В днешната модерна епоха е нормално да се предположи, че науката е дала отговор на някои от по-големите въпроси, касаещи естествения свят - или поне тези, които зависят от чистите физически измервания.

Но едно на пръв поглед ясно заключение продължава да обърква учените: коя е най-дългата река в света? Всъщност, през 2023 г. науката все още се бори с отговора на този въпрос.

Титлата „най-дълга река в света“ е официално присъдена на африканския Нил от авторитетни източници, като Encyclopedia Britannica и Световните рекорди на Гинес.

Но предстояща експедиция по река Амазонка от екип от международни изследователи, пътуващи с лодки на соларна енергия, салове и на коне, е готова да я оспори.

„Нил е като червей, а Амазонка е анаконда“, казва 55-годишният бразилски водач на експедиция Юри Санада. Опитният изследовател и филмов продуцент посочва като доказателство обема на Амазонка, която носи четири пъти повече вода, отколкото всяка друга река на планетата.

„Така че няма сравнение – това е най-голямата река. Но дали е най-дългата - ще видим,” допълва той.

7000-километрова експедиция

Петмесечната експедиция, стартираща през април 2024 г., има за цел да измине цялата дължина на Амазонка, като използва модерна сателитна технология за картографиране на реки, за да докаже научно веднъж завинаги, че тя не е просто най-обемната река в света, но е най-дългата.

Трябва да се отбележи, че Амазонка не е отделен воден участък, а по-скоро част от по-голяма „речна система“, обхващаща голяма част от Северна Южна Америка. Подобно на короната на дърво, тя включва множество източници и притоци.

Спорът за дължината до голяма степен произтича от въпроса къде започва Амазонка. Докато Encyclopedia Britannica и други източници традиционно измерват дължината й от извора на река Апуримак в Южно Перу, американският речен експедиционист Джеймс „Роки“ Контос твърди, че е открил по-далечен извор – Мантаро Река в Северно Перу.

„Знаех, че за най-отдалечен извор на Амазонка се смята Апуримак, но когато събирах цялата информация в подготовка за пътуването си до Перу, разбрах, че е по-дълга“, казва Контос.

Той допълнително потвърждава тази информация с топографски карти, сателитни изображения и GPS измервания, докато кара каяк по реката, за което публикува изследване през 2014 г. „Откриването на новия източник добавя 77 километра към дължината на Амазонка“, казва той.

Санада посочва, че констатациите на Контос предлагат на екипа на експедицията „извинение да бъде там“, обяснявайки, че докато картографирането на реката е нейната привидна цел, експедицията има по-големи амбиции за по-пълно документиране и хвърляне на светлина върху богатото биоразнообразие на тропическите гори на Амазонка – и необходимостта световната общност да работи заедно, за да помогне за опазването му.

Планираният 7000-километров пролетен експедиционен маршрут ще обхване течението на река Амазонка през Перу, Колумбия и Бразилия, започвайки от нейния нов предполагаем източник в Мантаро, дълбоко в перуанските Анди.

Мантаро екипът ще преодолее чрез рафтинг експедиция с Контос начело, а река Ене - по-дългият сегмент от пътуването, ще започне на борда на трио специално изработени лодки на слънчева енергия, които ще следват остатъка от Амазонка до бразилския бряг на Атлантическия океан.

Санада казва, че в началото на 2025 г. ще има вторична експедиция, която ще започне от река Апуримак в Перу - традиционно приетия за извор на Амазонка, което ще позволи втори набор от измервания.

Този сегмент ще бъде воден от френската изследователка Селин Кусто (внучка на известния океанограф Жак Кусто) чрез конна езда по бреговете на реката.

В момента Санада ръководи екип от около 50 учени и експерти от цяла Америка и Европа. Експедицията вече си е осигурила някои престижни партньорства: подкрепа от Клуба на изследователите, IMAX сделка за филмова продукция и задание за създаване на нова карта на река Амазонка от Харвардския университет.

Санада казва, че експедицията ще бъде домакин на ротационен състав от международни научни изследователи, включително от партньорски университети в Бразилия, Перу, Колумбия, САЩ и други страни, които ще се присъединят на различни етапи с цел предоставяне на устойчива технология на традиционните амазонски общности.

„Тези проекти ще ги научат как да третират водата, как да строят по-добри къщи от естествени материали, как да доставят електрическа енергия от възобновяеми източници, да процедират с отпадъците, да използват електромобили и много други“, обяснява той. „Това наистина ще промени живота на хората в района.“

Самите хибридни експедиционни лодки са предназначени да демонстрират достъпна, ефективна и намаляваща замърсяването алтернатива на моторните лодки, използвани в момента от местните общности.

Разработени в партньорство с бразилски университет, съдовете се изграждат от местна биосмола и естествени влакна, а двигателите са направени от 3D принтери. След експедицията моторите за лодки ще бъдат дарени на местните, като „част от наследството на експедицията“.

Въоръжени ескорти и бронирани лодки

Но въпреки тези оптимистични цели, това не е безопасно пътуване. „При този вид експедиции много неща могат да се объркат“, според Санада, който цитира вероятността от аварии при лодките и традиционните рискове в джунглата, обитавана от ягуари, анаконди, отровни жаби и други.

„Най-опасната част“ обаче, казва Санада, е „човешкото взаимодействие“. Той отбелязва, че всеки път, когато екипът се натъкне на някого в пустинята, ще трябва да се чуди: „Наркобосове ли са? Врагове ли са? Или просто приятелско племе, което се опитва да ни покани на вечеря?“

Съответно екипът на експедицията работи с местните власти за осигуряване на въоръжен ескорт през райони, известни с нелегалния добив и трафик на наркотици. Кабините на лодките пък са оборудвани с влакна, устойчиви на куршуми и стрели.

Санада има дълбоко доверие в екипа си. „Имам местни водачи от Амазонка, от Перу – хора, които наистина познават земята и знаят как да оцелеят там“, казва той.

Според него, рисковете си заслужават.

„Не можем да спрем. Правим го за науката, за наследството на Амазония“, казва той и допълва, че за него е привилегия както да бъде сред малцината изследователи, така и първият южноамериканец, който в исторически мащаб е правил опит да пропътува реката по цялата й дължина.

В крайна сметка обаче, Санада признава, че експедицията може да не достигне до окончателен отговор относно дължината на реката или успешно да докаже, че тя, всъщност, е най-дългата в света.

Според д-р Сузане Валтер, доцент по науки за околната среда и океана в Университета на Сан Диего, специализирала в речни системи и измервания, предизвикателствата при измерването на реките са много.

Те се дължат на динамичната и сложна природа на водните пътища и потенциала за вариране на човешките интерпретации около речните източници и крайни точки.

Тя отбелязва, че реките могат да се „променят с времето по различни начини“, цитирайки вариации в движението, обема на водата и в сезонните модели. „Можете да си представите, че ако измервате нещо и то се движи, това променя резултата, дори ако го измервате по същия начин“, добавя тя.

„Независимо дали е заради инструментите, атмосферните смущения или човешкия компонент, винаги има малко несигурност при всяка мярка, която предприемаме,“ според учения.

В търсене на знания

Какъвто и да е резултатът от експедицията, Санада казва, че би искал да изследва Нил следващия път, използвайки същите техники и методи на измерване.

Реката, която тече през Североизточна Африка, преди да стигне до Средиземно море през Египет, също е изправена пред дебат около собствения си извор, като повече от една африканска нация твърди, че той се намира на нейна територия.

„Така че нека първо да видим дали ще преживеем това приключение и след това да планираме следващото“, казва Санада.

След завършването на експедицията през 2026 г. се очаква да дебютира пълнометражен документален филм, както и IMAX лента.

Санада вярва, че тези проекти могат да помогнат за насърчаване на регионалната гордост, международния туризъм и усилията за опазване на Амазония, като демонстрират „колко ценна е тя и защо трябва да я запазим“.