Години наред частният сектор си представя бляскаво бъдеще в космоса - нещо като натоварена магистрала, по която туристите ще летят до орбитални хотели, а пътуването до Марс ще е лесно като трансатлантически полет.

Но ако космическата икономика иска да се превърне в пазар за 1 трилион долара до 2040 г., както се предполага в един доклад на Citigroup, не всички нейни предприятия ще бъдат толкова грандиозни.

Базираният в Калифорния стартъп Varda Space Industries смята, че големият бизнес ще се крие в сравнително невзрачни сателити, които ще прекарват дни или месеци в орбитата на Земята, извършвайки фармацевтични разработки.

Представителите на компанията се надяват, че нейните изследвания могат да доведат до по-добри и по-ефективни лекарства, както и до големи печалби.

"Това не е толкова "секси" история, колкото космическия туризм, например, когато става дума за комерсиализацията на космоса. Но залогът, който правим във Varda, е, че производството, всъщност, е следващата голяма индустрия, която се комерсиализира“, коментира пред CNN главният изпълнителен директор и съосновател на Varda Уил Бруи.

Компанията стартира първата си тестова мисия в понеделник тази седмица на борда на ракета на SpaceX, която излетя от базата на космическите сили Ванденберг в Калифорния. След това потвърди в Twitter, че сателитът ѝ успешно се е отделил от ракетата.

Самият сателит представлява 90-килограмова капсула, предназначена да извършва изследвания на лекарства в условия на микрогравитация.

Ако успее, Varda се надява да разшири бизнеса си бързо, изпращайки редовни полети на сателити в орбита, пълни с експерименти на различни фармацевтични компании.

В крайна сметка, фирмата се надява, че изследванията ще доведат до създаването на лекарства, които са по-добри и по-ефективни, когато се произвеждат в космоса.

Ядрото на тази идея се основава на експерименти, проведени на Международната космическа станция, която е домакин на експерименти от редица частни компании и изследователски институции.

Големи фармацевтични компании, включително Merck и Bristol Myers Squibb, са провеждали проучвания там, работейки с Националната лаборатория на станцията. И част от тази работа може да доведе до промени в лекарствата, които хората на Земята приемат днес.

Но дали амбициозният бизнес план на Varda ще се окаже жизнеспособен зависи от множество технологични и финансови въпроси.

Как работят космическите фармацевтични изследвания?

Капсулата на Varda ще стартира с експеримент, който вече е на борда ѝ. Тя ще лети в орбита, прикрепена към т. нар. сателитна шина - структура, осигуряваща мощността, задвижването и комуникациите, необходими за навигацията в космоса.

За първите няколко мисии на Varda сателитната шина ще бъде осигурена от друга търговска космическа компания - Rocket Lab. 

Самият експеримент се извършва от машините на борда, като целта е да се създадат ключови компоненти на фармацевтични продукти, докато са в условия на микрогравитация. В тази безтегловна среда подобни експерименти не се влияят от притегателната сила на Земята.

Изследванията вече са установили, че протеиновите кристали, отглеждани в космоса, могат да образуват по-съвършени структури, в сравнение с тези, отглеждани на Земята.

След това те могат да се използват за създаване на фармацевтични продукти, които човешкото тяло би могло да абсорбира по-лесно.

Един ключов пример от изследване на Merck, проведено на Международната космическа станция, е активната съставка пембролизумаб, използвана в лекарството за рак Keytruda.

Учените са открили, че използването на кристали, образувани в космоса, може да създаде по-стабилно лекарство, което да се прилага чрез обикновена инжекция, а не чрез отнемащата време интравенозна процедура, използвана в момента.  

Първата мисия на Varda ще се съсредоточи върху изследванията около ритонавир. Лекарството обикновено се използва за лечение на СПИН, но наскоро беше включено в антивирусното лекарство Paxlovid за борба с COVID-19.

След като експериментът на Varda приключи, инженерите на земята ще преценят дали капсулата е готова за връщане и сателитният "автобус" ще я прибере обратно на Земята. Тя ще се приземи с парашут, за да могат да бъдат възстановени фармацевтичните материали.

Мисията в никакъв случай няма да е лесна. Компанията ще трябва да докаже, че нейната роботизирана апаратура може да извършва експериментите от разстояние и може да оцелее при изстрелването в орбита. На космическата станция изследванията се наблюдават от астронавти.

