безработицата за възрастовата група 16 - 24 г. в градските райони достигна рекордните 21.3% миналия месец.

Младежката безработица се присъединява към редица други проблеми, като слабото местно потребление, отстъпление от страна на частната индустрия и изпитващ затруднения имотен пазар, които създават сериозни главоболия на китайските власти на фона на стопяващото се възстановяване на страната след пандемията от COVID-19.

А проблемът може да е много по-сериозен, отколкото предполагат официалните данни.

В свой коментар за изданието Caixin доцентът от Пекинския университет Жанг Дандан, казва, че ако в статистиката бъдат включени 16 милиона млади хора, които “се излежават” у дома или разчитат на своите родители и по тази причина не търсят активно работа, реалното ниво на младежката безработицата би било 46.5% през март.

Засилваща се тенденция

В социалната мрежа Douban около 4 000 членове на група на име “комуникационен център за работа на деца на пълен работен ден” обсъждат теми, свързани с ежедневието им.

Популярната фраза стига и до други социални платформи. В Xiaohongshu, която е най-популярната лайфстайл платформа сред по-младите хора в Китай, в момента има над 40 000 поста с хаштага “синове и дъщери на пълен работен ден”.

Тези китайци са основно в 20-те си години и твърдят, че се различават от “поколението, което изяжда старите” - предишен феномен сред родените през 80-те години на миналия век.

Онези 30 и няколко годишни учат и полагат сериозни усилия да напреднат в кариерата си, като често не правят почти нищо вкъщи, въпреки че разчитат на семейството си за наема и други разходи.

За сравнение, днешните “професионални” деца прекарват време с родителите си и вършат домакинска работа в замяна на финансова подкрепа.

“Ако погледнете на нас от различен ъгъл, ние не се различаваме от младите хора, които имат работа,” казва Ли, чието семейство я подкрепя в решението ѝ да се откаже от жестоката конкуренция.

“Те работят в градовете и получават месечна заплата от 3 000 – 4 000 юана (419 – 559 долара). Те обаче въобще не могат да се издържат сами. Те продължават да се хранят в дома на родителите си, живеят с тях или ги карат да плащат за апартаментите или колите им. Техните разходи за живот отчасти се покриват от родителите им,” казва тя.

Социлози твърдят, че травмиращите преживявания във връзка със строгите пандемични мерки в Китай са допринесли за това младите хора радикално да преосмислят житейските си цели и за това родителите им да ги подкрепят.

“Хората в континентален Китай все още се възстановяват психически и физически от пандемията от COVID-19,” казва Фанг Ксъ, лектор в Калифорнийския университет - Бъркли.

“Смятам, че желанието човек да прекарва време с любимите си хора, размишленията относно смисъла на живота и кои са най-важните неща в него все още витаят,” казва тя.

Свиващи се възможности и жестока конкуренция

Любовта обаче може да не победи всичко. Тенденцията с професионалните деца е и признак, че хората са изправени пред свиващи се възможности в една икономика, която преди това се движеше напред в продължение на десетилетия, обогатявайки поколенията, които сега подкрепят своите деца.

След първоначалния скок на икономическата активност в началото на годината, икономическото възстановяване на Китай се забави, а бизнес доверието остава слабо.

Частният сектор, който е гръбнакът на икономиката и най-големият източник на заетост, беше засегнат от сериозни регулаторни мерки от края на 2020 г.

Нанси Чен, която е “дъщеря на пълен работен ден” в източната китайска провинция Дзянси, е засегната от тази кампания.

24-годишната Чен преподавала в училище за частни уроци, след като завършва университет, но губи работата си през 2021 г., когато властите забраниха платените частни уроци.

Освен семейните си задължения, тя също така кандидатства за държавна работа и полага изпити за висше образование.

Чен казва, че засега няма успех заради “жестоката конкуренция.” В нейната провинция наскоро е имало 30 000 кандидати за три свободни позиции в местното управление, допълва тя.

Чен обаче казва, че не може да бъде дъщеря на пълен работен ден дълго време и трябва да вземе изпитите или да си намери работа.

Я-уен Лей, преподавател по социаология в Харвардския университет, очаква феноменът на професионалните деца да не продължи дълго.

“Подкрепата, която те получават от своите родители, в този контекст, не е изненадваща, тъй като много китайски родители помагат на децата си в различни аспекти от живота им, като разходи за жилище и брак и детски грижи,” казва тя, допълвайки, че повечето млади хора вероятно, в крайна сметка, ще си намерят работа.

Това също така не е устойчиво решение на проблема с работните места в Китай, казва Джордж Магнъс, научен сътрудник в Китайския център в Оксфордския университет. “Това може да бъде временно решение, така че те да имат къде да живеят и какво да вършат.”

Ако обаче младите хора не са на пазара на труда, не придобиват умения и не търсят по-добри възможности, тогава те може да продължат да бъдат безработни, защото не са имали работа прекалено дълго време или защото не разполагат с необходимите умения, казва Магнус.

“Това е състояние, при което краткосрочните размествания, например на пазара на труда, се превръщат в постоянни,” казва той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !