„Колко можете да ми намалите цената на тока?"

Павел Китов, директор „Бизнес развитие" в Токи, вече е свикнал с този въпрос, с който го посрещат при всяка среща с клиенти. Преди години отговорътбеше сравнително прост. Днес той изисква разговор за борси, батерии, PPA договори и енергийни общности.

Предвидимостта на разходите за ток се превърна в най-дефицитната валута на енергийния пазар. 

Свободният пазар на електроенергия в България вече не е просто поредната административна тежест — той е ежедневен стрес за хиляди бизнеси, чийто основен разход е токът.

Волатилността като новото нормално

Геополитическите сътресения от последните години пренаредиха енергийните пазари в Европа. България, като част от общия европейски пазар, усеща всяко движение на цените на първичните енергийни ресурси. Когато Германия — най-голямата икономика в ЕС — регистрира втория най-скъп ток в Европа въпреки мащабните си инвестиции в зелена енергия, сигналът е ясен: връзката между „зелено" и „евтино" не е автоматична, поне не в краткосрочен план.

При тази волатилност производителите на фотоволтаична енергия се сблъскват с парадокс: в дневните часове, когато слънцето грее най-силно, предлагането надвишава търсенето и цените падат до нула или дори стават отрицателни. Централите са принудени да ограничават производството точно когато теоретично трябва да работят с пълен капацитет.

Решението е логично: системи за съхранение на енергия — батерии. България вече е сред лидерите в Европа по инвестиции в мощности за съхранение, като прогнозите сочат 10 гигавата в обозримо бъдеще.

"Разбира се, много бизнеси изграждат собствени централи за покриване на собственото потребление, което води до реални спестявания. Тоест компаниите не разчитат на електроенергийната мрежа и не купуват ток от нея, а използват собствено произведена енергия. Това носи и определено спокойствие, тъй като бизнесът има собствен източник на енергия. В същото време обаче не бива да се създава очакване, че инвестицията в такава централа на покрив или в двора на предприятието ще се изплати бърз."

По думи на Китов по-скоро възвръщаемостта е по-дългосрочна, тъй като в часовете, когато се използва фотоволтаичната енергия, цената на електроенергията на пазара често е нулева, а понякога дори отрицателна – т.е. в определени случаи производителите реално „плащат“, за да отдават енергия. Това показва, че вече не е достатъчно едно единствено решение, за да се оптимизират енергийните разходи на бизнеса.

"Ключова роля има и експертизата на търговеца, който вече не е просто доставчик на електроенергия, а по-скоро оптимизатор на енергийни потоци. Очакванията към него също нарастват значително. Когато една компания изгради фотоволтаична система, въпросите вече не са само „колко ще спестя“, а „как да оптимизирам цялата си енергийна стратегия“ и „кое решение е най-подходящо за мен“."

Предвидимостта — дефицитната валута

„Най-дефицитната валута на енергийния пазар към днешна дата е предвидимостта", казва Китов.

Изречението звучи просто, но зад него стоят конкретни бизнес проблеми.

Хотелиерите трябва да ценообразуват нощувките месеци напред, без да знаят колко ще струва токът. Фабриките не могат да планират работни смени, защото нощните часове понякога са по-скъпи от дневните — тенденция, която се обърна с навлизането на масовата слънчева енергия. Търговците на дребно залагат прогнозна стойност в себестойността и се надяват.

При все това над 95% от клиентите на свободния пазар купуват тока си на борсова цена. Целият риск остава при тях.

Новите модели: от доставчик към оптимизатор

Именно тук пазарът започва да се трансформира. Търговците на електроенергия вече не са просто посредници, които препродават мегаватчасове. Те се превръщат в оптимизатори на енергийни потоци — роля, която изисква софтуер, прогнозни модели, метеорологични данни и финансова инженерия.

Един от по-новите инструменти са т.нар. PPA договори (Power Purchase Agreements) — директни дългосрочни споразумения между производител на възобновяема енергия и краен клиент. Традиционно те са привилегия на големите: 10–15 годишни срокове, банкови гаранции, твърди ангажименти. Недостъпни за малкия ресторант или средното предприятие.

Токи са разработили адаптиран модел, наречен „Споделена енергия", при който фотоволтаична централа може да продава директно на краен клиент, без банкови гаранции и без дългосрочно обвързване. Търговецът балансира потоците, администрира отношенията и предлага фиксирана цена и за двете страни. Резултатът: производителят знае приходите си, клиентът знае разходите си.

Сред клиентите по модела вече има малки ресторанти, молове, хотели и производствени предприятия — субекти, които нямат техническата или финансова възможност да инсталират собствена централа.

Енергийните общности: следващата граница

По-нататъчната стъпка са енергийните общности — локални мрежи от производители, просюмери и крайни потребители, които обменят енергия помежду си. Токи вече администрират една от първите такива общности в България.

Моделът следва логиката на децентрализацията: локално производство, локална консумация, оптимизирани потоци в рамките на общността. Технологично е осъществимо вече. Регулаторно — набира скорост.

„Словосъчетанието "енергийна общност" ще стане модерно", прогнозира Китов. „И не случайно, защото по този начин реално се оптимизират енергийните потоци."

Зелено като конкурентно предимство

Въпросът дали зелената енергия е мода или необходимост вече има по-ясен отговор. Сертификатите за произход (гаранции за потекло), издавани от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, стават задължително изискване за всеки, който иска официално да заяви, че ползва зелена енергия — включително ако има собствена фотоволтаична централа.

По-важното обаче е, че банките вече включват декарбонизацията в кредитните си оценки. Някои от водещите финансови институции в България са заявили, че от 2030 г. нататък ще финансират само бизнеси, демонстриращи конкретни стъпки към устойчиво развитие. Европейските регулации в тази посока, макар временно разхлабени, не изчезват.

„Зелената енергия ще бъде не просто нещо, което е хубаво да имаш, а конкурентно способно преимущество", обобщава Китов. „Ще бъде обстоятелство, което осигурява по-добро кредитиране и финансиране."

Какво трябва да направи бизнесът сега

Смяната на търговец на електроенергия отнема под месец и изисква попълването на един-два формуляра — процедура, която самият търговец обикновено обработва вместо клиента. До 10-о число на текущия месец се заявява промяната, от 1-во число на следващия тя влиза в сила.

По-голямото предизвикателство не е административно, а стратегическо. Бизнесите трябва да решат каква комбинация от инструменти искат: фиксирана цена за целия период, модел на споделена енергия, батерия за оптимизация на пиковото потребление, или комбинация от всичко.

„Оптимизацията не е само да намалиш цената", казва Китов. „Тя е да намериш модел, който ти дава предвидимост и с нея способността да планираш бизнеса си."

На пазар, където цената на тока може да се движи от нула до 200 евро за мегаватчас в рамките на часове, предвидимостта не е лукс. Тя е конкурентно предимство.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !