Алгоритмите на изкуствения интелект и криптовалутите консумират почти 2% от глобалното производство на електроенергия през 2022 г., което илюстрира мащаба на тяхното енергийно въздействие.

Това увеличение се дължи главно на нарастващата сложност и обем на изчислителните операции за изкуствен интелект, както и на непрекъснато нарастващия брой криптографски транзакции.

Според доклад на Bloomberg, който цитира Международната агенция по енергетика, глобалното търсене на електроенергия от центрове за данни, криптовалути и изкуствен интелект може да се удвои през следващите три години и да достигне мащаб, приблизително равен на цялата консумация на електроенергия в Германия.

Изкуственият интелект (AI) се превърна в неразделна част от съвременния живот, рационализирайки различни аспекти и дейности. Обширната му интеграция обаче поражда опасения относно значителен скок в потреблението на енергия.

Според Алекс де Врис, студент в Свободния университет на Амстердамския университет, глобалната AI инфраструктура може да изисква енергия, еквивалентна на тази на цяла държава.

Как AI ще промени потреблението на енергия?

Измина почти година, откакто AI индустрията навлезе във фазата на бърза експанзия, предизвикана от въвеждането на чатбота ChatGPT на OpenAI. Обучението и работата на невронни мрежи е особено енергоемък процес. 

Hugging Face - компания, разработваща AI и ключов участник в големи езикови модели, разкрива, че обучението на нейната платформа изисква 433 мегаватчаса (MWh) електроенергия – приблизително еквивалентно на енергийните нужди на 40 средни американски домакинства за една година.

За сравнение, ChatGPT, като по-обширен проект, консумира приблизително 564 MWh дневно.

Засега изглежда, че няма изход от тази ситуация. Компаниите по целия свят работят за подобряване на ефективността на AI системите в хардуера и софтуера, което да ги направи по-малко енергоемки.

Повишаването на ефективността на тези машини обаче неизбежно ще увеличи търсенето на AI услуги, което ще доведе до още по-голяма нужда от ресурси. Това е икономически феномен, известен като парадокса на Джевънс, пише електронното издание Crypto News.

Всичко това, разбира се, буди безпокойство. Според доклада на Алекс де Врис, Google в момента обработва изумителните 9 милиарда заявки за търсене дневно.

Използвайки тази информация, изследователят изчислява, че ако AI се използва за всяко търсене в Google, това ще изисква приблизително 29.2 тераватчаса (TWh) енергия годишно, или колкото е общото потребление на Ирландия.

Де Врис признава, че този екстремен сценарий едва ли ще се осъществи в близко бъдеще, но въпреки това разширяването на AI сървърите ще допринесе за цялостно повишаване на потреблението на енергия. 

До 2027 г. кумулативният обем може да варира между 85 и 134 TWh годишно и е съпоставим с нуждите на големи страни, като Аржентина, Нидерландия и Швеция.

Повишаването на ефективността ще позволи на разработчиците да пренасочат процесорите за решаване на проблеми, свързани с AI алгоритми, което допълнително ще доведе до увеличаване на свързаната консумация на енергия.

Бъдещето на изкуствения интелект, в което всеки човек ще има личен AI асистент, разчита в голяма степен на достъпната енергия. Без нея скоростта на напредъка на тази технология може да се забави значително.

Има и надежда за рентабилни източници на енергия чрез иновации, като нови енергийни решения или напредък в термоядрения синтез.

Но понастоящем създаването на стабилни невронни мрежи, като ChatGPT, е привилегия, ограничена до шепа големи играчи със сериозни инвестиции, като OpenAI.

Изгодно ли е да се "копаят" криптовалути?

Има над 8000 центъра за данни, разпръснати по целия свят, като приблизително 33% от тях са разположени в САЩ, 16% са в Европа и 10% - в Китай. Броят им нараства, като все повече центрове са в процес на планиране. 

В Ирландия, където пейзажът на центровете за данни се разширява, Международната агенция по енергетика очаква секторът да поглъща 32% от електроенергията на страната до 2026 г., което е значителен скок, в сарвнение с отчетените 17% през 2022 г.

В момента в Ирландия има 82 центъра, 14 са в процес на изграждане, а други 40 чакат одобрение.

От юли 2023 г. обаче, според анализ на CoinGecko, Европа е най-малко печелившият регион за "добив" на криптовалути. До средата на 2023 г. само 65 държави се считат за печеливши за индивидуално "копаене" на биткойни, според данните за разходите за електроенергия. 

Европа включва пет държави в този списък, докато Америка, особено Южна Америка и Карибите, предлага възможности в осем държави. В Африка 18 региона са били печеливши за добив, а в Азия 34 държави са представили благоприятни условия за криптоминьорите. 

В същото време, добивът на биткойни е нерентабилен в 82 държави.

Топ 10 на най-скъпите страни с най-високи разходи за електроенергия за домакинствата при копаене на един биткойн токен са Италия (208 560 долара), Австрия (184 352 долара), Белгия (172 381 долара), Дания (166 795 долара), Германия (163 336 долара), Ирландия (159 612 долара), Литва (152 163 долара), Нидерландия(137 798 долара), Обединеното кралство (130 616 долара) и Каймановите острови (128 222 долара).

Предстоящото "разполовяване" на биткойна през пролетта на 2024 г. също се очаква да доведе до промяна в динамиката на копаене. То пряко влияе върху рентабилността на минните операции, тъй като "миньорите" ще получават наполовина по-малко биткойни като награда за своите усилия.

Това може да засегне особено онези, които са изправени пред високи разходи за енергия и оборудване и потенциално ще накара някои от тях да преустановят дейността си, ако не могат да възстановят разходите си.

Въпреки това, едно потенциално увеличение на цената на биткойн с по-бързи темпове може да компенсира намаляването на наградите за блок чрез повишаване на стойността им.

Ако цената на биткойна се удвои, хората може да са по-склонни да инвестират в разходи за електроенергия, за да увеличат възвръщаемостта от усилията си за добив. Следователно има вероятност търсенето на електроенергия в минното дело на криптоиндустрията да се увеличи.