Остров Маккуори - суров и ветровит аванпост в югозападната част на Тихия океан, разположен между Тасмания и Антарктида, бил място с изумително природно богатство.

Милиони морски птици гнездели в тучните му треви, а плажовете му били претъпкани с тюлени. Пристигането на човека в началото на 19-и век обаче поставя началото на един от най-опустошителните екологични сривове в историята.

Търговска експлоатация и първи щети

Маккуори е забелязан за първи път случайно през 1810 г. от австралийския ловец на тюлени Фредерик Хаселборо. Откритието му разкрива остров, гъмжащ от дива природа - най-вече от огромна популация тюлени, оценена между 200 000 и 400 000 индивида.

Търговската реакция е светкавична – само за първите 18 месеца са избити най-малко 120 000 тюлена заради кожите им. В рамките на десетилетие някога процъфтяващата популация е доведена до ръба на изчезването.

Когато тюлените вече не можели да поддържат търговията, ловците насочили вниманието си към морските слонове. Те били ценени не само заради кожите си, но и заради маста, която се преработвала в масло за промишлени цели.

Скоро и морските слонове последвали същата съдба, като до средата на 40-те години на 19-и век броят им намалява със 70%.

Следващата цел на търговската експлоатация става богатата популация от пингвини. Пингвиновото масло не било толкова ценно, колкото тюленовото, но се добивало по-лесно.

В пика на тази индустрия през 1905 г. специално изграденият завод можел да преработва по 2000 пингвина едновременно, като от всяка птица се извличал около половин литър масло.

Нашествието на инвазивните видове

Екологичният хаос се задълбочава от навлизането на животни, които никога не са били част от местната екосистема, разказва Amusing Planet. Първите неканени гости са плъхове и мишки, пристигнали с корабите на ловците.

На остров, където морските птици са еволюирали без сухоземни хищници, техните яйца и малки се превръщат в лесна плячка. Особено тежко са засегнати видове, като буревестници и приони, а хилядолетни колонии започват да изчезват.

За да се справят с гризачите, които нападали и техните хранителни запаси, хората довеждат котки. Лекарството обаче се оказва по-лошо от болестта.

Котките започват да ловуват директно морски птици, убивайки ги в потресаващи количества – до началото на 20-и век се смята, че дивите котки са унищожавали по около 60 000 птици годишно.

Няколко вида са напълно заличени, включително местните Gallirallus macquariensis и папагалът Cyanoramphus erythrotis.

Следващата вълна на опустошение идва през 1870-те години с пускането на зайци, които е трябвало да служат за лесен източник на храна. Без естествени врагове и сред буйна растителност, популацията им експлодира, достигайки над 100 000 индивида до 70-те години на 20-и век.

Те оголват цели хълмове, предизвикват масова ерозия и унищожават огромни площи с места за гнездене.

Опити за контрол и неочаквани последици

Към края на 20-и век остров Маккуори се намира в състояние на екологично свободно падане. През 80-те години учените се опитват да овладеят щетите, като въвеждат вируса Myxoma, който причинява смъртоносната болест миксоматоза при зайците.

Това води до временен спад на популацията им до 10 000. Следващата стъпка е насочена към котките. До юни 2000 г., след интензивна програма, последната от близо 2500 диви котки е премахната в опит да се спасят морските птици.

Този успех обаче води до неочакван обрат. След изчезването на един от основните им хищници, популацията на зайци отново процъфтява. До 2006 г. броят им надхвърля 100 000, доказвайки колко е сложна плетеницата на екосистемата.

Някои изследователи поставят под въпрос дали котките изобщо са упражнявали значим контрол върху зайците. Те посочват, че дори преди разпространението на вируса Myxoma, когато котките са били в изобилие, популацията на зайци пак е била огромна.

Това предполага, че възраждането на зайците вероятно се дължи на намаляващата ефективност на вируса, а не на премахването на котките.

Планът за пълно елиминиране

Става ясно, че частичните мерки са обречени на провал. Единственият шанс за спасение на острова е координирана кампания за елиминиране на трите инвазивни вида едновременно.

Между 2010 г. и 2014 г. се провежда най-големият проект за унищожаване на вредители на остров в историята. Той включва:

  • Хеликоптери, които разпръскват 250 тона отровна стръв, съдържаща бродифакум – антикоагулант, смъртоносен за плъхове, мишки и зайци.
  • Екипи от ловци със специално обучени кучета, които претърсват терена, за да елиминират оцелелите зайци чрез отстрел, опушване и капани.

Операцията е проведена през зимата, когато повечето видове птици са напуснали острова, за да се намали рискът от инцидентно отравяне. Усилията дават резултат и до 2014 г. остров Маккуори е официално обявен за свободен от зайци, плъхове и мишки.

Възраждането на остров Маккуори

Днес островът бавно, но сигурно се възстановява. Растителността се завръща по оголените склонове, а морските птици в местата за гнездене. Д-р Крис Карлиън, биолог в Департамента по природни ресурси и околна среда на Тасмания, описва възстановяването като „изключително“.

"Разхождахме се през туфи трева, които бяха два пъти по-високи от мен. Албатросите са гнездели на доста открити склонове, когато тук са били зайци. Растежът на туфите наистина втвърдява склоновете и означава, че ерозията вече не е такъв проблем за тези видове."

Д-р Алекс Теро от Австралийския антарктически отдел, прекарал години на острова, е също толкова изумен:

"Беше невероятно да се върна там и да видя склоновете, които някога са били напълно оголени от растителност от зайци, да изглеждат наистина здрави с много туфи и мега билки... От гледна точка на растителността, островът е в отлично състояние."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !