Бихте ли плащали по-високи данъци за по-добри обществени услуги? Или бихте приели услуги с по-ниско качество в замяна на по-ниски данъци? Европейците са разделени, но повече хора са за намаляване на данъците.

Четирима от десет (39%) в ЕС са съгласни, че „данъците са твърде високи и те биха ги намалили, дори това да означава по-малко или по-нискокачествени обществени услуги“. Тези удобства включват здравеопазване, образование и обществена инфраструктура.

„Икономическите трудности в Европа в момента може да обяснят това влошаване на подкрепата за по-високи данъци“, казва пред Euronews Оливие Жак, доцент в Университета в Монреал.

От друга страна, повече от една четвърт (27%) от хората в ЕС подкрепят „плащането на по-високи данъци за по-добри и повече обществени услуги“. Подобен дял (26%) от анкетираните подкрепят настоящите нива на данъците и обществените услуги. Останалите 8% не са сигурни.

Ако бъдат разгледани отговорите сред различните страни от ЕС, те варират значително. Събрани са в отговор на проучване на Евробарометър, проведено през април 2025 г.

Намаляването на данъците може да си има своята цена

Словакия (59%), Хърватия (57%), Естония (53%) и Словения (50%) оглавяват списъка с държави, в които мнозина казват, че данъците са твърде високи и трябва да бъдат намалени, дори за сметка на обществените услуги. Половината или повече от населението на тези страни би приело тази опция.

Подкрепата е 45% или по-висока също в Гърция и Румъния (48%), Полша (47%), Белгия, Латвия и Унгария (45%). В България 37% от хората подкрепят подобна стъпка.

Д-р Димитри Гугушвили, постдокторант в университета KU Leuven в Белгия, обяснява, че хората обикновено се противопоставят на повече данъци, ако не вярват на правителството и подозират, че държавни служители ще злоупотребят с допълнителните средства.

„Има огромна разлика в доверието в публичните институции в цяла Европа, като политическото доверие е най-високо в Скандинавия и най-ниско в Източна Европа, особено в България и Румъния“.

В скандинавските държави Финландия (22%), Швеция (24%) и Дания (26%) подкрепата за намаляване на данъците за сметка на обществените услуги е най-малка, като само около една четвърт от хората са „за“.

Германия (40%), Франция (37%) и Нидерландия (39%) са близо до средното за ЕС.

Като цяло, страните от Източна и Централна Европа са много по-склонни към намаляване на данъците за сметка на услугите. Страните от Северна и Западна Европа са по-малко склонни да съкращават обществените услуги.

„Подкрепата за данъчното облагане е по-висока, когато хората възприемат, че обществените услуги, които получават в замяна на данъците си, са с по-високо качество или когато поддържат високи нива на доверие в държавните институции“, казва Жак.

Той посочва, че държавите, в които подкрепата за данъчното облагане е по-ниска, изглежда са страни с ниско доверие в правителството и ниско удовлетворение от обществените услуги.

В кои страни хората са склонни да плащат повече?

Само 27% от анкетираните в ЕС подкрепят „по-високи данъци за повече или по-добри обществени услуги“. Испания (42%), Швеция (42%) и Финландия (40%) водят в подкрепата си, докато България (39%) и Гърция (37%) ги следват плътно.

Това подчертава силното търсене на повече инвестиции в обществени услуги в цяла Южна Европа, като Испания и Гърция са водещи. Италия и Португалия (и двете с 31%) също отчитат подкрепа над средното ниво, което отразява подобни тенденции в този регион.

Собственото изследване на Оливие Жак показва, че по-високите нива на образование, както и лявата идеология, корелират с по-висока подкрепа за данъчното облагане.

„Нивото на идентифициране с лявото е много високо в Испания, а испанците имат най-високата подкрепа за данъчно облагане от южноевропейските страни“.

България е изключение в Източна Европа, като отговорите показват, че хората в страната искат по-добри услуги, дори ако данъците се повишат.

Най-ниските нива са отчетени в Люксембург (16%), както и в Латвия, Словакия и Белгия (и трите по 17%), което показва силна съпротива срещу повишаването на данъците.

В Източна и Централна Европа подкрепата като цяло е по-ниска: Полша, Унгария, Румъния, Литва и Словения попадат в диапазона от 22 до 23%.

Германия (20%), Австрия (20%) и Франция (23%) също са сред страните най-малка подкрепа.

Неподкрепата за по-високи данъци обаче не означава непременно противопоставяне на по-добри или подобрени обществени услуги; по-скоро може да отразява търсене на по-голяма ефективност. Същата логика би могла да важи и за тези, които са за намаляване на данъците.

Запазване на услугите и данъците на същото ниво

Значителна част от населението на ЕС, около една четвърт (26%), смята, че както данъците, така и обществените услуги трябва да останат на сегашните си нива, въпреки че мненията се различават значително в различните държави членки.

Подкрепата за статуквото е най-силна в Люксембург (47%), Малта (46%) и Дания (43%), където близо половината от населението е на това мнение.

Подкрепата за тази опция е над средната за ЕС и в Австрия (37%), Финландия (34%), Франция (32%) и Германия (31%), което показва предпочитание към стабилност.

Подкрепата в Южна Европа е слаба, като много страни са доста под средното за ЕС ниво: Гърция (11%), Хърватия (13%), Италия (18%), Испания (21%) и Португалия (25%). Това показва обществено недоволство и желание за промяна.

Данъчните ставки върху доходите на физическите лица се разминават значително в различните части на Европа, като най-високите нива са в скандинавските страни, а най-ниските в Източна Европа.