Връщането у дома също ще бъде трудно, тъй като се случва с 45 000 километра в час, създавайки екстремна топлина около капсулата. Приемяването винаги е най-опасният етап от всяко пътуване до космоса.

„Шансовете за успех на първата мисия вероятно са по-малки от 90%, но все пак са над 50%. Мисля, че това е може би най-честният отговор", казва Бруи.

Каква е историята на Varda?

По стандартите на космическата индустрия, пътят на Varda до стартовата площадка е изключително бърз. Основана преди по-малко от три години, тя се превръща от идея в компания с над 100 милиона долара първоначално финансиране, фабрика с площ от от 6300 квадратни метра и сателит в космоса. За компанията вече работят близо 100 служители.

На създателите ѝ обаче не се е налагало да проектират нито една стъпка от този процес от нулата. Ракетите на SpaceX вече извършват рутинни орбитални полети и резервирането на пътуване до космоса за сателит е практически точно толкова лесно, колкото наемането на самолет.

Полезен товар с размерите на Varda, с общо тегло около 300 килограма, струва по-малко от 2 милиона долара, според уебсайта на SpaceX.

Varda също така има споразумение с НАСА, подписано през август, които позволява на компанията да използва опита и дори да закупува материали от космическата агенция.

Уил Бруи прекарва около шест години в SpaceX, включително с работата си върху капсулата Dragon, която сега редовно превозва хора и товари в орбита.

Делян Аспарухов, съосновател и президент на Varda, се обръща към Бруи за партньорство в създаването на компанията именно заради неговия опит.  Аспарухов е партньор във Founders Fund - организация за рисков капитал, основана от съоснователя на PayPal Питър Тийл.

„Обмислям тази идея за микрогравитационното производство от почти десетилетие“, казва Аспарухов.

През 2020 г. той започва да търси партньор, с когото да работи в този бизнес. По това време ракетите Falcon на SpaceX извършват все повече изстрелвания, а извеждането на сателит в космоса става по-бързо и по-евтино от всякога.

Цената за изстрелване сега е 30 пъти по-ниска, отколкото през 80-те години на миналия век. 

"Така назря моментът да се впуснем в това ново начинание, Свързах се с няколко човека, които работеха в SpaceX и имаха лидерски опит. Работата върху капсулите Crew и Cargo Dragon беше важно предимство, като се има предвид, че трябваше да изградим наши собствени капсули за повторно влизане в атмосферата. Името на Уил Бруи беше на първо място в списъка“, казва Аспарухов.  

Varda е създадена, малко след като двамата се срещат през лятото на 2020 г.

Първоначално визията на Аспарухов е много по-широка от фармацевтиката. Той си представя и други продукти, като оптични влакна и полупроводници, които да се произвеждат в космоса, давайки по-качествени материали от тези, произведени на земята.

Но тези бизнес планове, поне засега, са оставени настрана. Според Бруи, фармацевтичните продукти са най-ценните химикали на единица маса и имат голям пазар на Земята.

„Няма да видите Varda да прави нещо друго, освен фармацевтика през следващите минимум 6-7 години“, добавя Аспарухов. Той казва, че компанията е похарчила около $40 млн. за развитие и разполага с достатъчно пари, за да финансира поне първите си четири мисии, дори и да се провалят.

"Мисля, че ако нямаме успешна мисия в първите четири изстрелвания, честно казано, не заслужаваме повече да имаме космическа компания", казва Бруи.

Тя разчита и на сериозни поддръжници. Founders Fund добави към 52-те милиона долара, които компанията е събрала досега. А военновъздушните сили на САЩ са й дали договор на стойност до 60 милиона долара, надявайки се, че военните могат да използват изследванията на Varda за процеса на повторното навлизане в атмосферата и кацането. 

В момента компанията не набира допълнителни средства, отбелязва Аспарухов. Той се надява, че някой ден полетите й да бъдат толкова чести, че нейните капсули да пламтят по нощното небе всяка вечер, като падащи звезди.

Varda може дори да се опита да разработи изследователска платформа на частна космическа станция, където фармацевтичните изследователи биха могли да пътуват сами.

„Голямата повратна точка на успеха ще бъде, когато поставим човек в орбита и той се върне с повече стойност или генерира повече стойност, докато е там горе, отколкото е струвало да го изпратим", смята Уил Бруи.

