Китайски учени са разработили робот-химик, захранван от изкуствен интелект, който може да извлича кислород от водата на Марс, съобщава списание Nature. 

Роботът използва материали, открити на червената планета, за да произвежда катализатори, които разграждат водата, освобождавайки кислород.

Идеята може да допълни съществуващите технологии за генериране на кислород или да доведе до разработването на нови катализатори, способни да синтезират полезни ресурси на Марс.

"Ако мислите за предизвикателството да отидете на Марс, трябва да работите с местни материали. По тази причина аз виждам логиката в подобни разработки", казва Анди Купър, химик от университета в Ливърпул. 

Проучването е ръководено от Дзюн Дзиян от Университета за наука и технологии на Китай в Хефей.

Дзиян и неговият екип използвали мобилна машина с размерите на хладилник с роботизирана ръка, за да анализират пет метеорита, които идват от Марс или са събрани на Земята, но имитират марсианската повърхност.

Целта на екипа била да проучи дали машината може да произвежда полезни катализатори от материала.

Задвижваната от AI система използва киселина и основа за разтваряне и разделяне на материала, след което анализира получените съединения.

На базата на тези съединения алгоритъмът формира основата на търсенето на повече от 3.7 милиона формули за химикал, който може да разгражда водата. 

Известно е, че тя съществува под формата на лед на полюсите на Марс и под повърхността на планетата. Според екипа, който стои зад проекта, за подобно усилие на един човешки изследовател биха били необходими 2000 години.

Резултатът от проучването е реакционен катализатор за отделяне на кислород, който може да освобождава кислород от водата, с потенциал за използване в бъдеща мисия на Марс.

"Разработихме роботизирана AI система, която има химически мозък. Смятаме, че нашата машина може да използва съединенията в марсианските руди без човешка намеса“, казва  Дзиян.

Ако на Марс може да бъде направен катализатор, който може да произвежда кислород от вода, това ще премахне необходимостта от мисии за пренасяне на такъв катализатор от Земята.

Според учените, за всеки квадратен метър марсиански материал системата на неговата група може да произвежда близо 60 грама кислород на час, което потенциално премахва необходимостта астронавтите при бъдещи мисии до планетата да носят кислород от Земята, който да използват, когато стигнат там. 

"Роботът може да работи непрекъснато с години“, казва  Дзиян.

Въпреки това Майкъл Хехт от обсерваторията Haystack на Масачузетския технологичен институт в Уестфорд смята, че има много по-лесен начин за производство на кислород на Марс.

Той е водещият изследовател на експеримента за използване на ресурсите на кислород на Марс (MOXIE) на борда на марсохода Perseverance на НАСА, който кацна на червената планета през февруари 2021 г. и успешно демонстрира производството на кислород от марсианския въздух, който е съставен предимно от въглероден диоксид.

MOXIE е използван само за производство на няколко грама кислород наведнъж поради скромната мощност на Perseverance. Но в бъдеще една увеличена версия на MOXIE може да се използва за производство на достатъчно кислород за едно човешко селище.

MOXIE може също така да произведе достатъчно количество газ, който да служи като окислител за ракетно гориво за изстрелване на кораб за обратно пътуване до Земята. "Можете да произвеждате два до три килограма на час и няма никаква пречка за увеличаване на мащаба“, казва Хехт. 

Дзиян посочва, че роботът-химик може да се използва и за производството на други полезни катализатори на Марс за процеси, като наторяване на растения. 

"Различни химикали могат да бъдат произведени от този робот, а Марс не е единственото място, където той може да има приложения. Може би лунната почва също може да бъде разработвана в тази посока“, казва Дзиян.

Използването на AI за синтезиране на полезни материали по този начин е нова област на изследване, която има приложения и извън космическите пътувания. 

"Това е нововъзникващ метод за използване на AI, който е по-широко приложим за всички видове химия, не само за катализатори и производство на кислород“, казва Анди Купър от университета в Ливърпул.