Безпокойството, дискомфортът и промяната са част от живота, но те не са наши врагове. Нещото, което саботира най-много успехите ни, е начинът, по който реагираме на тях.

В своята практика психологът от Харвардския университет Лиана Маркес наблюдава това от първа ръка. Въз основа на своите 20 години изследвания и клинична работа, тя дори измисля термин за явлението, наричайки го “психологическо избягване”.

Психологическото избягване е всяка реакция на възприемана заплаха, която поражда непосредствено емоционално облекчение, но води със себе си дългосрочни последствия.

За да живеем пълноценен живот, ние трябва да се научим да се изправяме лице в лице с нашите страхове и предизвикателства. Ето три често срещани признака на психологическо избягване и как да се справим с тях:

1. Отстъпление

Ако се изправите лице в лице с лъв, първичният ви инстинкт вероятно би бил да избягате. В нашето ежедневие обаче, отстъплението е по-фино.

Може да опитате да избегнете безпокойството, като си сипете чаша вино, да се обадите, че ще отсъствате от работа, защото сте болни, когато предстои важен проект или презентация, или пък може да подминете възможност за работа, която изисква да говорите пред хора.

Какво да правите вместо това? Много пъти ние рационализираме нашето поведение за отстъпление. Можем да си кажем: “Не се страхувам от височини, просто не харесвам увеселителни влакчета” или “Никой няма да забележи дали присъствам.”

За да промените мисленето си, набележете една мисъл на страх и след това си задайте въпроса: “С какви данни разполагам в подкрепа на това?” или “Какво би казал най-добрият ми приятел в тази ситуация?”

Емпиричните доказателства, с които разполагате, може да ви помогнат да излезете от този вреден начин на мислене.

2. Реакция

Това би могло да бъде изпращането на множество тестови съобщения, за да вземете последната дума, да потърсите 10-о мнение, докато не намерите такова, което съвпада с вашето или пък да крещите, за да наложите вашата гледна точка.

Какво да правите вместо това? Първата стъпка е да направите пауза, след което да подходите към вашия дискомфорт вместо да се опитвате да го елиминирате.

Ако получите притеснителна прогноза от вашия лекар, например, и имате навика да прекарвате часове в търсене на алтернативно обяснения в интернет, опитайте да отделите минута или две, за да останете насаме с вашия дискомфорт.

Поемете няколко пъти дълбоко въздух и опитайте да установите усещанията в тялото си. Проблемът може още да е там, но ще разполагате с по-ясно съзнание, за справянето с него.

3. Оставане

Оставането е тип избягване от рода “елен в светлината на фарове”. Това е склонността да оставате на линия в неудобни ситуации, като нездравословни отношения или работа, която е умствено или физически изтощителна.

Казваме си, че настоящата ситуация не е “толкова  лоша” или че “нещата ще се наредят.” Обикновено оставаме, когато избягваме несигурността на промяната.

Какво да правите вместо това? Определете какво е наистина важно за вас и предприемайте по една малка стъпка всеки ден, за да се придвижвате в тази посока.

Ако цените семейството си, отделяйте време за любимите си хора всеки ден. Ако имате креативна мечта, отделяйте малко време от графика си, което да посвещавате на нея.

Дори и пет минути преди да излезете за работа могат да направят разликата и да бъдат катализатор за дългосрочно израстване и успехи.