В днешно време всички искат повече метали. През последните месеци Великобритания сключи сделка със Замбия, Япония сe договори с Намибия, а Европейският съюз подписа споразумение с Чили. Преговарящите от Брюксел започнаха разговори и с Демократична република Конго, а САЩ преговарят с Монголия. Тази мащабна кампания, която включва и държави като Филипините и Саудитска Арабия, има една единствена цел - получаване на минералите, необходими за бързата декарбонизация, пише The Economist.

72 държави, отговорни за четири пети от генерираните парникови газове в световен мащаб, са се ангажирали с целите за нулеви нетни емисии. Според мозъчния тръст Energy Transitions Commission, за да бъдат постигнати тези цели да 2050 г., ще бъдат необходими 15 пъти повече вятърна енергия от настоящия капацитет, 25 пъти повече слънчева енергия, утрояване на размера на електропреносната мрежа и 60-кратно увеличение на електрическите превозни средства.

До 2030 г. търсенето на мед и никел може да нарасне с 50-70%, на кобалт и неодим - със 150%, а на графит и литий -  6-7 пъти. Един въглеродно неутрален свят през 2050 г. ще изисква 35 милиона тона "зелени" метали годишно, прогнозира Международната енергийна агенция. Ако се добавят алуминия и стоманата, промяната в търсенето може да надвиши 6.5 милиарда тона.

Ето защо анализаторите и политиците се тревожат за предстояща криза в предлагането към края на настоящото десетилетието. Прогнозираният дефицит може да достигне около 10-15% за медта и никела и 30-45% за останалите метали, използвани в производството на батерии. 

Когато намаляващите запаси причиняват покачване на цените, производителите ще увеличат производството, а клиентите ще използват по-ефективно дефицитните материали или ще се обърнат към по-евтини алтернативи, пише The Economist. Търсенето, което остава незадоволено, обаче ще бъде унищожено, тъй като бъдещите купувачи, които не могат да плащат по-високи цени, ще бъдат принудени да напуснат пазара. 

Ако твърде голяма част от потенциалното търсене бъде елиминирана по този начин, зеленият преход на практика ще бъде обречен. 

При това положение най-важният въпрос е много прост - може ли недостигът да бъде сведен до минимум?

Въпросните метали вече се използват широко в индустрията. Алуминият и стоманата са гръбнакът на соларните панели и турбините, а медта е жизненоважна за много индустрии, включително за производството на кабели и автомобили. 

Кобалтът, литият и никелът захранват батериите на електромобилите. С изключение на никела, който се използва и в производството на неръждаема стомана, всички те имат само нишови приложения. Последната група включва магнитни редкоземни елементи като неодим, използвани в електродвигателите и турбинните генератори, но те са необходими само в минимални количества.

Търсенето на такива метали е по-малко наложително поради един неудобен факт - политиките в областта на климата едва ли ще ограничат глобалното затопляне до 1.5°C над прединдустриалните нива, както се предполага в повечето прогнози. Нещо повече, много експерти предполагат, че търсенето на "зелена енергия", а оттам - и на металите, свързани с нея, ще се повишава линейно, но някои страни със сигурност ще започнат да "спринтират" едва в последния момент. 

Поради това прогнозите за нетни нулеви емисии може би ще са по-достоверни около 2050 г. а не през 2030 г. Стоманата, чиято екологична употреба е "капка в морето", вероятно ще остане в изобилие. Предлагането на кобалт, страничен продукт от други търсени метали, може да изпревари търсенето завинаги.

Но въпреки това остават много трудности. Индустриалните експерти, цитирани от The Economist, прогнозират недостиг в доставките на мед от 2-4 милиона тона, или 6-12% от потенциалното търсене, до 2030 г. Те също така предвиждат недостиг на литий от 50 000-100 000 тона, което означава дефицит от 2-4%. 

Никелът и графитът, изобилни на теория, могат да създадат проблеми, тъй като батериите изискват чистота на материала, която засега е недостижима. Има твърде малко топилни заводи за рафиниране на боксит в алуминий, а почти никой не произвежда неодим извън Китай.

Какви са възможните решения?

Тези проблеми ще бъдат трудни за преодоляване. Има обаче три основни механизма, които могат да намалят натиска, без да развалят енергийния преход. Първо, производителите могат да извлекат повече доставки от съществуващите източници. Това може да стане веднага, но допълнителните количества метал ще бъдат ограничени. Второ, добивните компании могат да отворят нови мини, което може да реши проблема изцяло, но ще отнеме време. Ограниченията на тези два лоста правят третия най-важен от всички, поне през следващото десетилетие - намирането на начини за заобикаляне на "тесните места" във веригата на доставки. 

