Ако сте учен, студент или гражданин на която и да е страна по света, с изключение на Съединените американски щати, Великобритания, Мианмар или Либерия, няма как да избегнете метричната система.

Тя включва различни мерни единици, като метри, литри и килограми, и е създадена от група френски учени в края на 18-и век, в опит да се въведе унифицирана система от стандартни измервания. 

По онова време, непосредствено преди Френската революция, "благодарение" на различни местни и регионални практики, само във Франция съществували около 400 различни начина за измерване на разстояния или земни площи.

В Европа броят им със сигурност бил неколкократно по-висок.  

История на десетичните системи

Идеите за рационална, десетична система за измерване, изразена в числа, кратни на 10, съществуват от над 1000 години. 

В началото на 9-и век, когато голяма част от бившата Римска империя попада на територията на днешна Франция, мерните единици са стандартизирани от император Карл Велики. Той въвежда стандартни мерни единици за дължина и маса в цялата империя.  

След това тя се разпада на отделни държави и общите стандарти са изоставени. 

В Англия Магна Харта от 1215 г. постановява, че "ще има стандартни мерки за вино, ейл и царевица в цялото кралство". На Острова се въвежда и стандартна ширина на боядисаните тъкани, както и еднакви мерки за тегло. 

През ранното Средновековие римските цифри били използвани в Европа за представяне на числа, но арабите използвали индуистката цифрова система, която включва десет символа. 

Около 1202 г. Леонардо Фибоначи публикува своята книга Liber Abaci (Книга за изчисленията), която въвежда концепцията за позиционна нотация в Европа. Тези символи се превръщат в цифрите от 0 до 9.

По това време все още се водели спорове относно разликата между рационалните и ирационалните числа и нямало последователност в начина, по който се представяли десетичните дроби.

На Саймън Стевин се приписва въвеждането на десетичната система в обща употреба в Европа. През 1586 г. той публикува малка брошура, наречена De Thiende ("десетата"), която историците смятат за основа на съвременната нотация за десетичните дроби.

Стевин смята, универсалното въвеждане на десетични монети, мерки и тегла е просто въпрос на време. 

Френската революция и официалното въвеждане на метричната система

След революцията от 1789 г. френските граждани искали да разполагат с еднакви мерки и теглилки в цялата страна.

Националното събрание и следващите национални правителства възлагат на Парижката академия на науките и нейния наследник - Института на Франция, да разработят изцяло нови единици за измерване на разстояние, обем, тегло, ъгли и дори време. 

Изоставяйки старите кралски стандарти, разработчиците на метричната система се стремели да изразят всичко, спазвайки принципите на логиката и природните закони. 

Единиците били взаимно свързани и се увеличавали (или намалявали) със степени от десет (милиметри, сантиметри, дециметри, метри и т.н.). Един литър е обемът на куб със страна 10 сантиметра. Един литър вода при стандартна температура тежи един килограм. 

Първата метрична система включвала и единицата стер (stère), която била равна на обема на един кубичен метър подредени дърва за огрев.

В т. нар. имперска система, използвана до ден днешен в държави, като САЩ и Великобритания, например, не съществуват такива прости отношения между стандартните единици за тегло, дължина, обем и тегло.

По този начин французите въвеждат не само национален стандарт, но цяла система, оцеляла и използвана широко по целия свят. 

Метричната система била въведена официално на 10 декември 1799 г., но не пожънала незабавен успех. Тя е премахната от Наполеон през 1812 г. и впоследствие възстановена едва през 1840 г.

Дотогава и други страни започнали да я възприемат, обикновено в резултат на някакви политически катаклизми. До средата на 20-и век метрите, километрите и милилитрите вече са стандартни единици почти по целия свят.