Павел Димов е член на УС на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост у нас и управляващ партньор на МОС Роботикс. Той е трето поколение в мебелната индустрия, познава в детайл пътя на развитие и постиженията в сектора, който се модернизира и дигитализира в последните години. Над 80% от производство от продукцията на бг компаниите от сектора отива за износ, а качеството отговаря на всички европейски изисквания.Вижте какво разказа той в интервю за Darik Business Review.

Каква е ситуацията в мебелното производство у нас към момента по отношение на модернизацията и в каква степен са дигитализирани предприятията в сектора?

Дигитализацията на мебелната индустрия е във възход в последните 3 години, но определено е гореща и изключително актуална тема, тъй като множество фирми изпитват затруднения в обработката на данни за производството.

Затова е необходимо неотложно да предприемат мерки в посока внедряване на цифровизация на данните и софтуерни програми, които да подпомогнат процесите в предприятията.

За да станат конкурентноспособни и да се адаптират към пазара, за компаниите днес е все по-важно да извършват анализ и статистика на реалното производство и оптимизация на производствените процеси, за да снижат себестойността.

Пазарът ще наложи бърз темп за модернизация в сектора – фирмите трябва да отговорят на увеличените темпове на производство, изискванията за качество на западните пазари.

За тях вече е жизненоважно не само да направляват поточните линии с мебелните изделия, но и да създават мрежа от машини, които да произвеждат с възможно най-малко грешки и да променят параметри и функции с цел по-висока ефективност.

Какъв е процесът, който всяка фабрика в сектора трябва да извърви, за да се модернизира и снабди производството си със софтуер и умни машини?

На първо място, всички процеси трябва да са ясни и дефинирани, важно е заданието да е описано добре, за да може след това то да бъде дигитализирано.

Огромна пречка в процеса по модернизацията е липсата на кадри в администрацията и съответно екип за внедряване на нови системи.

Умните машини са просто функция на повече софтуер. Това означава, че първата стъпка е да се дефинира ясно заданието. После да се сформира опитен и енергичен екип, който да се въоръжи с много търпение и време.

Процесите по дигитализация в производството са бавни и изискват постоянство.

Какви са предимствата на така наречените умни фабрики в мебелното производство?

Изцяло дигитализираните и модернизирани предприятия могат да направят прозрачно планирането на производствените капацитети, да предвидят срокове, да оптимизират себестойността на продукцията.

Не на последно място, съвкупността от автоматизация и внедряване на софтуерни програми води до повишаване на ефективността и качеството на производството. Намалява значително брака, разходите за енергия и ресурси.

Инвестициите в автоматизация на процесите в дървообработването и мебелната промишленост и внедряване на високотехнологични машини безспорно са нужни, те ще помогнат на предприятията да станат конкурентни на производителите в Европа.

Без да извървим пътя на развитие, няма как да отговорим на високите изисквания на ЕС за качеството на мебели и изделия от дървесина.

Имаме добри добри примери в различни напълно модернизирани производства в страната – имате ли наблюдения как се случиха при тях процесите?

В сектора вече има не малко предприятия, в които ще се впечатлите, щом влезете в цеховете им. Там процесите са в голямата си част автоматизирани, използват се роботизирани системи и софтуерни програми, които свеждат до минимум физическия труд.

Изключително чисто е заради модерните пречиствателни системи. За да успееш в този процес, е нужно да имаш ясни цели и постояннство, за да ги изпълниш, освен това добро финансово планиране и дисциплина в инвестициите.

Наблюдавал съм процесите в мебелни фирми, в които етапите на дигитализация са вече извършени. Там вече внедряването на робот, примерно, не е трудно – той трябва да просто извършва определен вид операции. Но за да се управлява, са нужни всички данни от офиса в цифров вид.

След като всичко е автоматизирано, подобни предприятия постигат много голяма производителност – увеличават създадените изделия и постигат по-високо качество на индивидуални поръчки и продукти, съкращават времето за реализиране на проектите.

Заемат ли своето място роботизираните системи в мебелното производство и за какъв тип работа са подходящи?

Все повече фабрики в глобален мащаб започват да разкрояват детайли благодарение на роботизирани циркуляри. България прави първи стъпки в тази насока, съседите ни в Румъния и Сърбия вече се сдобиха с технологията.

Имаме доста производства, оборудвани с роботи за зареждане на CNC машини. Индустриалните роботи в производството спестяват на служителите извършване на операции при повишена запрашеност, висока температура или с висок риск.

Осигуряват време на екипа да се фокусира върху друг тип по-висококвалифицирани и творчески задачи.  Освен това машините са прецизни и неуморни, но няма как да работят,  без да бъдат направлявани от хората. 

Можем да дадем прост пример: роботите в мебелната индустрия могат да работят усилено - режат, огъват, заваряват, фрезоват и шлайфат. Те умеят да обработват дърво, стъкла, стомана и други материали. Но се нуждаят от обучен и квалифициран персонал, който да работи с тях.

Като цяло интересът е голям, но все още липсва подготовка от страна на администрацията – дигитализация, захранване с данни, промяна на производствени процеси.

Казваме, че въвеждането на Индустрия 4.0 е това, което предстои. Защо е толкова важно и готови ли сме за тази трансформация?

Индустрия 4.0 е факт от много години, тя се захранва от данни чрез сензори и датчици. Всички модерни машини са вече напълно оборудвани, важно е потребителите да започнат да използват тези данни с цел оптимизация на процесите си.

От изключително значение е, за да можем бързо да променяме продуктовото си портфолио, да сме гъвкави във всякакви ситуации – повече или по-малко натоварване и да можем да предвиждаме производствените капацитети.

Какво не знаят хората за мебелните фабрики у нас?

Те стават все по-добре оборудвани дигитално, а също така и свързани помежду си, като различни фабрики обменят информация с цел балансиране на капацитетите си.

В дигитализираните мебелни предприятия процесите са значителни облекчени: там могат автоматично да се приемат поръчки от дистрибутори и крайни клиенти, които сами проектират своите помещения и конфигурират мебелите си.

Изчисляват се автоматизирано оферти и след тяхното одобрение се създават файловете за машините в производството, за различните типови складови и други системи.

Така времето от потвърждението на поръчката до влизането й в производство е толкова съкратено, че отнема не повече от 10 минути и то без да е нужна човешка намеса.

В Камарата стартираме кампания „Мебелите на България – традиции и иновации“ с цел да предоставим повече информация за произведените от сектора изделия, които са качествени и отговарят на всички европейски стандарти.

Малко потребители знаят, че над 80% от продукцията ни отива за износ в чужбина, което е знак, че родните мебели спокойно могат да се мерят с тези от Европа.

Българските мебелни предприятия създават продукция за световноизвестни чуждестранни брандове и ние можем да се гордеем с това, а освен това и да ги подкрепяме, като избираме именно тях, когато обзавеждаме домовете си.