Слънчевата енергия е най-евтиният ресурс за производство на електричество в историята.

Но тъй като времето не винаги е слънчево, а съхранението на енергията с батерии все още е доста скъпо, някои компании работят върху различен подход - поставяне на слънчеви панели в космоса и изпращане на енергията от тях обратно на Земята.

Основната идея не е нова. Космическата слънчева енергия се споменава в научно-фантастична история през 1941 г. и НАСА започва да я изучава през 70-те години. В исторически план обаче тя не е била осъществима финансово. 

Някои инженери, работещи по технологията, смятат, че сега ситуацията е различна, пише електронното издание Fast Company. 

"Още преди 50 години физиката доказа, че това е възможно. През последните няколко години инженерните решения също станаха реалност. Истинският преход тук е икономиката. Смятаме, че сега, с всички тенденции, които са налице, подобен проект би бил финансово жизнеспособен“. 

Това твърди Ед Тейт, съосновател и главен технологичен директор в стартиращата компания Virtus Solis, която обяви, че има за цел да изпрати своята космическа слънчева технология в орбита през 2027 г. 

Компанията планира да постави слънчеви панели в средна околоземна орбита и след това да използва роботи, за да ги сглобява автоматично в големи масиви от стотици хиляди сателити, свързани заедно като кубчета Лего.

Всеки шестоъгълен сателит, широк около метър и половина, има вградени слънчеви панели от едната страна, електроника в средата и антени от другата страна. 

Вместо да пренася енергията през електрони в жици, тя ще бъде изпратена обратно на Земята с помощта на фотони в лъч невидима светлина. "Ние вземаме слънчевата светлина и я превръщаме в радиочестотни лъчи. След това те се предават много фокусирано към цел на земята“, обяснява Тейт. 

Според компанията, методът е безопасен, тъй като интензитетът е много по-малък от слънчевата светлина и лъчът ще се насочи към специално идентифицирана точка на Земята.  

Компанията вече демонстрира безжичното предаване на енергия, използвайки приемник по дължината на футболно игрище. Сега тя ще трябва да изгради прототипи на сателити и да ги тества на Земята, за да потвърди, че работят заедно по начина, предвиден от моделите. 

В партньорство с друг стартъп, наречен Orbital Robotics, компанията планира да тества система за роботизирано сглобяване в космоса. За 2027 г. тя очаква да изпращати модул, който да може да изпрати един киловат мощност обратно на Земята.

Но до 2030 г. стартъпът се надява да има първата си комерсиална система в орбита. Първата пълна система ще бъде широка стотици метри, изпращайки енергия до още по-големи приемници на земята.

След това мощността ще се преобразува в постоянен ток и ще се изпраща в мрежата или пък ще се използва директно в различни обекти, като центрове за данни или фабрики за зелен водород.

На теория би трябвало системата да е по-ефективна от изграждането на слънчеви панели и инфраструктура за пренос на Земята. 

"Изграждайки космическа слънчева електроцентрала, можем да преместим енергия от единия край на континента до другия, защото просто правим малка промяна в това накъде отива лъчът.

Ние използваме приблизително толкова материал, за да се придвижим от единия край на континента до другия, колкото ако трябва да преместите енергия на около 150 километра с наземна инфраструктура", обяснява Тейт. 

НАСА твърди в свой доклад, че базираната в космоса слънчева технология все още не е комерсиално жизнеспособна, но стартъпът казва, че допусканията в доклада относно разходите са остарели.

Разходите за изстрелване на сателити рязко са спаднали и ще падат още, като вече е възможно е роботизирано сглобяване. 

"Роботиката напълно променя уравненията и радикално намалява разходите за изграждане на нещо в космоса“, казва Тейт. Технологията за безжичен пренос на енергия също е поевтиняла.

И тъй като системата би могла да работи в големи мащаби, компанията вярва, че тя ще бъде по-евтина от слънчевата енергия на земята.

Има и други компании, които работят в същата посока, включително Space Solar, която е част от британската програма Solaris, управлявана от Европейската космическа агенция.

В момента тя проучва технологията и планира да представи доклад за осъществимостта ѝ през следващата година. 

Япония има за цел да изгради слънчева енергийна система в космоса още през следващата година. Китайското правителство планира да демонстрира технологията през 2028 г. 

Прототип на Калифорнийския технологичет институт Caltech, изстрелян в космоса миналата година, изпрати малко количество енергия обратно в лабораторията на екипа в Пасадена, който разработва технологията от десетилетие. 

Все още е твърде рано да се прогнозира дали големите проекти ще успеят, но потенциалът им е огромен, пише още изданието. Ако може да се комерсиализира, теоретично той би могъл да осигури цялата мощност, от която човечеството се нуждае.