Една бърза победа може да бъде постигната с повторно използване на вече добития материал. Това е най-приложимо за алуминия, медта и никела. Всички те вече се рециклират в големи мащаби, но по-високите цени ще мотивират още повече инвестиции в тази индустрия. 

Този процес вече е в ход, пише още изданието. Минната компания BHP подкрепи проект рециклиране на никел в Танзания. Хю Маккей, главният икономист на фирмата, смята, че скрапът може да представлява 50% от общото предлагане на мед след десетилетие, спрямо 35% в момента. 

Rio Tinto, друг минен гигант, инвестира в центрове за рециклиране на алуминий. Миналата година стартиращите фирми, фокусирани върху рециклирането на батерии, събраха финансиране от 500 милиона долара, което е рекорд.

Допълнително предлагане може да дойде и от рестартиране на неактивни мини. Те не са много, а скокът на търсенето след пандемията от COVID-19 вече активира някои от тях. Алуминият обаче е важно изключение. От декември 2021 г. рязко нарастващите разходи за енергия доведоха до спиране на 1.4 милиона тона годишен капацитет за топене на никел в Европа (2% от световното предлагане). Едно повишаване на цените с 25% обаче би "примамило" обратно голяма част от тези затворени производства, прогнозират от търговската къща Trafigura.

Най-голямата надежда се крие в технологиите, които повишават добивите от трудни находища. Стартъпите разработват химически процеси, известни като „извличане на опашки“, които добиват мед от руди с ниско съдържание на метали. Използването на технологията в по-голям мащаб може да доведе до допълнителен добив от 1 милион тона мед годишно, без да струва много, казва Даниел Малчук от Jetti Resources.

Междувременно в Индонезия, най-големият производител на никел в света, миньорите използват киселинна обработка под високо налягане, за да превърнат нискокачествените руди в материал, подходящ за електрически автомобили. Вече са построени три завода за милиарди долари и са обявени допълнителни проекти на стойност близо 20 милиарда долара. 

Дария Ефанова от търговската компания Sucden смята, че Индонезия може да произвежда около 400 000 тона първокласен никел до 2030 г., запълвайки част от прогнозирания недостиг от 900 000 тона до 2030 година. 

Какви са препятствията? 

Тези нови техники са несигурни и в някои случаи идват с недостатъци, например допълнително замърсяване. Полученото предлагане не може да се приема за даденост. 

Консултантската компания McKinsey  изчислява, че ако 382-те проекта за кобалт, мед, литий и никел, които поне са започнали предварително проучване за осъществимост, трябва да бъдат завършени до 2030 г., това ще поддържа почти балансирани пазари. Тези проекти биха представлявали огромно увеличение на производството. В момента има около 500 мини за кобалт, мед, литий и никел, работещи по целия свят. За да отворят навреме, те също ще трябва да преодолеят редица трудности.

Първата от тях е липсата на пари. McKinsey изчислява, че за да се запълнят празнините в доставките, предвидени до 2030 г., годишните капиталови разходи в минното дело трябва да се удвоят до 300 милиарда долара. Разходите само за добив мед трябва да достигнат 22 милиарда долара през 2027 г., в сравнение със средно 15 милиарда долара през 2016-21 г. 

Инвестициите от големите минни компании вече нарастват, макар и с недостатъчно бързи темпове. Техните клиенти също влизат в битката за пазарен дял. Американският автомобилен гигант General Motors инвестира 650 милиона долара в Lithium Americas, мина компания от Невада. 

Китайският производител на батерии CATL харчи милиарди за производство на кобалт и литий. От началото на годината пенсионните и държавните фондове са инвестирали 3.7 милиарда долара в частни минни активи, най-много от 2013 г. насам. И около 21 милиарда долара капитал, набран от фирми за частни капиталови инвестиции от 2010 г., също преследва сделки в добивната индустрия.

За да има по-осезателна промяна на пазара обаче ще е необходимо време, тъй като разработването на нови мини отнема години - от 4-7 години за литий до средно 17 за мед. Тези забавяния се влошават от липсата на разрешителни. Подбудени от екоактивистите, правителствата и регулаторите все по-често блокират проекти по екологични причини.

