Когато западните политици говорят за нуждите от диверсификация на веригата за доставки от Китай в области като полупроводниците и технологиите за чиста енергия, те често цитират две неудобни истини.

Първо, евтините китайски суровини като поликристалния силиций, необходим за производството на слънчеви панели и критичните минерали, използвани за създаването на батерии, често се произвеждат или добиват чрез принудителен труд в Синдзян. Второ, голяма част от това, което се рекламира като"чиста" енергийна технология, идваща от Китай, се произвежда във фабрики, които използват електричество, захранвано с въглища, пише Financial Times.

Ако се калкурират реалните въглеродни емисии и разходите за труд за това производство, то вече не изглежда толкова "чисто".

Американският закон за намаляване на инфлацията има за цел да започне да отчита реалните разходи за труд и емисии, използвайки методите и на "моркова" и "тоягата", в опит да изключи принудителния труд и мръсната енергия от веригите за доставки. На теория това изважда Китай от участие в енергийния преход на САЩ,или поне ако не промени позицията си относно въглищата и Синцзян.

Но дали наистина е така? 

Тъй като субсидиите вече започват да се усвояват, става ясно, че в момента е трудно, ако не и невъзможно, Западът да се отдели напълно от Китай в области като слънчевата енергия. В близко бъдеще предстоят някои много трудни глобални разговори относно компромисите, които ще трябва да бъдат проведени, САЩ и техните съюзници искат наистина "зелен" енергиен преход, посочва изданието.

През последната година бяха обявени серия от проекти за нови соларни и екологични фабрики за батерии в САЩ. Новите правила означават, че слънчевите модули, за които се смята, че са произведени с принудителен труд в "мръсните" китайски фабрики, могат да бъдат конфискувани още на границата. На пръв поглед това изглежда като огромна победа за администрацията на Байдън. И в известен смисъл е така, защото САЩ най-накрая започват да приемат политики за насърчаване на устойчив, приобщаващ растеж.

Един по-дълбок поглед обаче показва, че спецификациите на закона за намаляване на инфлацията в сферата на модулите или слънчевите соларни панели не отчитат факта, че почти целият необработен поликристален силиций, който се търгува като суровина на световния пазар и следователно не е идентифициран по произход, се произвежда в Китай. Голяма част от тези количества идват именно от Синдзян. Това означава, че едва ли има слънчев панел в САЩ или където и да било другаде, който да е наистина „чист“ или направен изцяло със справедливи трудови практики.

„Трябва да си зададем въпроса какви технологии за чиста енергия можем да приложим в голям мащаб, за да постигнем преход към зелена енергия на запад, който в момента не зависи от Китай?“ казва Дейвид Скейсбрук, управляващ партньор на Quinbrook Infrastructure Partners - австралийска фирма, която инвестира във възобновяема енергия. Неговият отговор е: "Не много."

Скейсбрук, подобно на много други представители на сектора, се задълбочава в тънкостите на веригите за доставки. Той прави това с очакването, че продължаващото американско-китайско търговско напрежение ще направи все по-рисковано за неговата фирма да използва суровини с китайски произход – от полисилиций до китайска интелектуална собственост или труд, тъй като американските политици настояват за по-нататъшно "отделяне" от китайската верига за доставки. 

Пример за този натиск беше ситуацията, при която и републиканците, и демократите в Китайската комисия към Камарата на представителите на САЩ обвиниха BlackRock, че печели от инвестиции, които са в полза на китайската армия. Компанията обаче твърди, че спазва всички приложими закони на САЩ. 

Какви са възможните решения? 

Като част от усилията на австралийското правителство, Quinbrook разглежда какво би било необходимо, например, за добив и производство на зелен полисилиций в Куинсланд, без да се използва китайски принос или опит. Възможно е, като се има предвид, че Австралия има изобилие от суровини като кварц и може да използва интелектуална собственост и талант от места като Южна Корея, Германия, Япония или САЩ, тя да построи фабриките и оборудването, необходими за такова усилие.

Лошото е, че това би било поне два пъти по-скъпо в сравнение с настоящите източници. Нещо повече - ако дадена компания в Австралия или дори в САЩ (която също разполага със суровини за производство на полисилиций) искаше да направи това, изграждането на ново съоръжение ще отнеме приблизително шест години. Това би означавало само две или три години производствени субсидии съгласно закона за намаляване на инфлацията, които е със срок до 2032 г. Това е много време, в контекста на политиката на САЩ, но изобщо не е много, на фона на дългосрочните перспективи на енергийния преход, пише FT. 

Ясно е, че докато се случва "диверсификацията" на доставките, все по-често се чуват и неудобните въпроси за това кой плаща за устойчивостта, екологичните стандарти, справедливите трудови практики и всички останали неща, за които западните страни твърдят, че се тревожат. 

Една от възможностите е САЩ, може би в компанията на своите съюзници, да създадат стратегическа организация за доставки, която да поеме истинската цена на зеления преход в дългосрочен план. Тези държави биха използвали своята покупателна способност, за да определят праг под пазара за цялата верига на доставки.

Като алтернатива Китай може все пак да седне на масата за преговори и да проведе истински диалог за прекратяване на модерното робство и въглищната енергия. Разбира се, Западът ще трябва да признае и собствените си лоши практики по този въпрос, като например използването на затворнически труд в САЩ. 

Според анализа на FT, китайските компании вероятно биха се съгласили на подобно решение, но едва ли може да се каже същото за ръководителите на Китайската комунистическа партия. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !