Две години в еврозоната: Историята на Хърватия (ВИДЕО)

От необичайно място започва нашата история за влизането на Хърватия в еврозоната — не в Централната банка, а в градския транспорт на Загреб.

Едно билетче, един евроцент повече — и десетки мнения, разделени по въпроса: направи ли еврото живота в Хърватия по-лесен… или просто по-скъп?

Цената на градския транспорт

Подобно на София, ако днес си купите билет за градския транспорт от шофьора ще ви излезе с една идея по-скъпо. 80 евро цента е цената на билетчето за 30 минути в Загреб, закупено от шофьора и 53 цента, ако го купите от близките павилиони. Може би ви прави впечатление цената от 53 цента и това не е случайно. Тя не е закръглена нито нагоре, нито надолу - 53 евроцента са точно 4 куни, колкото е била и преди влизането в еврозоната. 

Ако направим сравнение с България Общинският съвет в София реши цената на билетите за градския транспорт в столицата да са 80 цента от следващата година, вместо 82, когато влезем в еврозоната, закръглено в полза на гражданите от 1.60 лева. 

24 години в еврозоната: Историята на Гърция (ВИДЕО)

Преходът към еврото: Предизвикателства и адаптация

На 1 януари 2023 г. Хърватия официално замени своята национална валута – куната – с еврото. Така стана 20-тата държава - член на еврозоната. 

През 1994 година Хърватия въвежда куната, само 3 години след разпадането на Югославия, като символ на независимост, заменяйки по-рано използвания хърватски динар.

През 90-те години страната преживява война, икономическа несигурност и висока инфлация. През 2013 г. Хърватия влиза в Европейския съюз. От този момент нататък приемането на еврото става логична следваща стъпка. Въпреки това еврото присъства още тогава — като ориентир за цени, спестявания и кредити. Повечето големи сделки се правят именно в евро.

В евро е купил и първата си кола в Хърватия Васил Милев, който работи в сферата на финансите и данъчното консултиране в голяма международна компания в Загреб вече 8 години. 

"И преди приемането на Хърватия в еврозоната еврото тук не беше непознато. Може би, ако направим паралел и с България, тук също всички цени на недвижими имоти бяха в евро преди влизането в еврозоната. Автомобилите също. Спомням си, че през 2020 години си купих автомобил, като договорихме сделката в евро и изведнъж получих някаква голяма сума в куни. Въпреки, че дойдох няколко години преди еврото в Хърватия, така и не можах психологически да свикна с куните. За някакви дребни суми знаех колко е това, например 15 куни, но милиони-хиляди, честно казано нямах представа", казва Васил Милев пред екипа ни. 

С куните не мога да свикнат и много други чужденци освен Васил, защото това е валута с ниска номинална стойност. С други думи, една единица от тази валута струва малко в сравнение с еврото или долара. Затова, за да купиш нещо ти трябват много единици от нея. 

Ако при нас в България приблизително 1 евро е около 2 лева, то при хърватите 1 евро се е равнявало на 7.5 куни, което прави изчисленията на им по-сложни. 

Адв. Милена Първанова: В Гърция нямаше заведени съдебни дела при покачването на цените около еврото

Адаптацията

Следва дълъг процес на адаптация, подобен на този в България, като двойното обозначение на цените в магазините започва 6 месеца преди официалното влизане.И така, в новогодишната нощ на 2022 година срещу 2023 година, хърватите броят не само секундите до полунощ, но и последните си куни. От 1 януари всичко вече е в евро — от цените в магазините и банковите сметки до парите, които излизат банкоматите. 

"Имаше направен график за банкоматите. Трябваше да има банкомати, които до 31 декември да дават куни, и такива които от първи януари да пускат евро и затова беше направен график кои банкомати от кой до кой ден ще бъдат изключени и кога ще бъдат пуснати в евро, за да се улеснят хората. Това е важно, понеже тук е специфично и повечето банки не налагат такса за теглене от банкомат, ако е на твоята банка, но ако теглиш от банкомат на чужда банка вече таксите са доста по-високи като ги срваним с България - от 3 до 5 евро за една транзакция, което не е малко", добавя Васил Минев. 