Сега, когато първото тестово превозно средство вече е в космоса, Varda ще го наблюдава внимателно, като първата цел е да се осъществи контакт със сателитния "автобус", който ще трябва да разположи своите слънчеви панели и да осигури захранване на капсулата. Тогава експериментите могат да започнат.

След това капсулата ще бъде изпратена у дома, вероятно в средата на юли. Компанията има за цел да приземи превозното средство в рамките на тестови полигон с площ 80 километра, който се намира на около два часа път с кола от Солт Лейк Сити.

Лекарства в космоса

Голяма част от работата по експериментирането с фармацевтични препарати на Varda може да се извършва и на Земята. Преди изстрелването материалите, които ще отидат в космоса, преминават през серия от наземни тестове.

„Провеждаме ги през тестове за вибрации, термични тестове, тестове за удар, тестове за вакуум и др. По-голямата част от работата, която компанията е положила основно през последните осем месеца, е вземането на тези компоненти, препроектирането им, укрепването им и след това преминаването през цял набор от тестове, за да се увери, че могат да оцелеят както при изстрелването, така и при повторно влизане в атмосферата", коментира Джон Бар, главен оперативен директор на компанията. 

Ръководителите на Varda засега не коментират дали имат сключени официални договори с компании от фармацевтичната индустрия. 

„Фокусирани сме основно върху 20-те най-добри фармацевтични продукти за клиенти. В тези компании активно се работи по около 2000 лекарства“, казва вицепрезидентът на компанията за развитие на биофармацевтичния бизнес Марк Хърбърт, който идва от света на фармацевтиката, а не от света на космоса. 

"В крайна сметка, фармацевтичните компании са загрижени за намирането на най-добрите, най-ефективните лекарства. За тях не е от значение дали изследването се случва в условията на микрогравитация или на Земята. Те просто се интересуват от резултатите", казва Ерик Ласкър от отдела за Бизнес развитие и връзки с правителството на Varda. 

По думите му, в този смисъл Varda не е космическа компания сама по себе си, а просто още една платформа или инструмент в индустрията за фармацевтични изследвания, която е пазар за над 100 милиарда долара годишно.

Пол Райхерт, научен сътрудник в Merck, казва, че се е срещнал с компанията миналата седмица. Въпреки че Merck все още не е подписала договор с Varda, Райхерт казва, че е впечатлен от бизнес плана на компанията, но иска да види доказана технология, преди фирмата му да обмисли провеждането на експеримент в орбита. 

В момента достъпът до изследвания в условията на микрогравитация, дори на Международната космическа станция, е ограничен от предлагането на полети. Платформата на Varda може да предложи тази възможност по-често и на по-ниски цени, ако изпълни плановете си. 

Според Райхерт, изследванията могат да се разширят отвъд обикновените протеинови кристали, например в сферата на наночастиците, използвани във ваксините. 

Плановете за бъдещето

Средната цена за научноизследователска и развойна дейност за всяко ново лекарство, което навлиза на пазара, е от 1 до 2 милиарда долара, според данни на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ.

Прекомерно високата цена на изследванията на лекарствата често се предава на потребителите, поради което те плащат много високи суми.

Марк Хърбърт от Varda смята, че в крайна сметка провеждането на изследвания на орбиталната платформа не би трябвало да добавя твърде много към цената на изследването.

„С развитието на платформата и съзряването на космическата индустрия очакваме разходите да намалеят, за да се приведем в по-голямо съответствие с традиционните изследвания на формулите в твърдо състояние, които нашите клиенти биха направили на земята днес“, казва той.

Целта е да се подобрят съществуващите лекарства, за да станат по-ефективни, казва Делян Аспарухов.

По думите му, сделките на Varda с фармацевтичните компании ще се основават на получаване на възнаграждения в бъдеще - ако изследванията дадат добър резултат, компанията може да събира средства от продажбите на лекарствата за даден период от време.  

Големите въпроси пред плановете на Varda са няколко. Дали платформата ще може да работи? Ще оцелее при завръщането от космоса?

Ще бъде ли по-рентабилна от изпращането на същото изследване до Международната космическа станция? И ще засегне ли интересите на големите фармацевтични компании? 

Времето ще покаже какви ще бъдат отговорите, но междувременно Бруи, Аспарухов и техните служители вървят напред, залагайки на бъдещето на космоса, което, според тях, е пълно с бизнес възможности.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !