Холандският предприемач Егберт Еделбрук, който е и дългогодишен донор на сперма, си задава въпроса дали технологията за ин витро оплождане е възможна извън орбитата на Земята и дали може да бъде подобрена от условията в космическото пространство. 

Сега Еделбрук е главен изпълнителен директор на SpaceBorn United - биотехнологичен стартъп, който иска да бъде пионер в изследването на човешката репродукция извън нашата планета.

Следващата година той планира да изпрати мини лаборатория в ниска околоземна орбита, в която ще се проведе ин витро оплождане. Ако успее, Еделбрук се надява, че работата му може да проправи пътя за бъдещи космически селища.

"Човечеството се нуждае от резервен план. Ако искаме да бъдем устойчив вид, трябва да станем мултипланетен вид“, коментира той пред електронното издание на Масачузетския технологичен институт MIT Technology Review.

Може ли безтегловността на космоса да бъде по-добра от медицинската лаборатория? 

Отвъд бъдещите космически колонии, има и по-належаща необходимост да се разберат ефектите на космоса върху човешката репродуктивна система.

Никой никога не е забременявал в космоса (все още). Но с възхода на космическия туризъм е вероятно това, в крайна сметка, да се случи един ден. Еделбрук смята, че човечеството трябва да е подготвено за този момент.

Въпреки нарастващия интерес към изследването и заселването на дълбокия космос, подтикнат отчасти от милиардери, като Илон Мъск и Джеф Безос, ние все още знаем много малко за това какво се случва с нашата репродуктивна биология, когато сме в орбита.

Някои изследвания върху животни предполагат, че различните етапи на възпроизвеждане - от чифтосване и оплождане до развитие на ембриона, имплантиране, бременност и раждане - могат да функционират нормално в космоса. 

Например, в първия подобен експеримент осем японски риби медака се развиват от яйце до излюпване на борда на космическата совалка Колумбия през 1994 г. И осемте оцеляват при завръщането си на Земята и се държат съвсем нормално след това. 

Други проучвания обаче откриват доказателства, които могат да сигнализират за потенциални проблеми. Бременни плъхове, прекарали голяма част от третото си тримесечие (общо пет дни) на съветски сателит през 1983 г., имат усложнения по време на раждането. 

Както всички астронавти, завърнали се на Земята, плъховете били изтощени и слаби. Техните раждания продължили по-дълго от нормалното, вероятно поради атрофирали мускули на матката.

Всички малки в едно от котилата умират по време на раждането в резултат на обструкция, за която се смята, че се дължи отчасти на отслабеното състояние на майката.

Стъпка по стъпка 

Според Еделбрук, тези неубедителни резултати сочат необходимостта от систематично изолиране на всяка стъпка в репродуктивния процес, за да се разбере по-добре как се влияе от условия, като по-ниска гравитация и по-високо излагане на радиация.

Мини лабораторията, разработена от неговата компания, е проектирана да прави точно това. Тя е с размерите на кутия за обувки и използва микрофлуиди, за да свърже камера, съдържаща сперматозоиди, с камера, съдържаща яйцеклетка.

Освен това може да се върти с различни скорости, за да възпроизведе гравитационната среда на Земята, Луната или Марс. Оборудването е достатъчно компактно, за да се побере в капсула, която може да бъде поставена на върха на ракета и изстреляна в космоса.

След като яйцеклетката бъде оплодена в устройството, тя се разделя на две клетки, всяка от които се дели отново, за да образува четири клетки и т.н. След пет до шест дни ембрионът достига етап, известен като бластоцист, който изглежда като куха топка.

В този момент ембрионите в мини лабораторията ще бъдат криогенно замразени за връщането им на Земята.

Но SpaceBorn първо трябва да демонстрира, че устройството ѝ може да работи в космоса. Плановете на Еделбрук да го тества бяха разкрити на фестивала SXSW през март тази година.

Първоначалната идея е той да бъде поставен на борда на ракета в рамките на шест месеца, но това се оказва прекалено оптимистично.

По време на среща с консултативния съвет на SpaceBorn United през август Егберт Еделбрук обяснява, че компанията, която е трябвало да извърши изстрелването в Исландия, все още не е осигурила необходимите разрешителни.

Еделбрук решава изцяло да прескочи суборбиталния тест и сега се насочва към по-амбициозна цел - тричасов орбитален тест на устройството с германския стартъп Atmos Space Cargo, ориентировъчно насрочен за ноември 2024 г.