Хърватия в еврозоната

Диана Гласнова е български журналист и от 30 години живее в хърватската столица. Заминава за Загреб през 1996 година със семейството си и днес е кореспондент на една от националните медии у нас. Тя също не помни да е имало проблеми с банкоматите с приемането на еврото, но отбелязва друга подробност, която открива като недостатък на банките в това отношение. 

"И до ден днешен. Сега ще станат пълни 3 години на 1 януари 2026 година. Банкоматите не дават 50 евро на цяла банкнота. Например, ако ви трябват 300 евро ви дава една купчинка от 10 и 20 евро. …. Рядко банкоматите дават по 50 евро", казва Диана Гласнова. 

В началото една от мерките, които банките прилагат е да премахнат всички такси за теглене от чужд банкомат, за да може този график да се изпълни и да се напълнят с евро всички банкомати поетапно без значение коя е банката, която ги поддържа. 

За разлика от подготовката в България, в Хърватия двойното обращение на двете валути през януари е било само 15 дни, двойно по-малко от предвиденото в България, което е един месец. 

"Тук може би един съвет, лош пример от Хърватия ми направи впечатление в малките магазини. Много хора отиваха със 100 куни, което е около 25 лева в магазина, за да си купят едни дъвки. По тогавашния закон в Хърватия и гледам, че и в България ще е така - може да се плаща в левове, но рестото ще бъде върнато в евро, обаче както е и в българския закон, ако търговецът в края на деня няма евро може да връща левове. Много хървати се сърдеха: "Е, защо така, това не е честно". Това е един съвет да не отиваме със 100 лева да си купим дъвки. По-безболезнено е да отидем в банката или пощата и да си сменим парите", казва още финансистът. 

Опитът на Хърватия с еврото: Цени, заплати и ефектът на закръглянето (ВИДЕО)

Цените: Инфлация или спекула?

Васил Милев ни разказва, че правителството на Хърватия следи строго как търговците и ресторантьорите закръглят цените, като до края на 2024 година, всички цени, включително тези на глобите са съобразени със сумата в куни и превалутирани точно до цент. 

"Имаше повишение на цените, но то започна още веднага след кризата с COVID-19, когато инфлационната вълна в Европа се вдигна. Хърватия влезе в еврозоната в доста неприятен момент, когато инфлацията беше висока. Да имаше повишение на цените, но аз често пътувам и до България и чета високопарни загалвия: “Вижте какво се случи в Хърватия след приемането на еврото". Даже някой път се чудя и проверявам цените да видя какво пък толкова се е случило. Според мен някои продукти в България са по-скъпи, въпреки, че не е влязла в еврозоната”, добавя Васил Милев. 

Диана Гласнова забелязва по-осезаемо покачване на цените 6 месеца преди влизането на страната в еврозоната и открива обяснението в покачването на цените в спекулата. 

"Цените започнаха в края на септември да се повишават и то много чувствително. Защо? Защото всеки производител и търговец се опитваше да вдигне цената, за да може при преобразуването от 1 януари да получи по-висока в евро. Ще ви дам пример. Ако нещо е струвало 8 хърватски куни, той трябваше да го продава за 1 евро и малко. От психологическа гледна точка това е страшно малко. Това, което струваше 8 куни, го направиха 10, 12 или чак 14 куни, за да могат да го продават от 2 евро", казва тя. 

Диана Гласнова казва, че по нейни наблюдения е нямало търговци, които закръглят надолу. Тя добавя пред екипа ни, че правителството поставя таван на цените на 70 основни продукта, за да задържи тяхното покачване и налага глоби на супермаркетите, които не спазват изискването. 

"Големите магазини бяха длъжни, да слагат стоките с фиксираните цени на определени площи. Тези площи са така замаскирани, че за да ги намеря, аз трябва да изгубя половин час в магазина да търся този щанд с тези стоки, за да намеря нещо от там", казва Гласнова. 

Миналата година от Хърватия тръгва така наречения "бойкот на магазините", който след това се пренесе и в България. Какъв беше резултата?

"Никакъв. Резултатът беше такъв, че първият петък, в който беше обявено хората не ходиха по магазините, вторият някои ходиха, в третия тръгнаха и четвъртия вече нямаше нищо. Още след първия петък, когато се видя, че е сериозен бойкота правителството направи още един списък на защитени цени", си спомня тя. 

Румяна Желева, ПроКредит Банк: Хърватия е събрала 400 хил. евро глоби от спекула в цените за 2 месеца

Ефектът върху туризма и икономиката

Хърватия е прецедент в историята на еврозоната, защото е първата страна, която влиза и в Шенгенското пространство и приема еврото в един и същи ден. И до днес икономистите изпитват затруднения да определят дали развитието в определени сектори като туризма например, се дължи на еврото или на свободното пътуване в Шенген. 

"Влизането в Шенген и еврозоната отвори туристическия сектор, тъй като тук повечето туристи идват от централна и Западна Европа с автомобили. Отварянето на Шенген и премахването на границите плюс въвеждането на еврото доста спомогна, защото турситите не трябва да чакат по границите или да обменят пари. Това определено даде тласък", казва Васил Иванов. 

Но българите, които живеят в страната казват пред екипа ни и, че със сигурност пандемията и голямото земетресение с магнитуд 6.4 което удря Хърватия през 2020 година, все още не разкриват пълния потенциал на сектора. Днес Загреб е опакован в скелета и почти на всяка улица в града текат ремонти по фасадите, срутили се по време на земетресението, което затруднява и бизнеса с Airbnb-та в града. 

Диана Гласнова не отдава толкова голямо значение на еврото за развитието на туризма. 

"След COVID-19 и след всичките тези неща туризма се оправи в годината, в която влезе еврото, което е нормално. Фактически до войната в Украйна, всички ходихме с маски. Какви туристи? 2021 и 2022 година полека започнаха да се появяват туристи. И естествено беше през 2023 година, когато стана ясно, че не могат да ни заключат отново, хората започнаха да идват", добавя тя. 

Диана Гласнова казва, че основната разлика в българския и хърватския туризъм се появява още през 80-те години. България решава, че ще развива туристически комплекси и хотели, докато Хърватия открива своята формула за успех в частните квартири, които все още са най-предлаганите опции в столицата. 

Нашата проверка показва, че цената на нощувка в двустаен апартамент за 4 човека в центъра на Загреб е около 180 лв. или приблизително 92 евро. По груби сметки това е 23 евро на човек. 

Последните данни на Евростат за август показват, че за последната година цените на пакетните почивки в Хърватия се увеличават с 4.4%, докато България е на второ място с цели 23% увеличение за 12 месеца. 

Диана казва, че има един особен психологически принцип, който влияе за възприятието на хърватите към парите, но може да повлияе и на българите. 

"2600 лева е в момента средната заплата в България и когато отидеш да си вземеш заплатата ти дават 26 банкноти по 100 лева. От 1 януари ще получите само 13 банкноти. И това е един психологически момент, в който като ги подредиш пред себе си, те трябва да ти стигнат за 30 дни", пояснява тя. 

За първи път в историята повече хървати живеят извън страната, отколкото в нея. Още от годините на разпадането на Югославия много от тях заминават да живеят и работят в чужбина. Днес в страната живеят 3.5 млн. души, а извън нея 5 млн. - голяма част от тях в еврозоната. И преди 2023 година големи количества евро влизат в страната, така че валутата не е била толкова непозната и преди това. 

Специалната поредица на Darik Business Review, която ще проследи пътя на България към приемането на еврото, се осъществява с подкрепата на ПроКредит Банк.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !