Индустрията за електрически превозни средства процъфтява, което води до повишено търсене на редица суровини, като литий, кобалт и никел, използвани в производството на батерии.

Добивът на тези метали често се извършва при ужасни условия на труд, с катастрофални въздействия върху околната среда.

И без въвеждането на подходящи разпоредби тези проблеми могат да се разпространят на нов терен - световния океан, пише електронното издание Fast Company. 

Тъй като търсенето на електрически превозни средства нараства, производителите са изправени пред недостиг на суровини за батерии. В резултат на това те търсят нови места за добив, а океаните предлагат огромни неизследвани площи и природни богатства.

Дълбоководният добив все още не е използван за никел и кобалт, но всъщност, тези метали са в изобилие на океанското дъно и компаниите се надпреварват да се възползват от тях.

Това обаче не само ще замърси водите и ще застраши ценни екосистеми, но, според някои експерти, може да има ужасни последици за популацията на риба тон, което ще причини огромни смущения в глобалната верига за доставки на храни.

"Това ще бъде голяма заплаха за биоразнообразието. И тези индустрии просто не се вслушват в предупрежденията. Те не вярват или, честно казано, просто си затварят ушите и очите, защото оправдават печалбите, които ще излязат от това“, казва Даниела Фернандес, основател и главен изпълнителен директор на организацията Sustainable Ocean Alliance. 

На какъв етап са опитите за дъблоководен добив на метали? 

През юли тази година Международният орган по морското дъно към ООН се събра в Ямайка, за да напише разпоредби за дълбоководен добив в международни води. Това е регулаторен процес, който е в ход през последните осем години и ще продължи поне до 2025 г.

Миннодобивните компании и някои държави ускоряват преговорите, докато регулаторите и еколозите са против взимането на всякакви окончателни решения, преди да са направени повече изследвания.

Въпреки че някои компании са получили проучвателни договори за дълбоководен добив, подобни опити никога не са извършвани в търговски мащаб, което прави регулациите много по-важни.

Следващите две години ще бъдат критични, тъй като минните компании ще въведат плановете си по същото време, когато се изработват регулациите.

"Определено не трябва да продължаваме напред с добива поради липсата на данни и изследвания, които имаме за дълбоководните екосистеми“, смята Даниела Фернандес.

От 2014 г. нейната организация вече има повече от 7000 млади лидери в 77 страни, работещи за защита на океана.

Тя вярва, че 10-годишен мораториум върху добива е най-добрият възможен резултат от преговорите, тъй като ще даде на изследователите повече време да проучат възможните отрицателни ефекти.

Но хората в индустрията смятат, че това е малко вероятно да се случи.

"Въпросът сега е кога, а не дали, събирането на т. нар. "нодули" (металните находища на морското дъно) в търговски мащаб ще започне“, смята Джерард Барън, главен изпълнителен директор на Metals Company, която е най-известната компания за дълбоководен добив. 

Нодулите са минерални бучки, които минните компании планират да извличат от морското дъно.

Ако добивът наистина започне в международни води, той ще бъде в зоната Клариън-Клипертън, която обхваща огромна част от Тихия океан между Мексико и Хавай с площ от 4.4 милиона квадратни километра. 

Какви са заплахите? 

Променящите се температури на океана поради изменението на климата се очаква да увеличат популацията на мигриращата риба тон в зоната Клариън-Клипертън през следващите няколко десетилетия.

Дълбоководният добив в тази област може да има катастрофален ефект върху някои видове риба, които формират индустрия за 5.5 милиарда долара и са основен източник на протеини за милиони хора по света.

Проучване, публикувано от списание Nature по-рано тази година, установява, че отпадъците и отломките от дълбоководния добив на нодули може да попаднат в екосистемите на рибата тон.

Утайките могат да попречат на храненето ѝ или на визуалната ѝ комуникация, потенциално токсичните метали могат да бъдат абсорбирани от видовете, а шумът и светлинното замърсяване може да нарушат поведението на пасажите. 

Понастоящем в зоната Клариън-Клипертън се планират договори за дълбоководно проучване, обхващащи 1.1 милиона квадратни километра. Тези договори все още не дават разрешение за експлоатация на метали, но две от компаниите вече са използвали драгиращи машини за провеждане на тестове.

Тези машини инжектират вода върху морското дъно и след това вакуумират цялата утайка. Тези практики са разрушителни за екосистемата, което означава, че дори тези първоначални тестове могат да окажат отрицателно въздействие върху рибата тон и други видове, обитаващи дъното на океана. 

Другата гледна точка

"Ако има живот в някоя зона, ние я "прескачаме" и продължаваме в друга. Ако няма живот, ние събираме матиралите с роботизирана ръка, поставяме ги в полезния товар и след това използваме батерия, за да изплува на повърхността“, обяснява Оливър Гунасекара, съосновател и главен изпълнителен директор на Impossible Metals. 

Компанията казва, че тяхната технология за селективно събиране им позволява да минимизират проблемите със загубата на биоразнообразие, замърсяването от седимента и шума.

Но технологията, която разработват, изглежда не е често срещана сред компаниите за дълбоководен добив и, според еколозите, се наблюдава обща липса на внимание в цялата индустрия към предстоящите екологични смущения.

Много от най-големите производители, които изискват тези метали за производството на батерии, заявяват, че могат да постигнат целите си и без наличието на дълбоководен добив. Сред тях има както производители на смартфони, така и на автомобили.

Google, BMW, Volvo и Samsung са част от група, включваща общо 35 компании, които призовават за мораториум върху дълбоководния добив на метали с аргумента, че вместо да добиват нови материали, производителите трябва да използват по-добре технологиите за рециклиране.

Не всички обаче са съгласни.

"Искаме да работим със строги разпоредби, но очевидно сме против тоталната забрана. Бих предпочел да работим, за да сведем до минимум загубата на биоразнообразие, да избягваме излишните утайки, шума и т.н., но в същото време да позволим на компании като нашата да правят иновации.

Мораториумът не позволява иновации. И не забравяйте, че океанът е 71% от повърхността на нашата планета. Според мен, няма да постигнем нетни нулеви въглеродни емисии без огромни количества критични минерали, а опитът да ги набавим на сушата ще бъде невероятно предизвикателство", казва още Гунасекара.