Ако успее да изпълни този тест, SpaceBorn United планира да продължи напред с допълнителни тестови полети, следвайки плана за своята мисия, известна като ARTIS (Асистирана репродуктивна технология в космоса).  

Първите няколко мисии  ще включват ембриони на гризачи, оплодени в космоса, използвайки симулирана гравитация, еквивалентна на тази на Земята. След това ембрионите, образувани в космоса и криогенно замразени за връщането им на Земята, ще бъдат имплантирани в майка на гризач. 

Ако това доведе до раждането на здрави малки, по-късните мисии на ARTIS ще включват човешки ембриони, оплодени при подобна на Земята гравитация, както и в частична гравитация, подобна на тази на Луната или Марс.

Ако тези експерименти покажат, че човешките ембриони могат да се формират при тези условия на ниска гравитация, това би било голям напредък към потенциалното създаване на космически селища от няколко поколения, смята Еделбрук.

Той вижда и по-неотложна нужда от изследването. С разширяването на достъпа до космоса, и особено с разрастването на индустрията на космическия туризъм, става все по-вероятно бебе да бъде заченато в космоса.

Понастоящем има много малко разбиране за това как космическата бременност може да засегне майката или нероденото дете. Холандският предпримач смята, че проучванията на компанията за ин витро оплождане са спешно необходими, за да дадат информация за подобни рискове.

Нуждата от финансиране

В момента SpaceBorn United е само една от много малък брой изследователски групи, работещи върху възпроизвеждането в космоса. Това до голяма степен се дължи на факта, че до момента е имало много малко публично финансиране за подобен тип изследвания.

НАСА, Европейската космическа агенция и други правителствени организации в миналото не са били склонни да финансират и подкрепят изследванията върху пола и човешката репродукция.

Скоро това може да се промени това, тъй като, според научната общност, необходимостта от подобни изследвания нараства. Но няма гаранция, че препоръчваното от учените финансиране ще се материализира.

Междувременноь SpaceBorn United продължава с плановете си за тестване на ин витро лаборатория в ниска околоземна орбита. Еделбрук казва, че досега е събрал 400 000 долара от рискови капиталисти и е сформирал консултативен съвет, който включва експерти и биоинженери.

Но всички събрани пари ще бъдат изразходвани до края на годината и сега той трябва да събере достатъчно за първия планиран орбитален тест през следващата година.

И дори ако оплождането е успешно, ембрионите все пак ще трябва да се върнат на Земята, което е изключително рискована процедура. По време на този процес бластоцистите ще изпитат масивни натоварвания. 

Екипът на SpaceBom обаче е уверен, че устройството може да бъде достатъчно стабилизирано, за да сведе до минимум въздействието върху ембрионите. Тази информация ще бъде от съществено значение за получаването на одобрение за използване на живи ембриони.

Процесът ще изисква и разрешение от нацията, в която е базирана компанията за изстрелване, а начинът за получаването му варира в зависимост от това дали организацията, провеждаща изследването, е публична или частна.

Етично ли е космическото оплождане?

Много хора считат използването на човешки ембриони за неетично и се притесняват, че то може да настрои общественото мнение срещу всички видове космически изследвания.

Егберт Еделбрук твърди, че неговата компания приема етичните проблеми много сериозно и наскоро е добавил към екипа двама съветници, които са специалисти по биомедицинска етика.

Той добавя, че SpaceBorn United е частно финансирана компания, но въпреки това възнамерява да следва всички международно признати правни и етични стандарти, когато става въпрос за кандидатстване за разрешение за използване на човешки ембриони.

Освен това експериментите върху репродукцията не е задължително да включват човешки проби. Учените искат първо да видят как няколко поколения животни, например плъхове, се раждат, живеят и се възпроизвеждат в космоса.

Такива експерименти никога не са били извършвани и биха били окончателен тест за това дали има някакви ефекти от живота в космоса за няколко поколения.

Резултатите от подобни проучвания ще разкрият много за това дали космическите селища могат някога да станат реалност. Но за Еделбрук фактът, че многопоколенчески проучвания върху животни никога не са били одобрени, е причината за съществуването на неговата компания.

И докато изследванията му може да накарат някои хора да се чувстват неудобно, той гледа на "преместването на границите" като на нещо много важно.

"Човечеството се е възползвало през цялото време от разширяването на своята зона на комфорт. И ако питате мен, добре е да продължим да правим това в космоса“, казва той.