Туристите, търсещи идеи кой град по света да посетят, могат да се допитат до десетките класации на „най-добрите“ населени места.

За тези обаче, които търсят забавяне на темпото, природни пейзажи и местни традиции, има различен източник и това са най-добрите места за селски туризъм на Световна организация по туризъм към ООН (UNWTO).

През последните три години UNWTO отбелязва селата по света, които "са водещи в развитието на селските райони и опазването на природата, културното наследство, местните ценности и кулинарните традиции ", като организацията наскоро публикува и класацията си за 2023 г.

Включените в нея 54 села са подбрани по девет различни критерия, в това число колко добре опазват и показват естествената си среда, отдадеността им към икономическата и екологична устойчивост и опазването на културното наследство.

Ето пет от най-интересните селца по света, подбрани от BBC от класацията:

Хакуба, Япония

Преди 20 години Тони Андерсън от австралийския Мелбърн пристига в Хакуба, за да кара сноуборд. На следващата година той се завръща в селото, разположено в японските Алпи, на около 45 км западно от Нагано, за да си купи имот и оттогава живее там.

Самият Андерсън е хотелиер и казва, че културата на гостоприемство на Хакуба прави селцето особено приветливо за туристи. Още като посещава района като турист, Андерсън си спомня, че хотелите никога не връщали гости, дори и всичките им стаи да са резервирани.

Дори и днес политиката е никой никога да не бъде връщан. Всички са добре дошли, казва той.

Хакуба, което е заобиколено от 10 различни ски курорта, беше домакин на много от състезанията по време на зимната Олимпиада в Нагано през 1998 г. Дори и през пролетта, когато цъфтят черешовите дръвчета, в планините там все още има достатъчно сняг за ски.

Хакуба може да е популярно основно със своята зима, но посещението му си заслужава целогодишно, не на последно място и заради горещите минерални извори, казва Андерсън.

Леричи, Италия

Туристите, които търсят поразяващи морски гледки, чисти плажове и цветни домове, могат да добавят още едно място - освен Чинкуе тере, в италианската област Лигурия.

Разположено на около 100 км южно от Генуа (или на 10 км южно от Специя, популярна отправна точка за Чинкуе тере), Леричи не може да бъде определено точно като тайно място.

Местоположението му обаче - и най-вече липсата на железопътна гара, означава, че то е по-защитено от свръхтуризма, в сравнение с много от своите съседи.

Определяно като столицата на "Залива на поетите", то е домакин на редица културни и артистични фестивали, като Музикалния фестивал на Леричи, литературния конкурс Premio Lerici Pea Golfo dei Poeti и на редовни художествени изложби, в това число в средновековен замък.

"През вековете Леричи е приемало велики имена в сферата на културата, литературата и изкуството, които са го избирали като място за вдъхновение," казва кметът на селото Леонардо Паолети.

Сред тях са поетът Пърси Биш Шели, писателката Вирджиния Улф и писателят и режисьор Пиер Паоло Пазолини.    

За разлика от много други крайбрежни италиански анклави, Леричи е успяло да съхрани и традиционната си рибарска индустрия. "Леричи е мястото където в Италия се отглеждат миди най-отдавна," казва Паолети.

Местните обаче осъзнават, че риболовът днес трябва да бъде устойчив. В Леричи са се отказали от интензивния риболов от повече от 25 години, посочва Паолети.

Една от различни инициативи, свързани с устойчивостта в селото, е пилотен проект на име Smart Bay, който включва научни изследвания и мониторинг на залива и неговите екосистеми.

Селото също така е инсталирало слънчеви панели, пластмасовите изделия за еднократна употреба са забранени, както и пушенето в крайбрежните райони. 

Лефис, Етиопия

Когато става въпрос за природна красота и дива природа, село Лефис трудно може да бъде изпреварено. То се намира в гората Лефис, на около 160 км южно от столицата на Етиопия Адис Абеба.

Туристите могат да се разходят или да яздят кон покрай водопада Лефис и през хълмове и долини, наслаждавайки се на различни животни, в това число маймуни колобус, леопарди и планинска ниала (вид антилопа).

За почитателите на птиците пък ще са особено интересни различните видове, които обитават района, като абисинска ориола и турако.

В гората също така живеят около 2 000 домакинства, много от които вече имат подкрепата на т. нар. Село за екотуризъм Лефис – инициатива, която има за цел да предпази местното наследство и да помогне на общността, докато в същото време насърчава туризма.

Посетителите могат да се запознаят с бижута с мъниста и дърворезби, благодарение на асоциацията Мишике, за която работят 17 жени и трима мъже.

Дума, Ливан 

Село Дума, което се намира на около 80 км североизточно от Бейрут, е не по-малко живописно със своите традиционни каменни къщи с червени керемидени покриви, изглед към планините Батрун, вековни църкви и реставриран наскоро пазар.

"Първо впечатление ми направи красотата на селото," казва Рана Танис, ливански археолог и консултант по селски туризъм, която пише за пътувания в Ливан. "Историята на селото също е невероятна. Човек се чувства сякаш е отворил учебник по история."

Според UNWTO, отдадеността на Дума към запазването на архитектурното и културното наследство и "избягването на хаотичното градско разрастване" са изиграли основна роля за включването на селото в тазгодишния споисък.

От организацията отбелязват, че Дума е защитило и други аспекти от културното си наследство, като местните традиции, свързани с храната. Според Таниса, "сладкото Раха", направено от бисквити, е едно от любимите ястия, както и заатарът местно производство, зехтинът, сирената и конфитюрите.

Много от съставките са от местни ферми и лозя. Селото обаче не е изтъкано само от традиции. То развива и редица зелени инициативи, в това число инсталирането на 600 соларни панела за генериране на електричество, засаждането на дръвчета и насърчаване на компостирането.

Има и едно друго качество, освен красотата, културното наследство, храната и дори устойчивостта, което поразява Таниса. Това е добротата на хората, които, според нея, са щедри, помагат и служат.

За да могат да извлекат максимума от престоя си в Дума (и да опознаят местните), Таниса съветва туристите да отседнат в някоя от къщите за гости, в които семействата приготвят традиционна храна от региона.

Сапатока, Колумбия

Преди шест години, след като е прекарал три десетилетия, работейки като учител в други части на Колумбия, Гийермо Ринкон Веландия решава да основе туристическата компания Colombia Trails SAS и се завръща в родното си село Сапатока, за да го направи.

Причините са много, казва той и те са отражение на това защо UNWTO посочва Сапатока, намиращо се в северната част на страната, като едно от най-добрите места за селски туризъм през 2023 г.

На първо място е природата. Разположено на плато между три каньона на около 1 700 м надморска височина, Сапатока разполага с "богато и уникално геоложко наследство", казва Веландия, в това число едни от най-старите морски вкаменелости в света.

Разнообразието на местната природа изпъква също, с древни подземни пещери и тропически гори. Климатът обаче е забележително устойчив. Температура е около 20 градуса по Целзий целогодишно, което е причина местните да наричат Сапатока "Селото с климат като коприна".

Местното културно наследство също е забележително - от белите къщи от 18-и век с теракотени покриви до религиозната архитектура и история.

На почитателите на музиката Сапатока може да предложи още повече неща. През цялата година там се провеждат музикални и танцови фестивали, в това число Международният танцов фестивал, Националният танцов фестивал Aires de mi Tierra, както и международният фестивал на хоровете Gustavo Gómez Ardila.

"Сапатока е място, което запазва изкуството живо," казва Веландия.