От смъртоносни наводнения в Калифорния до опустошителни пожари в Чили, учени твърдят, че светът не е подготвен за климатичните бедствия, които връхлитат с все по-голяма честота - на фона на предизвиканото от човека затопляне на планетата, което продължава да чупи рекорди.

Най-горещата година в историята беше последвана от най-горещия януари. Много региони в Северното полукълбо преживяват горещи вълни, които биха били по-нормални през юни. Морски учени са шокирани от продължителната и интензивна горещина на повърхността на океаните.

Изследователи казват, че екстремните горещини са най-вече в резултат на човешки дейности, като изгарянето на петрол, природен газ и въглища, както и заради изсичането на гори.

Това се подсилва и от природни фактори, най-вече от климатичния феномен Ел Ниньо, свързан със затоплянето на Тихия океан, който започна през миналата година и се очаква да продължи най-рано до пролетта.

Вероятността тази година да бъде още по-гореща и от предишната е едно към три, според Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ.

Колкото по-високи са глобалните температури, толкова по-големи са рисковете от пожари и наводнения. Само през този месец са отчетени два мрачни рекорда за подобни бедствия, свързани с климата.

Президентът на Чили Габриел Борич обяви двудневен траур, след като най-смъртоносните горски пожари в страната отнеха живота на над 120 души в района на Валпараисо.

Това се случва след продължила 10 години суша в региона и преминаване от разнообразни естествени гори, които са по-устойчиви на пожари, към монокултурни насаждения, които са по-уязвими.

В САЩ губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм обяви извънредно положение, след като “атмосферна река”, подсилена от необичано топлия Тих океан, изсипа безпрецедентни количества дъждове върху Сан Диего и околните райони, при което загинаха най-малко трима души.

Ще са необходими проучвания, за да се установи точната степен, в която тези конкретни бедствия са причинени от предизвикани от човека смущения на климата, но те са в съответствие с една по-широка тенденция на все по-тежки въздействия.

“Подхранвана от метеорологични и климатични крайности, честотата на свързаните с климата бедствия нараства драстично в последните години,” казва Раул Кордеро, преподавател по климатология в Университета на Грьонинген и Университета на Сантяго.

“В някои региони по света сме изправени пред бедствия, причинени от климата, за които не сме подготвени и е малко вероятно да успеем да се приспособим напълно към тях,” допълва ученият.

Много екстремни събития, в това число по-продължителни горещи вълни, по-обилни валежи, увеличени засушавания и повече пожари, стават все по-сериозни поради причинените от човека климатични промени, казва Ричард Бетс от Центъра Хадли на Метеорологичната служба на Великобритания.

“Все още можем да ограничим степента, в която екстремните събития се влошават, ако спешно намалим емисиите на парникови газове до нетни нулеви нива, но на фона на все още увеличаващите се емисии в световен мащаб, е трудно да не се притесняваме все повече за това как ще се справяме с това, което предстои,” казва Бетс.

“Ние вече трябва да се приспособяваме към промените, които причинихме досега, а това ще става все по-трудно колкото повече време оставяме за намаляване на емисиите,” допълва експертът.

Основно безпокойство е случващото се с океаните, които покриват 71% от планетата и абсорбират по-голямата част от излишната топлина от глобалното затопляне.

В публикувано през миналия месец в Advances in Atmospheric Science писмо група учени предупреждават, че температурите на морската повърхност през миналата година са били “извън всякакви графици” с мрачни последици за атмосферното регулиране и интензитета на бурите.

“Топлите океани засилват атмосферната циркулация и свързаните с нея екстремни събития,” казва Франсиско Елисо Акино, заместник-директор на бразилския Полярен и климатичен център.

“Рекордните температури и екстремните събития, които се наблюдаваха на планетата през 2023 г., не са отминали. Планетата не се охладила,” предупреждава още той.

2024 г. започна по начина, по който завърши 2023 г. – с “изключителни температури и много екстремни събития”, казва Франческа Гулиелмо, старши учен в европейската програма за сателитно наблюдение на Земята „Коперник“.

Тя посочва направена наскоро прогноза от Центъра по суперизчисления в Барселона, според която има голяма вероятност 2024 г. да постави нов рекорд, а температурите за първи път да надхвърлят затоплянето от 1.5 градуса по Целзий, в сравнение с прединдустриалните нива.

Гулиелмо казва, че учени вече обмислят рискове, които са били немислими доскоро. “2023 г. счупи толкова много рекорди, че се обсъждат редица нови хипотези, в това число зората на нова фаза в темповете на затопляне. За тези хипотези не се говореше толкова преди година.”