На-големият айсберг в света се движи отново, след като в продължение на 30 години беше заседнал на океанското дъно.

Айсбергът, който носи името A23a, се отделя от антарктическото крайбрежие през 1986 г. Малко след това обаче засяда в морето Уедъл, като на практика се превръща в леден остров. С площ от близо 4 000 кв. км, той има е над два пъти по-голяма от метрополисния район на Лондон.

През изминалата година той се движеше и е на път да излезе извън антарктическите води.

A23a е истински колос и не само широчината му е впечатляваща. Огромният леден къс е с дебелина около 400 метра. За сравнение, лондонският небостъргач Шард, който е най-високата сграда в Европа, е висок 310 метра.

A23a беше част от огромното отделяне на айсберги от шелфовия ледник Филхнер на Белия континент. По онова време там е имало съветска изследователска станция - пример колко отдавна се е отделил.

От Москва изпращат експедиция за прибиране на оборудването от базата Дружная-1, страхувайки се, че то може да бъде изгубено. Айсбергът обаче не се отдалечава много от брега, преди дълбокият му кил да го закотви към дъното на морето Уедъл.

Защо след близо 40 години A23a се раздвижи отново сега?

"Попитах няколко колеги за това, чудейки се дали евентуална промяна в температурата на водата може да е причината, но общото мнение е, че времето просто е дошло," казва пред BBC доктор Андрю Флеминг, експерт по дистанционно наблюдение в Британската антарктическа служба.

"Той беше заседнал от 1986 г., но в крайна сметка, размерите му намаляват достатъчно, за да се откъсне от дъното и да започне да се движи. За първи път забелязах движение през 2020 г.", казва Флеминг.

A23a набра инерция през последните месеци, движен от ветрове и течения, като вече преминава покрай северния край на Антарктическия полуостров.

Подобно на повечето айсберги от сектора Уедъл, A23a почти сигурно ще попадне в Антарктическотo циркумполярно течение, което ще го захвърли към Южния Атлантически океан в район, известен като "алеята на айсбергите".

Това е същото течение и придружаващите го западни ветрове, които известният изследовател Ърнест Шакълтън използва през 1916 г., за да се спаси от Антарктида след загубата на своя кораб Ендюрънс.

Учените ще следят отблизо движението на A23a. Ако заседне при остров Южна Джорджия, той може да създаде проблеми за милионите тюлени, пингвини и други морски птици, които се размножават на острова.

Голямата маса на A23a може да наруши традиционните пътища на животните за търсене на храна, което ще им попречи да хранят своите малки.

Би било погрешно обаче на айсбергите да се гледа само като източник на опасност, след случилото се с Титаник и т.н. Те получават все по-голямо признание за важността си за околната среда.

При разтопяването си те отделят минерален прах, който е източник на хранителни вещества за микроорганизмите, които формират основата на хранителните вериги в океана.