Щатският долар е една от най-силните валути в света. Това е официалната валута на САЩ и на няколко други държави.

Въпреки че корените му могат да бъдат проследени назад в историята на Съединените щати, доларът, какъвто го познаваме днес, е отпечатан за първи през 1914 г.

Печатането започва година след създаването на Федералния резерв като централна банка на САЩ с приемането на Закона за Федералния резерв. Тогава Фед започва да емитира банкноти с деноминации от по 10 долара с лика на Андрю Джаксън.

Три десетилетия по-късно доларът официално се превръща в световната резерва валута. Възходът му към трона обаче започва скоро, след като мастилото по първите отпечатани банкноти през 1914 г. е изсъхнало.

История на щатския долар

Първата документирана употреба на хартиени пари в САЩ датира от 1690 г., когато Колонията на Масачузетския залив започва да издава колониални банкноти. Те са използвани за финансирането на военни операции.

Едва през 1776 г. обаче е представена първата 2-доларова банкнота, което се случва девет дни преди обявяването на независимостта на страната. Девет години по-късно - през 1785 г., САЩ официално приема знака на долара, използвайки като ориентир символа на испано-американското песо.

През 1863 г. правителството създава Службата за контрол на валутата (OCC) и Националното валутно бюро. На тези две агенции е поверена задачата да се справят с новите банкноти.

Централизираното им печатане започва в Бюрото по гравиране и печат през 1869 г. Преди това парите са се печатали от частни компании.

Министерството на финансите поема официално отговорността за емитирането на националната валута през 1890 г. - повече от десетилетие преди създаването на Федералния резерв и долара, какъвто го познаваме днес.

Златният стандарт

Със Закона за Федералния резерв от 1913 г. се създава Банката на Федералния резерв, за да се реагира на ненадеждността и нестабилността на валутната система, която преди това е базирана на банкноти, емитирани от отделни банки.

По същото време щатската икономика става най-голямата в света, изпреварвайки тази на Великобритания. Световната търговия обаче все още е съсредоточена около Обединеното кралство, тъй като по-голяма част от трансакциите се извършват в британски паундове.

Повечето развити държави обвързват валутите си със златото като начин за стабилизиране на валутния обмен. С избухването на Първата световна война през 1914 г. обаче много държави се отказват от използването на златния стандарт, за да плащат за военните си разходи с хартиени пари, което обезценява валутите им.

Великобритания обаче запазва златния стандарт, за да задържи позицията си на притежател на основната световна валута и се налага да взема заеми през третата година от войната.

САЩ се превръща в предпочитания кредитор за много държави, които искат да купуват деноминирани в долари щатски облигации. Великобритания, в крайна сметка, се отказва от златния стандарт през 1931 г., което се оказва пагубно за международните търговци, търгуващи в паундове.

До тогава доларът вече е заместил паунда като водещата международна резервна валута.

Бретън-Уудската система

Както и през Първата световна война, САЩ влиза във Втората световна война доста след началото на военните действия. Преди да влезе във войната, страната е основният доставчик на оръжие и други стоки за Съюзниците.

Повечето страни плащат в злато, което превръща САЩ в притежател на по-голяма част от златото в света до края на войната. Това прави невъзможно връщането към златния стандарт за страните, които изчерпват резервите си.

Делегати от 44 съюзнически страни се срещат в курортното градче Бретън Ууд, щата Ню Хемпшир, през 1944 г., за да изготвят система за управление на чуждестранните валути, която няма да ощетява никоя страна.

Делегацията решава, че валутите по света вече няма да бъдат обвързвани със златото, а ще имат фиксиран курс с щатския долар. Това е така, защото самата щатска валута е фиксирана към златото.

Това споразумение е известно като Бретън-Уудската система. Тя установява и пълномощията на централните банки, които поддържат фиксираните обменни курсове между валутите и долара. От своя страна, САЩ изкупуват щатски долари срещу злато при поискване.

Страните имат известна степен на контрол над валутите в ситуации, в които стойността на тяхната валута отслабва и нараства прекалено много спрямо долара. Те могат да купуват или продават своята валута, за да регулират паричното предлагане.

Щатският долар става световна резервна валута

Благодарение на Бретън-Уудската система, щатският долар официално е коронован като световна резервна валута и е подкрепен от най-големите златни резерви в света. Вместо в злато, другите страни пък трупат резерви в щатски долари.

Тъй като имат нужда да съхраняват своите долари, страните започват да купуват щатски държавни ценни книжа, които считат за сигурно хранилище.

Търсенето на държавни ценни книжа, заедно с разходите за финансирането на войната във Виетнам и поредицата вътрешнодържавни програми в САЩ, известни като „Велико общество“, водят до това, че страната наводнява пазара с хартиени пари.

На фона на нарастващите опасения относно стабилността на долара, страните започват да конвертират доларовите си резерви в злато.

Търсенето на злато е толкова голямо, че се налага президентът на САЩ Ричард Никсън да се намеси и да прекъсне връзката на долара със златото, в резултат на което се стига до плаващите обменни курсове, които съществуват днес.

Въпреки периодите на стагфлация, които се характеризират с висока инфлация и висока безработица, щатският долар остава световната резервна валута.

Щатският долар днес

Доларът е световната резервна валута и до днес. Централните банки държат около 58% от резервите си в долари, според данни на Международния валутен фонд (МВФ). Много от тези резерви са в кеш или в щатски държавни ценни книжа. 

Повечето хора смятат, че това прави долара най-силната валута в света. Въпреки своята позиция на световните пазари и колко зависими са те от него, доларът се нарежда на 10-о място сред най-стабилните валути, според CMC Markets.

Уебсайтът нарежда кувейтския динар като най-стабилната валута в света, а британският паунд и еврото заемат пето и осмо място, респективно.

Коя може да бъде следващата световна резервна валута?

Има редица алтернативи, които биха могли да заменят долара като следващата световна резервна валута. Еврото е най-използваната резервна валута след долара и би могло да замени „зелените пари“, ако икономическите условия се наклонят в негова полза.

Европейският съюз обаче не разполага с централизиран финансов орган, което може да направи това трудно. Китайският юан също има потенциал да замени долара - цел, която лидери на страната искат да реализират.

Статутът на резервна валута се основава на размера и силата на щатската икономика и на доминацията на САЩ на финансовите пазари. Въпреки огромния бюджетен дефицит, трилионите долари задължения и необузданото печатане на щатски долари, щатските държавни ценни книжа остават най-сигурният начин за съхранение на пари.

Доверието и увереността, които светът имат в способността на САЩ да изплаща задълженията си, поддържат долара като най-търгуемата валута за улесняване на световната търговия.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !