У нас живеят 6 437 360 българи към 31 декември 2024 г. Това сочат данни от новата публикация на НСИ "Население и демографски процеси 2024".

В сравнение с 2023 г., населението на страната намалява с 8 121 души, или с 0.13%.

Мъжете у нас са 3 095 140, или 48.1% от населението, докато жените са 3 342 220, представлявайки 51.9%. На 1 000 мъже се падат 1 080 жени, според НСИ, като представителите на силния пол преобладават във възрастовите групи до 55 години, включително.

Средната възраст на нацията ни скача до 45.3 години в края на 2024 г. в резултат на застаряването на населението. Обитателите на селата живеят по-дълго - 47.6 години, от жиеещите в градовете - 44.5 години.

Населението в трудоспособна възраст е 3 765 хил. души, или 58.5% от това на страната, като мъжете са 1 970 хил., а жените - 1 795 хиляди. Към края на 2024 г. над трудоспособна възраст са 1 701 хил. души, или 26.4%, а под трудоспособна възраст - 971 хил. души, или 15.1% от населението.

Деца и възрастни хора

През 2024 г. у нас са се родили 53 428 деца. В страната живеят 901 843 деца до 15 години, или 14% от населението. Най-голямо население под 15 години имат областите Сливен - 18.8%, Ямбол - 15.2%, и Пловдив - 14.7%.

Най-нисък е делът на децата в областите Смолян - 10.3%, Видин - 11.4%, и Габрово - 11.6%.

В края на 2024 г. българите на 65 и повече навършени години, живеещи в страната, са 1 544 245, или 24% от населението. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.4%), Габрово (30.5%) и Смолян (30.0%).

Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.6%, и Сливен - 22.5%.

Броят на умрелите лица през 2024 г. е 100 736, сочат още данните на НСИ.

Бракове и бракоразводи

През 2024 г. у нас са регистрирани 20 643 юридически брака - с 1 157 по-малко спрямо предходната година. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 210 ) са сред населението в градовете.

Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.8 и 30.9 години. Спрямо предходната година тя се увеличава с 0.4 години за мъжете и 0.5 за жените. За 83.8% от жените и 83.6% от мъжете сключеният граждански брак през 2024 г. е бил първи.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са София (столица) и Разград - по 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Видин - 2.4‰.

Броят на разводите през 2024 г. е 8 650, или с 438 по-малко от регистрираните през 2023 година. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.2 години.

dbr.bg-image

Колко са градовете и селата у нас и какво е населението им?

В края на 2024 г. в градовете у нас живеят 4 744 111 души, или 73.7% от населението, а в селата - 1 693 249 души (26.3% от населението на страната).

Населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Тези без население са 199. С население над 100 хил. души са шест
града в страната, в които живеят 35.5% от населението.

Най-малка по население е област Видин с 70 542 души, а най-голяма е област София (столица) - с 1 295 931 души. Четири са областите с население над 300 хил. души - София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.

В сравнение с 2023 г., шест области увеличават населението си, като най-голямо е то за Кърджали и Бургас, съответно с 2.0 и 1.2%. При областите Видин и Смолян е отчетено най-голямо намаление - с по 1.7%.

В 81 общини с население под 6 000 души у нас живеят едва 4.4% от населението на страната.

В същото време, в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 41.1% от населението на страната, като най-голяма е Столична община (1 295 931 души), следвана от Пловдив (329 489 души) и Варна (327 424 души). Най-малката община е Трекляно - 522 души.

Външна и вътрешна миграция

През 2024 г. 96 833 души са сменили населеното си място в страната. 41.4% са се преселили от един град в друг, 22.8% са сменили града със село, а 9.7% са отишли да живеят от едно село в друго.

13 002 са напуснали България в посока чужбина през 2024 г., сочат още данните на НСИ. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).

През 2024 г. 52 189 души (сред които българи, връщащи се у нас, както и чужденци, идващи да живеят в България) са променили своето местоживеене от чужбина в България, като 51.5% от тях са граждани на страни извън Европейския съюз, 34.9% имат българско гражданство, а 13.6% са граждани на държави от ЕС.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%).

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !