Корабоплаването вече беше засегнато от две войни – промяна в търговията заради руската инвазия в Украйна и нападенията срещу плавателни съдове близо до Йемен след началото на военния конфликт между Израел и Хамас.

Може ли да избухне трета война едновременно, която да доведе до още повече усложнения за корабоплаването?

Венецуела заплашваше да нахлуе в Гвиана и да анексира богатия на петрол регион Есекибо, твърдейки, че местната джунгла и прилежащите ѝ морски територии са ѝ откраднати през 1899 г. Есекибо съставлява около две трети от територията на Гвиана.

Лидерите на Венецуела и Гвиана обявиха тази седмица, че двете страни няма да използват сила една срещу друга и се споразумяха да създадат обща комисия, която да разреши териториалния спор.

Въпреки това позициите на двете държави по отношение на региона Есекибо продължават да се разминават значително след еднодневната среща, проведена на карибския остров Сейнт Винсент и Гренадини.

Гвиана е светъл лъч за петролните танкери. От началото на офшорния добив на петрол през 2019 г. износът на суров петрол е нараснал до 400 000 барела на ден, като прогнозите са, че количествата ще се удвоят до края на 2025 г. и ще надхвърлят 1 млн. барела на ден до 2027 г.

“В малко вероятния случай, в който Венецуела решава да нахлуе в Гвиана, производството и износът на петрол от двете страни вероятно ще пострадат,” казва пред CNN Eрик Брокхуйзен, мениджър Морски изследвания и консултации в Poten & Partners.

“Срещу Венецуела ще бъдат наложени отново санкции, а международните петролни компании ще изтеглят активите си от Гвиана, което ще се отрази на производството в страната,” допълва експертът.

Евентуална инвазия би ограничила износа от Атлантическия басейн

Положителният ефект за танкерите от съкращаването на производството от страна на ОПЕК е, че то намалява обемите превозван петрол от Близкия изток към Азия, които пък се заменят от количествата, транспортирани от Атлантическия басейн към Азия.

Това увеличава търсенето на танкери, изчислявано в тон-мили (количеството товари, умножено по разстоянието, на което се транспортират).

“Изкушавам се да кажа, че е направо положителен,” заяви Ларс Барстад, главен изпълнителен директор на компанията за танкери Frontline по отношение на ефекта от ограничението на производството от страна на ОПЕК.

“Отчитаме увеличение на капацитета за рафиниране на петрол източно от Суец. Ново производство на петрол идва западно от Суец. Бразилия увеличава добива, а ново производство идва и от Гвиана.

Свидетели сме и на увеличение на износа на Венецуела,” заявява той, допълвайки, че ограниченията на ОПЕК са “страхотна новина и за фракинга в САЩ, и за производството на петрол в страната, като цяло.”

В региона на Северна и Южна Америка, износът на САЩ тази година е средно 4 млн. барела на ден, сочат данни на Kpler. От Международната агенция по енергетика изчисляват, че износът на Бразилия е 1.8 млн. барела на ден.

Износът на Колумбия е 400 000 барела на ден, според колумбийската петролна компания Ecopetrol. Венецуела пък изнася средно по 300 000 – 400 000 барела на ден, според данни на Frontline.

И докато износът на петрол от Атлантическия басейн се определя като положителен за търсенето на танкерите след ограниченията на ОПЕК, евентуален конфликт между Венецуела и Гвиана би имал отрицателно въздействие, като би могло да засегне 11% от регионалния износ.

Докато Венецуела върви надолу, Гвиана бележи възход

“Петролните индустрии на Венецуела и Гвиана са много противоположни,” казва Брокхуйзен.

“Венецуела разполага с едни от най-големите петролни резерви в света, но нейната индустрия е в лоша форма след десетилетия на лошо управление и корупция, а в последните години и на все по-затегнати санкции,” допълва той.

В момента производството на петрол в страната е по-малко от една трета от нивата от 2009 г.

“За разлика от случващото се във Венецуела, петролната индустрия на Гвиана може да се похвали с успехи,” казва Брокхуйзен, допълвайки, че “бъдещето на Гвиана изглежда светло.”

Настоящият добив се осъществява посредством два плавателни съда за производство, съхранение и разтоварване (FPSO) - Liza Destiny и Liza Unity, като трети такъв, на име Prosperity, също набира скорост.

Производството се управлява от консорциум, оглавяван от Exxon Mobil, която притежава 45% дял, а нейни партньори са Hess (30%) и китайската CNOOC (25%). Hess е в процес на придобиване от страна на Chevron.

През октомври Гвиана пък предостави права за проучване на още осем офшорни блока. Според данни на Vortexa, почти целият настоящ петролен износ на страната остава в рамките на Атлантическия басейн, като много малка част от него отива за Азия, поне засега.

Основните купувачи са Панама, Нидерландия и САЩ.

Дестинацията на венецуелския износ пък се е променила значително в резултат на временното облекчаване на наложените от САЩ санкции.

Преди това по-голяма част от суровия петрол на Венецуела се транспортираше до Китай с танкери от т. нар. “сенчест флот” — плавателни съдове, които не са част от западните финансови и застрахователни системи.

В последните месеци, след като санкциите от страна на САЩ бяха временно вдигнати, САЩ е изместила Китай като най-големия купувач на венецуелски суров петрол.

Двоен отрицателен ефект върху търсенето на танкери

Барстад от Frontline прогнозира, че износът на Венецуела ще се увеличи до 600 000-700 000 барела на ден, ако санкциите не бъдат възобновени.

“Може да се предположи, че по-голямата част от този венецуелски петрол ще се транспортира на кратко разстояние до САЩ (на танкери с капацитет 750 000 и 1 млн. барела)", допълва експертът.

Съществува обаче и ефектът от търсенето на много големи петролни танкери (VLCC) с капацитет от 2 млн. барела.

“Това, на което сме свидетели напоследък, е натрупването на VLCC товари, като някои от тях сочат към Индия,” казва Барстад. Той посочва четири до шест зареждания на VLCC, насрочени във Венецуела в края на ноември и началото на декември.

“Това са плавателни съдове, които не са налични за износ към САЩ, затова смятаме, че това, всъщност, ще затегне Атлантическия пазар,” допълва той.

Евентуална инвазия в Гвиана от страна на Венецуела би оказала двоен отрицателен ефект върху търсенето на танкери. Тя би подкопала нарастващия износ от Гвиана и неизбежно би довела до възобновяване на санкциите от страна на САЩ, което би тласнало товарите на Венецуела отново към сенчестия флот.

Износът на Венецуела и Гвиана обаче е много по-маловажен за търсенето на петролни танкери, отколкото този на САЩ и Бразилия, така че евентуалното негативно въздействие би било ограничено.

Потенциалното въздействие върху корабоплаването от трета война би било много по-незначително, в сравнение с последиците от първите две.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !