Притиснати от климатичните заплахи, богатите страни се впускат в грандиозен проект за електрификация.

Великобритания, Франция и Норвегия, както и много други държави, планират да забранят продажбата на нови автомобили с вътрешно горене през следващото десетилетие. 

Дори там, където няма законови стимули и забрани, продажбите на електрически автомобили растат бързо. Електрическите мрежи също се променят, тъй като вятърните турбини и слънчевите панели изместват електроцентралите, работещи с изкопаеми горива.

Международната агенция по енергетика смята, че светът ще добави толкова много възобновяема енергия през следващите пет години, колкото през последните 20.

Всичко това обаче означава, че в бъдеще ще има огромна необходимост от батерии - както за задвижване на колите, така и за съхраняване на енергия от непостоянните възобновяеми електроцентрали. Търсенето на минералите, от които са направени тези батерии, нараства. 

В момента има остър дефицит на никел. Елементът се използва в катодите на високопроизводителните батерии за електрически автомобили за увеличаване на капацитета и намаляване на теглото.

Експертите на МАЕ изчисляват, че ако светът иска да постигне целите си за декарбонизация, ще трябва да произвежда 48 милиона тона никел всяка година до 2040 г. - около 19 пъти повече, отколкото успява днес, пише The Economist. 

През последните пет години по-голямата част от нарастването на търсенето беше посрещнато от Индонезия, където булдозери разрушават тропическите гори, за да достигнат до рудата под тях.

През 2017 г. страната е произвела само 17% от световния никел, според консултантската компания CRU. Днес тя генерира 54% от търсенето, или 1.6 милиона тона годишно, като производството ѝ продължава да расте. 

CRU смята, че страната ще осигури 85% от ръста на световното производство да 2027 г. Въпреки това, тези количества едва ли ще са достатъчни, за да отговорят на нарастващото глобално търсене.

И тъй като индонезийското производство на никел се увеличава, се очаква то да замени производството на палмово масло като основна причина за обезлесяването в страната.

Има ли алтернативи?

Част от морското дъно на Тихия океан, наречена зоната на Кларион-Клипертън, е осеяна с находища на никел, кобалт, манган и мед, които представляват интерес за производителите на батерии.

Предполага се, че само запасите от никел възлизат на поне 340 милиона тона - над три пъти повече от световните наземни запаси, според оценките на Геоложката служба на Съединените щати. 

От няколко години компаниите имат интерес да проучват тези залежи, а след 9 юли ще бъдат издадени и първите разрешителни за тази зона. 

На тази дата се навършват две години, откакто островната държава Науру - от името на минната компания The Metals Company, която спонсорира, заяви пред ООН, че иска да проучва част от зоната на Кларион-Клипертън.

Това наложи изготвянето на правила, регулиращи експлоатация на находищата. Ако тези разпоредби не са готови до 9 юли (а изглежда, че няма да бъдат) органите на ООН ще бъдат задължени по закон да одобрят временно заявлението. Самата компания казва, че ще чака. 

Първата цел на TMC е район, обхващащ около 2.5 милиона хектара морско дъно  - площ, равняваща се на около една четвърт от територията на България. Директорът на компанията Джерард Барън изчислява, че в него има около 3.8 милиона тона никел.

Тъй като възлите просто седят на дъното на океана, фирмата планира да изпрати голям робот, който да ги събере. След това камъните ще бъдат засмукани до помощен кораб на повърхността през тръба, подобна на тези, използвани в нефтената и газовата индустрия.

Поддържащият плавателен съд ще отстрани всички утайки, след което ще разтовари суровината на втори кораб, който ще ги пренесе обратно на брега за обработка. Излишната утайка ще бъде пусната обратно в морето на дълбочина от около 1500 метра, далеч под повечето океански организми. 

TMC не е единствената компания, заинтересована от дълбоководните никелови находища. Белгийската Global Sea Mineral Resources - дъщерно дружество на Deme, също тества робот на морското дъно и щрангова система, подобна на тази на TMC.

Три китайски фирми – Beijing Pioneer, China Merchants и China Minmetals, също обикалят района.

Вреден ли е дълбоководният добив за околната среда? 

Както при добива на сушата, извличането на никел от морското дъно ще увреди околната екосистема. Въпреки че зоната на Кларион-Клипертън е дълбока, тъмна и студена, тя не е безжизнена.

