Какво получавате, когато храните бактерии с промишлени отпадъци от плодове?

„Жълто кожено яке“ може да не е първият ви отговор, но точно това се получава от сътрудничеството между датската модна марка Ganni и мексиканската компания за биоматериали Polybion.

Блейзърът - единствен по рода си прототип, създаден като доказателство за успеха на концепцията, е направен от бактериална целулоза, съобщава CNN. Вместо да се опитва да възпроизведе характеристиките на кожата, той е проектиран да се усеща като изцяло нов материал.

„Бяхме впечатлени от факта, че много хора харесват якето, защото материалът не прилича на кожа“, казва съоснователят на Polybion Алексис Гомес-Ортигоза. „Лесно е да се разпознае, че това не е кожа, но също така не е пластмаса. Усещането е уникално.”

Въпреки че е произведен с помощта на някои от методите, използвани при обработката на традиционни кожени изделия, блейзърът има много по-малък въглероден отпечатък. Продуктът не прави компромис със здравината и пропускливостта на материята, казват създателите му.

„Това е първото яке, правено някога от глобална марка от бактериална наноцелулоза“, добавя Гомес-Ортигоза, което е „важен крайъгълен камък за индустрията на биоматериалите.“

От комбуча до консервирани плодове

Гомес-Ортигоза, чийто опит е във финансите, основава Polybion през 2014 г. с брат си Аксел, който има опит в биотехнологиите.

Заедно с приятелката си и учен по материалите Барбара Гонзалес Ролон, те първоначално се фокусират върху мицела - подобна на корен мрежа от гъбични нишки, откривайки пилотен завод за материали от него.

Тогава се случва нещо странно. „Преди около пет години един мой приятел влезе в офиса ми и ми показа буркан с комбуча“, спомня си Гомес-Ортигоза. „Изолирахме първите си бактерии от тази напитка.“

Комбуча е все по-популярна ферментирала чаена напитка и бактериалната биомаса, използвана за направата на якето, наречено Celium, идва именно от този буркан.

Оттогава Polybion почти изцяло се ориентира към бактериалната ферментация, тъй като я смята за обещаващ нов източник на алтернативи на кожата с висока производителност.

За да подхрани бактериите, компанията използва остатъци от местни заводи за производство на консервирани плодове, главно от манго. „Ние храним бактериите с отпадъци от плодове, които са изключително изобилни в централната част на Мексико“, казва Гомес-Ортигоза.

„Превръщаме ги в храна за бактериите, като добавяме специална формула, разработена от нас, правеща отпадъците среда за растеж. След това бактериите се възпроизвеждат и генерират наноцелулозната матрица като метаболитен страничен продукт, който събираме след две седмици. След това той преминава през процедура за дъбене и довършителна обработка.“

В противен случай отпадъците от плодове биха попаднали на сметището, където ще се разложат и ще генерират метан – парников газ, 25 пъти по-мощен от въглеродния диоксид при улавяне на топлина.

Производството на Celium създава около една четвърт от емисиите, в сравнение с най-екологичните методи за производство на кожа, а след отчитане на емисиите, избегнати чрез спасяването на отпадъците от плодове, процесът става въглеродно-отрицателен, казва Гомес-Ортигоза.

След като наноцелулозата бъде събрана, тя се обработва с помощта на техники, използвани от местните фабрики за кожа. „Използваме същото оборудване, като цеховете за щавене на животински кожи, но без хром или каквито и да било токсични химикали“, посочва основателят на компанията.

„Тъй като този материал е органичен, той има естествено усещане – той диша и се износва по начин, подобен на кожата. Това е наистина важно, особено за луксозните марки.“

Polybion проучва възможността за използване на Celium за направата на нещо различно от текстил, включително картон, конци, строителна дървесина и дори превръзки за рани.

„Има потенциал да се превърне в стока, широко разпространен материал за различни приложения“, добавя Гомес-Ортигоза. „Но в момента сме фокусирани върху кожата, защото вярваме, че това приложение има най-краткото време за пускане на пазара.“

Нови по-устойчиви тъкани

Ако искате да си купите яке от бактерии, ще трябва да се заредите с търпение. „Блейзърът е единствен по рода си и за съжаление - не се продава“, казва Лорън Бартли, директор „Устойчивост и корпоративна социална отговорност“ на Ganni.

Компанията, която се е ангажирала с 50% спад на въглеродните емисии от операциите си до 2027 г., работи и с други видове нови тъкани с цел да направи 10% от основната си колекция от тях до 2025 г. Компанията обаче ще продава облекла, изработени от целий през 2024 г.

Дизайнът на блейзъра е същият, който Ganni успешно представя в предишни колекции, използвайки традиционни материали - носен от Мишел Обама във версия от органичен памук, казва Бартли.

„Избрахме жълт цвят, за да му придадем същото ярко усещане и въздействие, като версиите му в ярко розово и зелено, направени от вълна в предишни колекции“, добавя тя.

Polybion планира подобни проекти и с други модни марки, но все още не разкрива имената им.

„Всичко, което мога да кажа, е, че работим с най-голямата компания за спортно облекло в света, както и с три от най-важните луксозни модни къщи от Франция“, казва Гомес-Ортигоза, добавяйки, че подробности ще бъдат обявени през следващата година.

Модните къщи все повече активно проучват иновативни материали в опит да направят дрехите си по-устойчиви.

„Текстилната промишленост гледа на селскостопанските и хранителните отпадъци като на жизнеспособна суровина за нова революция в тъканите в отговор на климатичната криза, използвайки по-ефективно наличните вече ресурси, без да търси нови“, казва Кейт Голдсуърти, професор по дизайн и иновации в Лондонския университет по изкуствата.

„Текстилът, изработен от целулоза, със сигурност не е нов, но нарастващ брой иновативни компании намират нови начини за производство на целулозни влакна от отпадъци.

Polybion са взели под внимание околната среда във всеки аспект на своето производство“, казва тя, добавяйки, че предизвикателството сега е увеличаване на производството и позитивен отклик от потребителите на новите материи.

Според Кейт Флетчър, професор в Кралската датска академия в Копенхаген и в Столичния университет в Осло, докато алтернативни материали, като Celium, са добре дошло допълнение към гамата от тъкани, обещаващи дрехи с по-малко въздействие върху околната среда, те няма да се превърнат в основно решение на липсата на устойчивост в модата.

„Предизвикателството се крие другаде: в справянето с годишния растеж на мащабите на модния сектор и намаляването на свръхпроизводството, без което въздействията ще продължат да растат, независимо от това от какъв материал правим дрехите“, казва тя.