Всички сме запознати с четирите сезона на годината - пролет, лято, есен и зима, формирани въз основа на промените във времето, екологията и броя на дневните часове.

Те обаче са твърде широки по обхват, за да изобразят точно нюансите на времето и естествената среда.

Затова много древни източноазиатски култури създават календари, базирани на слънцето и фазите на луната. Индуисткият календар има 6 сезона, китайският календар се състои от 24 сезона, а японският календар е разделен на 72 сезона.

В последния ги има същите четири сезона, с които сме запознати всички. Всеки от тях обаче е разделен на шест части, създаващи 24 "секи" с дължина около петнадесет дни.

Тези периоди първоначално произлизат от традиционния китайски лунно-слънчев календар - метод за отчитане на времето, при който годината е разделена според фазите на луната, както и според орбитата на земята около слънцето.

24-те секи са разделени на три "ко", или общо 72 ко - микросезони, всеки от които продължава около 5 дни. Те отразяват деликатните ритми на екосистемите на Япония,.

Всеки от тях е свързан с действително случващото се в естествения свят в този момент, като например поникване на бамбуковите издънки и узряване на пшеницата.

„На всеки няколко дни наспъпва нов сезон, нова възможност. Достатъчно малък, за да го приемете с лекота. Достатъчно голям, за да има значение“, пише Quartz.

Японските микросезони са въведени в страната от Корея през средата на 6 век, разказва Amusing Planet. Имената им първоначално идват от климатичните и природни промени в Северен Китай.

В резултат на това има леки вариации, когато се прилагат към японския контекст. През 1685 г. придворен астроном се заема да преразгледа имената, като ги съобрази по-точно с местния климат и природата на родната му Япония.

Този модифициран календар остава в употреба до 1873 г., когато император Мейджи, в стремежа си към модернизация, премахва традиционната календарна система и приема западния слънчев григориански календар.

Трябва да се отбележи обаче, че определени групи в Япония, включително фермери и рибари, продължават да се придържат към традиционния календар, наред със задължителния григориански.