Роботът на TMC ще унищожи всички организми на морското дъно, през които се движи, както и същества, които живеят върху рудата, която събира. Той също така ще издигне струи от седименти, някои от които ще се насочат към близките организми и ще ги убият.

Адриан Глоувър, морски биолог от Природонаучния музей в Лондон, посочва, че тъй като животът се е развил първо в океаните и едва по-късно се е преместил на сушата, по-голямата част от генетичното разнообразие на планетата все още се намира под водата.

Въпреки че дъното на дълбокия океан е тъмно и бедно на хранителни вещества, то все пак поддържа хиляди уникални видове. Повечето са микроби, но има и червеи, гъби и други безгръбначни. 

И все пак, в много отношения добивът на морското дъно е по-екологичен от този в Индонезия, например. Суровата дълбоководна среда означава, че изключително разнообразният живот не е много изобилен.

Изследване, публикувано в Nature през 2016 г., установява, че на един квадратен метър в зоната на Кларион-Клипертън има средно по един или два живи организма, тежащи най-много няколко грама.

За сравнение, един квадратен метър индонезийска тропическа гора съдържа около 30 000 грама растителна биомаса и различни примати, птици, влечуги и насекоми.

Не е достатъчно обаче просто да се претегли биомасата във всяка екосистема. Количеството никел, което може да се произведе на хектар, също е от значение.

2.5-те милиона хектара, които TMC се надява да експлоатира, се очаква да донесат около 3.8 милиона тона никел, или около 1.5 тона на хектар.

Получаването на точни данни за наземния добив е трудно, тъй като фирмите, които се занимават с него, не са толкова прозрачни, колкото тези, които се надяват да добиват от морското дъно.

Но разследващите репортажи от Pulitzer Centre предполагат, че всеки хектар тропическа гора на Сулавеси . индонезийския остров в центъра на никелова индустрия в страната, произвежда около 675 тона никел.

Една от причините земните находища да произвеждат много повече никел, въпреки по-ниското качество на рудата, е, че тя се простира далеч под повърхността, докато никеловите скали могат да се събират само на морското дъно.

Всичко това прави възможно много грубо сравнение. Около 13 килограма биомаса ще бъдат загубени за всеки тон никел, добит от дъното на океана. Всеки тон, добит на Сулавеси, би унищожил около 450 кг растения плюс неизвестно количество животинска биомаса.

Какъв е въглеродният отпечатък? 

Има и други екологични аргументи в полза на добива на морското дъно. Океанската руда съдържат много по-високи концентрации на метал, отколкото депозитите на сушата, което означава, че ще е необходима по-малко енергия за обработката им.

Питър Том Джоунс, директор на KU Leuven Institute for Sustainable Metals and Materials в Белгия, смята, че преработката на рудата в полезни метали ще доведе до около 40% по-малко емисии на парникови газове, в сравнение със земните находища.

И тъй като металните възли, така или иначе, трябва да бъдат отведени за преработка, компании, като TMC, могат да бъдат насърчени да избират места, където енергията идва с ниски емисии.

За разлика от това, индонезийската никелова руда е нерентабилна, освен ако не се обработва в близост до мините, от които е добита. Това почти винаги означава използване на електричество, генерирано от изгаряне на въглища или дизелови генератори. 

Анализаторът на CRU Алекс Логарн смята, че индонезийското производство на никел отделя около 60 тона въглероден диоксид за всеки тон никел.

Одит на плановете на TMC, извършен от лондонската компания Benchmark Minerals Intelligence, установява, че всеки тон никел, добит от морското дъно, ще произведе около шест тона CO2.

Така или иначе, металът, събран от морското дъно, е малко вероятно да замени напълно този, добит от тропическите гори. Производството на батерии расте толкова бързо, че никелът вероятно ще бъде изкопан навсякъде, където може да се намери.

Но ако океанските находища могат да бъдат пуснати на пазара на достъпна цена, самият обем на наличния метал може да започне да облекчава натиска върху индонезийските гори. 

И подобни аргументи едва ли ще останат теоретични за дълго. Джерард Барън от TMC има за цел да започне търговско производство на никел и други метали от морското дъно до края на следващата година.