Музеят на Мадам Тюсо в днешно време е известен като капан за туристи, но в началото е подривен начин за общуване с историята. Посетителите можели да се срещнат лице в лице с восъчните фигури на убити наскоро монарси, осъдени убийци и работещ модел на гилотина.

През последните 200 години начинът на работа на музеите на Мадам Тюсо е фотографиран и скициран, което означава, че днес може да се види как техните восъчни фигури са се развивали през годините.

Ето как изглежда 200-годишната история на Мадам Тюсо от нейното скромно, зловещо начало до над 20 музея по света.

Музеят на Мадам Тюсо носи името на Мари Тюсо, по рождение Гросхолц, която е родена във френския град Страсбург през 1761 г.

До 1777 г. 16-годишната Тюсо вече създава восъчни фигури на популярни личности, като философа Франсоа Волтер, под ръководството на Филип Кюртиус, според историята на музея.

Кюртиус се запознава с Тюсо, когато тя е още малко момиче, тъй като майка ѝ работи за него, според нейните мемоари, информира National Geographic.

През 1780 г. тя става учител по изкуство на сестрата на крал Луи XVI и заживява във Версайския дворец, но когато започва френската революция, тя се мести обратно в Париж, където е изпратена в затвора като потенциален монархист.

Тя е арестувана с Жозефин дьо Боарне, бъдещата съпруга на Наполеон Бонапарт. Според Тюсо, тя успява да докаже своята лоялност, като създава маски на екзекутирани благородници, като краля и кралицата на Франция и техни съюзници.

Маските на мъртъвци датират от времената на древен Египет. Те представляват гипсови отливки на главите на наскоро починали хора. Така прясно отсечените глави на френски благородници са изпращани на Кюртиус и Тюсо, които създават реалистични восъчни фигури от тях.

Според мемоарите на Тюсо, тя седяла на мястото на екзекуциите "с окървавените глави на своите колене, вземайки отпечатъци на чертите им."

Според National Geographic, няма други данни от онова време, че Тюсо, всъщност, е била в контакт с главите на наскоро починалите ѝ работодатели освен в нейните мемоари, които тя диктува на своя приятел Франсис Ерве.

Той отбелязва, че спомените ѝ понякога били "до известна степен объркани и увредени." Въпреки това, восъчните фигури на френските монарси, в крайна сметка, стават част от колекциите на Кюртиус, а впоследствие и на тези на Тюсо.

До 1795 г. тя вече е омъжена за Франоа Тюсо и наследява восъчната колеция на Кюртиус. Тя също така сменя името си на Мадам Тюсо.

През 1802 г. Тюсо оставя съпруга и двамата си сина, за да осигурява доходи за семейството, като показва своите скулптури из Обединеното кралство и се превръща в нещо като знаменитост, според музея.

Хората са особено заинтригувани от скулптурите на френски благородници, тъй като страната все още е въвлечена в конфликт. Френските революционни войни и Наполеоновите войни приключват през 1802 и 1815 г., респективно.

Нейните синове впоследствие се присъединяват към нея и организират своеобразен музей в базара на Бейкър стрийт в Лондон. С навършването на пълнолетие синовете ѝ Жозеф и Франсоа се включват в бизнеса. Тюсо ги научава на всичко, което знае.

През 1846 г. те създават зловещата Стая на ужасите, която, разбира се, привличала най-много посетители. Според историята на музея, сатиричното списание Punch измисля името "Стая на ужасите." Дотогава тя е наричана просто "Отделната стая."

В Стаята на ужасите са изложени най-противоречивите и най-популярните предмети в музея, в това число восъчни фигури на екзекутирани политици и монарси, убийци и други. В нея дори има работещ модел на гилотина.

Първоначално това е мястото, на което са изложени восъчните фигури на екзекутираните френски кралски особи, но впоследствие тя приютява серийни убийци и други ужасни фигури.

Според Atlas Obscura, някои престъпници, осъдени на смърт, даряват лични вещи на Тюсо, за да прави най-реалистични изложби. Тя дори присъства на екзекуциите на престъпници, за да създава техни реалистични маски след смъртта им.

Тюсо купва сувенири, които излага в музея си, като "детската количка, използвана за пренасянето на разчленените останки на жертвите на убийствата в Хамстед пред 1890," информира National Geographic. Исторически фигури, като Адолф Хитлер, също достигат до Стаята на ужасите.

Восъчната фигура на Хитер е залята с червена боя през 1933 г. от група мъже и жени, които също така провесват надпис от врата му, обявявайки го за "масов убиец", според New York Times.

Това не е единственият инцидент с нея. През 2008 г. неговата фигура в музея на Мадам Тюсо в Берлин е обезглавена. Стаята на ужасите остава популярна до затварянето си през април 2016 г., но това не продължава дълго и тя отваря отново през 2022 г.

Мадам Тюсо умира през 1850 г., като оставя своя син Жозеф начело на бизнеса. В първия музей на Мадам Тюсо има нейна восъчна фигура по автопортрет, завършена през 1942 г.

Според книгата на нейния правнук за живота ѝ, последните думи, която тя изрича към синовете си, са: "Разделям имуществото си поравно между вас и ви умолявам преди всичко никога да не се карате."

Фамилията Тюсо продължава да управлява бизнеса до 1889 г., когато правнукът на Мадам Тюсо - Джон Тиодор, продава компанията, въпреки че остава мениджър и главен художник до смъртта си през 1943 г. Той публикува книга за семейния бизнес през 1920 г.

Музеите на Мадам Тюсо в момента са собственост на Merlin Entertainments, която пък се притежава от компанията за дялово инвестиране Blackstone. Blackstone придобива Мадам Тюсо през 2007 г. срещу 1.9 млрд. долара, според Bloomberg.

През 1884 г. музеят е преместен на Marylebone Road в Лондон, където остава до 1925 г., когато е унищожен от пожар.

Всички восъчни фигури и костюми, били вътре, изгарят. За щастие, повечето от старите отливки са запазени и семейство Тюсо успява да възстанови най-известните си восъчни фигури. Музеят отваря отново три години след пожара от 1925 г., като към него са добавени ресторант и киносалон.

През 1940 г. той отново претърпява поражения от германска бомба през Втората световна война, която унищожава киносалона и 352 восъчни глави, но по ирония на съдбата - не и статуята на Хитлер.

С разрастването на популярността на музея в него са излагани все повече и повече знаменитости. Първата фигура на тогавашната английска принцеса Елизабет е направена през 1928 г., когато тя е едва на 2 години.

В следващите 90 години са направени 23 восъчни фигури на кралица Елизабет Втора, които я представят в различни етапи от живота ѝ. 

Процесът по извайването на восъчните фигури може да бъде дълъг и отегчителен. В днешно време са необходими между три и четири месеца и 10 души за създаването на восъчна фигура.

Според музея, за да се гарантира максимална точност, се правят 500 измервания на тялото, а създаването на една фигура струва 264 000 долара.

В днешно време по света има 23 музея на Мадам Тюсо от Дубай до Сингапур. Те са посещавани от 10 милиона души всяка година, според компанията.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !