Големите корпорации вероятно няма да могат да избегнат негативите от повишаването на лихвените проценти, особено на фона на 1.8-те трилиона долара корпоративен дълг в САЩ, чийто падеж се очаква да настъпи през следващите две години. Това се посочва в анализ на Goldman Sachs, цитиран от Marketwatch. 

Компаниите могат да започнат да съкращават работни места и да въвеждат други мерки за затягане на коланите, притиснати от задълженията си. 

Корпорациите, които трябва да рефинансират съществуващ дълг с падеж при днешните по-високи лихви, ще се сблъскат с по-високи разходи по обслужването му. Икономическият екип на Goldman Sachs, ръководен от Ян Хациус, очаква 2% увеличение на лихвените разходи за бизнеса в САЩ през 2024 г. и скок от 5.5% през 2025 г.

По-голямата тежест по лихвените плащания обикновено се изразява в съкращения на разходите за труд и капиталовите разходи, въз основа на анализ на данни от публични компании от 1965 г. насам, посочват още експертите. 

„Откриваме, че за всеки допълнителен долар разходи за лихви, фирмите намаляват капиталовите си разходи с 10 цента, а разходите за труд - с 20 цента, около половината от които идват от намалена заетост, а другата половината - от по-ниски заплати“, пишат икономистите на Goldman. 

На този фон те виждат потенциално негативно изменение от 5000 работни места върху общия месечен ръст на заетостта през 2024 г. и 10 000 през 2025 г.

Подобно на собствениците на жилища, много големи фирми в САЩ се възползваха от пандемичния бум в кредитирането, което им помогна да фиксират лихви на по-ниски нива. До голяма степен това ги защити от затягането на монетарната политика на Федералния резерв на САЩ, което централната банка провеждаше през последните 16 месеца.

Но тъй като компаниите обикновено разпределят падежите на заемите си, така че да се възползват за максимално дълъг период от време от възможно най-ниските лихви, кредитите, които се очаква да падежират до 2026 г., са в значителен размер. 

В същото време Фед очаква лихвите да останат високи за по-дълго време, въпреки че някои икономисти прогнозират спад още през следващата пролет.

Част от проблема е свързан с изненадващо устойчивия пазар на труда, който поддържа икономическия растеж и високата инфлация. Това се случва въпреки опасенията, че бързото повишаване на лихвите може да предизвика рецесия.

Новите данни за пазара на труда сочат, че американската икономика е добавила 187 000 работни места през юли - знак, че наемането на нови служители може да се забавя, но със стабилнен годишен ръст на заплатите от 4.4% и безработица, намаляваща до 3.5% от 3.6% в предходния месец. Централните банкери обаче искат да видят годишно увеличение на заплатите от 3% или по-малко, преди да са сигурни, че мерките за затягане на паричната политика са започнали да вършат своята работа. 

Доверието в постигането на т. нар. "меко кацане" (забавяне на инфлацията без опасност от рецесия) се увеличава, въпреки че вече се появиха някои "пукнатини" в кредитирането, особено за кредитополучателите с плаващ лихвен процент, припомня Marketwatch.