Между 2017 г. и 2021 г. са били необходими средно 311 дни за откриването на нови мини в Чили в сравнение със 139 дни през 2002-06 г. Междувременно, съдържанието на метал в медните руди намалява, което принуждава миньорите да търсят места с по-сложен добив. Две трети от новото предлагане, планирано до 2030 г., се намира в страни, които през 2020 г. са били под 50-то място в индекса на Световната банка за лекота на правене на бизнес. 

Reko Diq, проект, ръководен от канадската компания Barrick Gold, съдържащ едно от най-големите неизползвани находища на мед в света, се намира между Иран и Пакистан.

Обречен ли е зеленият преход? 

Всичко това означава, че новите доставки могат да бъдат решение само в дългосрочен план след очакван период на високи цени. Така основната част от приспособяването през следващото десетилетие ще се сведе до търсенето – третият важен лост на енергийния преход. Тази страна на уравнението, която е по-трудна за моделиране от бъдещото производство, е слабо разбрана, но вероятно е по-гъвкава, отколкото се смята по принцип.

Производителите на автомобили и батерии са купувачи, които са нови за пазара на "зелени метали". Яростно иновативни, чувствителни към цените и склонни към риск, тези компании заобикалят проблемите при първите признаци на свиване на доставките. Те вече са постигнали много чрез „спестяване“ и непрекъснатото откриване на малки начини за използване на по-малко метал. 

Типичната батерия за електрическа кола сега съдържа само 69 кг мед - спад от 80 кг през 2020 г. Саймън Морис от консултантската компания CRU смята, че следващото поколение електромобили може да се нуждае само от 21-50 кг, спестявайки до 2 млн. тона мед годишно до 2035 г. Той смята, че литиевата интензивност на батериите може да намалее наполовина до 2027 г.

Още повече може да се постигне чрез заместване. Никел-манган-кобалтови химикали, които съдържат толкова кобалт, колкото и никел, известни като NMC 111, постепенно се премахват в полза на NMC 721 и 811, които съдържат повече никел, но по-малко кобалт. Те представляват една четвърт от катодите на електрическите батерии, докато през 2017 г. на практика не се използваха въобще. 

Междувременно по-евтината, но по-малко енергийно плътна смес от литиево-железен фосфат (LFP) сега завладява процъфтяващия китайски пазар, където жителите на градовете са по-малко загрижени от максималния пробег. Всъщност LFP сега представлява 30% от произведените електрически батерии в световен мащаб.

През март Tesla заяви, че ще построи двигател, който не се нуждае от редкоземни елементи. Натриево-йонните батерии, които заменят лития с натрий, шестият най-разпространен елемент на Земята, може след време да триумфират. Поради ниската си енергийна плътност те първо ще бъдат използвани за стационарно съхранение, където няма толкова стриктни ограничения в обема. 

Предпочитанията на клиентите също ще играят роля. Днес хората искат да могат да карат своя електромобил в продължение на 600 км с едно зареждане, но малцина пътуват често на такива разстояния. Тъй като литият е оскъден, производителите на автомобили могат да проектират превозни средства с по-малък пробег, който могат да бъдат увеличен чрез монтиране на преносима батерия, радикално намалявайки размера на стандартния пакет. На правилната цена, "осиновяването" на подобна технология може да бъде бързо.

Медта, която не може лесно да бъде заместена, е основният проблем. Но и тук промените в потреблението могат да помогнат. CRU изчислява, че екологичното търсене като дял от общото търсене на мед ще нарасне от 7% сега до 21% през 2030 г. Тъй като цената на метала се покачва, продажбите на телефони и перални машини, които също съдържат мед, вероятно ще намалеят по-рано от тези на кабели и слънчеви панели, особено ако пазарът на чисти технологии бъде подкрепен от субсидии и държавни поръчки.

До края на 2030 г. вероятно ще има достатъчно нови мини и мощности за рециклиране, за да може преходът да продължи по план. Въпросът е колко смущения ще има междувременно. 
Нещата ще са напрегнати, тъй като предлагането ще бъде концентрирано в няколко страни, а това означава, че местни политически вълнения, геополитически конфликт или дори лошо време могат да засегнат пазарите. 

Симулациите на Liberum Capital предполагат, че потенциална стачка на миньорите в Перу или три месеца суша в Индонезия биха насочили пазарите на мед и никел през 2028 г. до дефицит на предлагане между 5% и 15%. 

Но ако купувачите се окажат достатъчно гъвкави, а правителствата - достатъчно непоколебими, с малко късмет може да се окаже, че зеленият преход все пак няма да бъде обречен, пише още The Economist. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !