В понеделник (16 септември) е първият учебен ден, в който над 700 000 ученици ще прекрачат прага на класните стаи, като 57 000 от тях ще направят това за първи път.

По традиция учебната година у нас започва на 15 септември, но тъй като тази година датата се пада в неделя, учениците ще започнат занятия ден по-късно. 

Не винаги обаче учебната година у нас е започвала в средата на септември. Различен е и учебният график в европейските държави, тъй като в повечето от тях училищата отварят врати още на 1 септември. 

Има и други изключения, като Италия, където първият звънец бие чак на 1 октомври, както и Гърция, където учебната година започва още през август. 

Защо обаче в България се е наложила датата 15 септември? 

За да си отговорим на този въпрос, трябва да се върнем назад в историята до периода на българското Възраждане, когато територията и населението на страната все още са част от Османската империя. 

През 18-и и 19-и век началото и краят на учебната година не били свързани с конкретна дата. Продължителността на учебните занятия зависела от конкретния регион и най-вече от договорката с учителите, които получавали заплащане от местните общини и настоятелства. 

В някои краища на страната занятията се провеждали само през зимата, когато хората не били заети със селскостопанска дейност, докато в други учениците посещавали класната стая през цялата година, но само в определени дни. 

Обикновено най-често срещаният график на занятията бил за около 6-7 месеца - от Димитровден в края на октомври до Гергьовден в началото на май. Това бил периодът, в който на нивите нямало толкова работа, колкото през летните месеци. 

В средата на 19-и век в България започват да преподават учители, завършили образованието си в Европа и Русия, а заедно с тях се въвеждат и много от порядките на образователните системи в големите европейски империи. 

По това време учебната година започвала в края на август или началото на септември, като продължавала чак до началото на лятото.

През юни, обикновено на Петровден, се провеждали и публични изпити, на които присъствали родителите на учениците и представителите на училищните настоятелства. Тези изпити били оценка както за учениците, така и за работата на техните преподаватели. 

Още по онова време се очертал и един основните проблеми на българското образование. Децата били едни от активните работници и помощници в селскостопанската работа.

В края на лятото и началото на есента те участвали в прибирането на реколтата, поради което голяма част от тях не успявали да посещават учебните занятия. 

През 70-те години на 19-и век този проблем се обсъждал активно на учителските събори и било взето решение учебната година за децата да продължава не повече от 9 месеца, за да не се припокрива с активната селскостопанска дейност. 

След Освобождението проф. Марин Дринов, който през 1879 година ръководи отдела за народното просвещение и духовните дела в новосъздаденото Княжество България, обявява 1 септември като дата, на която започват учебните занятия навсякъде в страната. 

Този регламент се запазва чак до 1885 година, но проблемът с масовите отстъствия на децата от селските училища през есента остава на дневен ред.

На повечето места в страната учебните занятия започват по различно време в диапазона от 1 септември до 1 октомври и продължават до началото на май. 

Реформите на БЗНС и установяването на 15 септември като дата за началото на учебната година в България 

През 1919 година, след разгрома на България в Първата световна война, на власт идва правителството на Българския земеделски народен съюз, начело с лидера на партията Александър Стамболийски. 

Като съсловна организация на селското население, нейната политика е съобръзена в голяма степен с неговите желания и нужди. 

Образователният министър Стоян Омарчевски се заема със серия от реформи, включително и определянето на датата 15 септември за начало на учебната година.

Това става през 1921 година, като идеята за изместването ѝ с две седмици е децата да могат да помагат в прибирането на реколтата, след което да могат на спокойствие да посещават занятията. 

Омарчевски прокарва и закона за задължителното основно образование, осигурява изграждането на над 1100 нови училища в малките населени места. През 1921 г. той прокарва и правописната реформа, предложена от академик Александър Теодоров-Балан и обявява 1 ноември за Ден на народните будители.

По негово време се откриват и Медицинският, Ветеринарният, Агрономическият и Богословският факултети на Софийския университет. 

Така, през последните 102 години 15 септември се установява като датата, на която учениците влизат в класните стаи след лятната ваканция. 

Тази традиция продължава до ден днешен, въпреки че съвременните ученици нямат почти никакъв допир със земеделието. По тази причина през годините се появиха и идеи за връщане на стария график на учебната година с начало на 1 септември.

Последното официално предложение в този дух беше на образователния министър Сергей Игнатов през 2001 г., но то не беше прието и така датата, установена от правителството на БЗНС през вече далечната 1921 г., остана валидна. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !