Служителите са по-нещастни в момента, отколкото са били в разгара на пандемията.

Това сочи ново проучване на BambooHR, което установява, че задоволството от работата отчита стабилен спад от 2020 г. до 2022 г., както и рязко понижение през тази година.

Платформата за софтуер в сферата на човешките ресурси е анализирала данни от близо 60 000 служители в 1 600 компании по света в периода януари 2020 - юни 2023 г.

“Служителите не бележат дъна и върхове — вместо това те изразяват чувство на примирение и дори апатия,” се казва в доклада. “Повече просто приемат, че общият дух в компанията се влошава.”

Много компании признаха важността на баланса между работата и личния живот след пандемията и предприеха мерки в тази насока, като удължен отпуск и възможност за дистанционна работа, за да помогнат на служителите да постигнат този баланс.

Това, което прави служителите нещастни обаче, е не само къде и кога работят.

Защо толкова много хора не са щастливи на работното си място?

Проучвания показват, че най-голямата причина за недоволство от работата е несправедливото отношение  – непоследователно парично възнаграждение, липса на подкрепа от страна на колеги и шефове или прекалено голямо натоварване, като това са само част от примерите.

“Най-честото оплакване, което чувам, е загубата на контрол,” казва пред CNBC Срикумар Рао, автор на доклада “Щастие на работното място”.

“Пандемията ни показа на много интуитивно ниво колко малко контрол имаме над живота и кариерата си. Трудно е човек да се примири с такъв вид осъзнаване,” допълва той.

Инфлацията, съкращенията на служители и несигурността относно политиките за завръщане в офиса притесняват работещите и създават “дълбоко чувство на безпокойство” на работното място, казва Джен Лим, главен изпълнителен директор на консултантската компания Delivering Happiness.

В началото на 2023 г. приблизително три четвърти от възрастните заявяват, че чувстват безпокойство по отношение на икономиката, докато близо половината са загрижени за лошия си баланс между работата и личния живот, според проучване на Harris Poll/Fast Company сред над 1 000 души.

Друг фактор, който спомага за нещастието на служителите, е това, че не намират смисъл в своите служебни позиции, казва Емили Лиу, бивш специалист по подбор на персонала.

“Има една истинска промяна в начина, по който хората гледат на своята кариера вследствие на пандемията и ‘голямото напускане,‘” обяснява Лиу.

“Не чувам много хора да казват, че искат да изкарват повече пари или да се изкачват в йерархията. Сега те искат да се чувства по-свързани със своята работа и искат да са въодушевени относно това, с което се занимават,” допълва експертът.

Ново проучване на Gallup показва, че работещите дистанционно, по-конкретно, се чувстват все по-откъснати от мисията и целта на техния работодател. Липсата на споделена мисия и цел може да бъде пагубна за цялостното ниво на щастие и за представянето на служителите.

Служителите, които считат, че работата им оказва значимо, положително въздействие върху други хора, са не само по-щастливи, но и по-продуктивни, казва психологът от Уортън Адам Грант.

Освен това, друго проучване сочи, че повишенията на заплатите и изкачванията в корпоративната йерархия се случват по-често при хора, които намират работата си за смислена.

Ако служителите са щастливи, това се отплаща

Фокусът върху ангажираността и задоволството на служителите не е важен само заради психическото здраве на работното място, но може също така да влияе на финансовите резултати на компанията.

От Gallup установяват, че компаниите с по-ангажирани служители отчитат по-високи печалби и значително по-малко текучество, в сравнение с компаниите с нещастни служители, като това е само една от ползите.

Всъщност, според Gallup, неангажираността на служителите струва на света 8.8 трлн. долара под формата на изгубена производителност, което се равнява на 9% от глобалния БВП.

Новините за шефовете обаче не са изцяло лоши. За да бъде мотивиран един нещастен служител, не е нужно много, казва Лим.

“Трябва да бъде създадена среда на принадлежност, чуваемост и разбиране,” казва тя. “Не е нужно да оправяте проблемите на всички за ден. Ако си поставите за цел да провеждате по един смислен разговор седмично с хората, които ръководите, това би могло да направи голяма разлика.”