Темата за криптоактивите отново е в центъра на общественото внимание – и то с пълно основание.

Последните седмици донесоха съществени промени в регулациите както в България, така и в САЩ, а заедно с това пазарът показа колко е чувствителен към геополитическите събития. 

България направи решителна крачка към въвеждане на регулация в криптоиндустрията, като на на 20 юни 2025 г. Народното събрание окончателно прие на второ четене Закона за пазарите на криптоактиви, която трябва да влезе в сила от 1 юли. 

Основната задача на този закон е да внедри европейската рамка (Markets in Crypto-Assets Regulation, или MiCA) в българското законодателство, което на практика внедрява европейските правила у нас. 

Според новия закон, официално в правния речник влизат понятията "криптоактив" и "токен", уреждат се условията за това кои фирми могат да търгуват с тях, както и на какви лицензи трябва да отговарят. 

НС реши институциите, които ще регулират криптопазара у нас, да бъдат две - Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ).

Задачата на КФН ще бъде да е водещият регулатор на криптопазара, който ще следи надзора над издадените криптоактиви и техните доставчици. Комисията ще дава лицензите на компаниите, но ще има право и да ги отнема.

БНБ ще надзирава токените (електронните пари) и стейбълкойните и като техен регулатор ще издава и отнема лицензите на издателите им. 

Този закон е първият нормативен акт за криптосектора у нас. 

“Очакванията за този сектор са да се развива. Това е един от редките случаи, в които една цяла индустрия активно търси регулация, а не обратното. Това ни помага да оперираме по-лесно и да реновираме там, където има смисъл”. 

Това каза Анастас Матеев – експерт по криптоактиви и представител на компанията, която предлага управление на индивидуални портфейли от криптоактиви Belayer в подкаста на Darik Business Review. 

Той разясни, че новата регулация в България означава защита за инвеститорите и намаляване на нелоялната конкуренция и нелоялните практики между платформите. 

“До момента имаше една регистрационна форма за компании, които имат достъп до криптоакттиви, но макар че имаше елемент на одобрение, включително мерките на Закона за изпиране на пари, беше доста свободна. Сега вече до юли месец следващата година компаниите трябва да минат този лицензионен период”. 

Матеев каза, че след като България е част от този единен пазар, е възможно европейски платформи да опитат да получат лиценза си у нас, ако го смятат за по-лесно. 

Колко българи инвестират в крипто?

По думи на Матеев официална статистика за това колко българи имат криптопортфейл няма, но неофициалните оценки сочат, че между 400 000 и 500 000 българи са се докоснали до криптоактиви.

Повечето търгуват с идеята за бърза печалба. По-малък е делът на дългосрочните инвеститори, които следят фундамента на криптоактивите. 

„Българинът обича риска, когато той му носи доходност и е готов и да претърпи загуби“, каза Матеев. Той подчерта, че по-младите поколения имат по-добра финансова грамотност и често изграждат добре диверсифицирани криптопортфейли.

“В практиката си съм видял много хора, които са имали крипто, но вече нямат - или защото са го изгубили, или защото са го инвестирали в грешни неща.”

Матеев каза, че според него, правилното инвестиране в крипто е като част от цялостната стратегия за инвестиции на един диверсифициран портфейл, като частта в крипто трябва да бъде между 3% и 15%. 

Какви активи предпочитат инвеститорите?

Биткойн, етериум, солана – това са най-често срещаните активи в портфейлите на българите. 

На въпрос защо вече никой не говори за NFT, които само преди години бяха големия хит на този пазар, Матеев разясни, че след бума на NFT през 2021 г. в сферата на изкуството, интересът днес се измества към Web3 игри и функционални дигитални активи, които дават реална възвращаемост или собственост в игрална екосистема.

“Имаше голям “хайп” около NFT. А когато има голям хайп в криптообществото, има възможност за спекулации и необосновано нарстване на цените. Но технологията в никакъв случай не е изчезнала.”

Той разсяни, че функцията им в онзи момент е била да дава още по-голямо количество слава. 

“Беше доста модерно да имаш скъпа снимка в X с NFT и ти даваше още по-голяма слава. Това ти даваше легитимност в тази сфера.”

Разплащания в блокчейн – бъдещето е сега

Стейбълкойните, обвързани с реални валути, вече се използват масово за транзакции. Те предлагат светкавични преводи и минимални такси, особено в сравнение с традиционни системи, като SWIFT или Western Union. Според Матеев:

“Когато някой си купи биткойн, той иска да го продаде на по-висока цена, а не да се разплаща с него. Той не е пригоден за разплащания.”

От друга страна стабилните монети са обвързани със стойността на фиатни валути, кошница от фиатни валути и дори злато. На блокчейн инфраструктура цената на една транзакция пада под 1 цент от американския долар. 

“Компании, като Visa и Mastercard, отдавна са разпознали този стандарт и интегрират блокчейн технология под формата на стабилни монети.”

Ще мине ли 200 хил. долара цената на биткойна? 

По думи на Матеев има вероятност цената на биткойна да мине 200 хил. долара, защото той все повече се разпознава като дигитално злато и е по-вероятно по-младото поколение да се припознае в него, отколкото в златни монети и кюлчета. Биткойн обаче остава рисков актив, като това определя и неговото търсене. Евентуално понижение на основния лихвен процент на САЩ, ще бъде благоприятно за него и за крипактивите като цяло. 

“Той се пропагандира като дигитално злато. Това не е лишено от смисъл, защото младите хора са по-склонни да инвестират в биткойн като злато, отколкото в инвестиционното злато, защото е по-лесно и го разбират по-добре. Той е смятан и за място, където можеш да си държиш парите за по-дълго време.”

По негови думи, ако Фед понижи лихвения процент тази година, това ще влее средства в традиционно рискови активи, защото хората ще получават по-ниска доходност по своите депозити и ще търсят по-висока в други активи. 

Влизането в еврозоната и дигиталното евро

Приемането на еврото ще означава и приемане на дигиталното евро – проект на Европейската централна банка. То ще работи върху блокчейн инфраструктура и ще осигурява сигурни и бързи разплащания както за граждани, така и за банки.

По негови думи има два вида дигитално евро - за крайни потребители и за междубанкови разплащания. 

“То не бива да ни плаши. Имаше много спекулации, че ще се орежат права на притежателите на дигитално евро, но те винаги ще имат свободата и да не го притежават. Заложени са едни лимити за притежаването на дигитално евро, които изобщо не са високи. ЕС интегрира дигиталното евро в случай на геополитически риск - да има независима разплащателна система”. 

Какви са рисковете в инвестирането в крипто?

  • Инвестиране без разбиране на технологията
  • Съхранение на крипто в несигурни борси
  • Вярване в неустойчиви проекти
  • Недостатъчна способност за управление на волатилността

„Крипто изисква търпение, разбиране и дългосрочна визия. Лесно е да се изгубиш в момент на спад, ако не си убеден в проекта, в който си инвестирал“, казва Матеев.

Какво предстои?

Бъдещето на крипто включва:

  • Микроразплащания чрез стейбълкойни
  • Интеграция в Web3 агенти и изкуствен интелект
  • По-широка регулация, която ще позволи масова употреба
  • Блокчейн решения в съвременното трениране на AI

Матеев прогнозора, че скоро ще плащаме по 1-2 цента за действия на дигитални агенти, които ни пазаруват онлайн, резервират билети или управляват дневни задачи – всичко това директно от нашия Web3 портфейл. 

* Статията има само информативна стойност. Няма за цел да препоръчва покупката или продажбата на криптоактиви. Авторът не притежава криптоактиви в Belayer.