България се изкачва с една позиция в 14-ото издание на доклада на Алианц Global Wealth Report, който проследява състоянието на активите и задълженията на домакинствата в близо 60 държави.

Страната ни е на 35-о място в подреждането, а брутните финансови активи на българските домакинства са се увеличили със скромните 2.6% през 2022 г.

Трудна година

"2022 година е била слаба за спестителите", отчитат от Алианц. Следвайки най-лошия сценарий, цените на активите повсеместно отбелязаха спад.

Резултатът беше понижение с 2.7% на глобалните финансови активи на частните домакинства - най-голямото след глобалната финансова криза през 2008 г.", отбелязват експертите на компанията. 

Темповете на растеж на трите основни класа активи обаче се различават значително. Докато ценните книжа (-7.3%) и застраховките, заедно с пенсионните спестявания, отбелязват силен спад, банковите депозити бележат стабилен ръст от 6%.

Като цяло, през последната година са загубени финансови активи на стойност 6.6 трилиона евро, а общите финансови активи възлизат на 233 трилиона евро в края на 2022 г. 

Спадът е най-силно изразен в Северна Америка (-6.2%), следвана от Западна Европа (-4.8%). Азия, от друга страна, с изключение на Япония, продължава да отбелязва силни темпове на растеж. Финансовите активи на Китай нарастват значително, отбелязвайки ръст от 6.9%.

Но в сравнение с предходната година (+13.3%) и дългосрочната средна стойност за последните 20 години (+15.9%), това е доста разочароващо развитие и изглежда строгите локдауни в Поднебесната империя са оказали своето влияние. 

Къде е България?

Брутните финансови активи на българските домакинства са се увеличили със скромните 2.6% през 2022 г., което е далеч под рекордното увеличение през предходната година (с 29%), предизвикано от пандемията. Основен двигател за ръста са банковите депозити, които нарастват с 10%. 

Класът активи застраховки/пенсионни спестявания, от друга страна, губи 3% в стойност, докато ценните книжа остават почти без промяна. 

"Променящото се спестовно поведение играе важна роля в това.

Докато през 2021 г. новите спестявания нараснаха и по-голямата част от тях бяха инвестирани в капиталовите пазари, през 2022 г. се завърнаха старите модели: спестителите намалиха покупките на ценни книжа до нула и използваха всички свежи спестявания за банкови депозити, чийто дял достига 28%", се посочва в доклада.  

В сравнение с предпандемичната 2019 г., финансовите активи са с 40.3% по-високи, но само в номинално изражение. Коригиран с инфлацията, ръстът е два пъти по-слаб – с 19.2% за три години.

Растежът на пасивите остава висок (11.1% спрямо 10.1% за 2021 г.). Въпреки това, благодарение на високия номинален растеж, съотношението дълг/БВП спада с 2 процентни пункта до 27.4% и вече е със 7 процентни пункта под пика си през 2009 г. 

В крайна сметка, нетните финансови активи се увеличават с едва 0.8% и достигат 14 510 евро на глава от населението. Това поставя България на 35-а позиция в класацията на най-богатите страни, докато миналата година тя беше на 36-о място. 

Инфлацията изяжда печалбите

Въпреки горчивите загуби в номинално изражение, в края на миналата година глобалните финансови активи на домакинствата са с близо 19% над нивата преди пандемията от COVID-19.

С отчитане на инфлационния компонент, почти две трети от номиналния растеж стават жертва на увеличенията на цените, намалявайки реалния растеж до оскъдните 6.6% за три години. 

Докато повечето региони могат поне да запазят някакъв реален растеж на богатството, ситуацията в Западна Европа е различна, защото там всички номинални печалби са заличени, а реалното богатство намалява с 2.6% през 2019 г. 

"В продължение на много години спестителите се оплакваха от нулевите лихвени проценти. Но истинският им враг е инфлацията. В световен мащаб три четвърти от номиналния растеж на финансовите активи през последните 20 години бяха изядени от нея.

"Това подчертава необходимостта от разумно спестяване и висока финансова грамотност. Инфлацията е звяр, който трудно може да се победи. Без стимули и субсидии за дългосрочно спестяване повечето спестители могат да срещнат затруднения“, коментира главният икономист на Алианц Лудовик Субран. 

След спада през 2022 г. се очаква глобалните финансови активи да се върнат към растеж през 2023 г. Засега тази прогноза се подкрепя преди всичко от положителното развитие на фондовите пазари.

Като цяло, Алианц очаква глобалните финансови активи да се увеличат с около 6%, като се има предвид и по-нататъшното „нормализиране“ на спестовното поведение.

При очаквана глобална инфлация от около 6% през 2023 г., спестителите би трябвало да бъдат "пощадени" за още една година от реални загуби на финансовите им активи.

"Средносрочната перспектива е доста смесена. Няма добри парични и икономически перспективи. През следващите три години средният ръст на финансовите активи вероятно ще се движи между 4% и 5%.

Но, подобно на времето, което става все по-екстремно - на фона на климатичните промени, трябва да се очакват повече колебания на пазара в новия геополитически и икономически пейзаж. „Нормалните“ години може по-скоро да се превърнат в изключение“, прогнозира Патриша Пелайо Ромеро, която е съавтор на доклада.

Затягане на коланите

Обратът на лихвените проценти се усеща и в задълженията на частните домакинства. След като глобалният частен дълг се повиши със 7.8% през 2021 г., миналата година растежът отслабва значително до 5.7%.

Най-рязък спад отбелязва Китай, където миналогодишният ръст от 5.4% е най-ниският досега. Като цяло, глобалният дълг на домакинствата възлиза на 55.8 трилиона евро към края на 2022 г.

С разширяването на границата между дълга и икономическия растеж до 3.9 процентни пункта, съотношението на задълженията като процент от БВП намалява значително – с повече от 2 процентни пункта до 66.1% през 2022 г.

Това означава, че коефициентът на глобалната задлъжнялост на частните домакинства се връща на приблизително същото ниво, на което беше в началото на хилядолетието. 

"Това е забележително ниво на стабилност, което трудно се вписва в широкоразпространения разказ за свят, който се дави в дългове. Въпреки това, има големи промени в състоянието на световния дълг. На първо място, стабилността характеризира развитието в напредналите икономики.

От друга страна, повечето развиващи се пазари отбелязват рязък ръст на коефициента на задлъжнялост през последните две десетилетия. Китай е начело в списъка с коефициент, който се е увеличил повече от три пъти до 61%", се посочва още в Global Wealth Report. 

В Топ 10 на държавите с най-високи нетни активи на глава от населението попадат САЩ (251  860 евро), Швейцария (238 780 евро), Дания (163 830 евро), Сингапур (151 200 евро), Тайван (141 600  евро), Нова Зеландия (117 760 евро), Канада (117 450 евро), Швеция (116 060 евро), Нидерландия (103 120 евро) и Белгия (97 790 евро).

При всички тях обаче се наблюдава спад спрямо предходната година, с изключение на Тайван и Сингапур.