Броят на испанците, които са инсталирали слънчеви панели в домовете си, намалява през миналата година, което е първият спад от 2018 г., на фона на отслабналия ефект от субсидиите.

Анализатори твърдят, че по-ниските цени на електроенергията и свиването на бюджетите на домакинствата, причинено от инфлацията, са започнали да намаляват ентусиазма по отношение на слънчевата енергия в Европа, но този ефект се проявява най-вече в Испания, която е относително незрял пазар за инсталиране на соларни панели на покривите.

Около 112 000 испански домакинства са се обзавели с инсталации за слънчева енергия през 2023 г., което е приблизително наполовина на достигнатото през 2022 г. рекордно ниво, според Асоциацията на компаниите за възобновяема енергия (APPA).

Въпреки че е една от най-слънчевите държави в Европа и лидер при енергията от възобновяеми източници, Испания изостава зад други държави в този сегмент, най-вече зад соларния лидер на Европа - Германия.

Испания започна да наваксва след като през 2018 г. страната премахна непопулярен данък върху слънчевата енергия с цел намаляване на сметките за електричество. Данъкът засягаше домакинствата и малките компании.

Търсенето пада особено рязко в Испания, защото пазарът не е толкова зрял и "изпитва колебания заради външни сътресения", казва Кристоф Литс, пазарен анализатор в SolarPower Europe.

Мадрид задели над 2 млрд. евро от средствата за възстановяване от ЕС след пандемията за соларни инсталации, енергийно съхранение и домашни системи за отопление от възобновяеми източници. Освен това, много местни власти в страната предлагат данъчни облекчения за инсталирането на соларни панели.

"През 2022 г. върху пазара влияеха субсидиите, войната в Украйна и пазарната нестабилност," казва Хавиер Домингес, технически директор в испанската компания за системи за възобновяема енергия Cambio Energetico. "През 2023 г. настъпи махмурлукът от всичко това."

Спадът в търсенето от страна на домакинствата е беше очакван, когато хората започнаха да не възприемат цените на електроенергията като високи, както при ценовите сътресения през 2022 г., свързвани с войната между Русия и Украйна, казва Лусия Варела, директор енергийни общности в UNEF.

За индустрията обаче степента на спада в инсталациите на соларни панели в домовете на хората е притеснителна и тя може би ще трябва да потърси нови форми на инсталации, обслужващи групи домакинства или общности, допълва Варела.

Промишленият сектор също е инсталирал по-малко слънчеви панели през 2023 г., въпреки че спадът е по-малък. Като цяло са добавени около 1.9 гигавата капацитет, което е с 27% по-малко в сравнение с 2022 г., но над нивата от 2021 г., сочат данни на APPA.

В края на миналата година общият инсталиран соларен капацитет по покривите в Испания е бил една пета от този в Германия и близо наполовина в сравнение с този на Италия, според данни на SolarPower Europe.

"Секторът изостава с 15 години заради данъка слънце," според Кристофър Седерског, главен изпълнителен директор на доставчика на слънчеви панели Sunhero.

Забавянията в изплащането на субсидии също така са навредили на общественото възприятие за сектора, смята той.

Опасността е, че най-бедните, които биха се възползвали най-много от по-евтината енергия, се чувстват неспособни да рискуват с първоначалните разходи.

Една домашна система със соларни панели струва средно около 7 000 евро, според APPA. Въз основа на цените на електроенергията от миналата година, подобна инвестиция би се изплатила за седем години дори и без правителствена подкрепа.

За получаване на субсидии се чака средно около година, казва Варела, а в някои случаи близо две.

Енергийното министерство прехвърля средства към регионалните власти, които реализират схемата и трябва са спазват строги правила на Европейската комисия, казва говорител на ведомството, допълвайки, че около 44% от отпуснатите средства са изплатени.

Мария Диас Фернандес, начална учителка в Толедо, е похарчила около 6 400 евро за инсталирането на 10 слънчеви панела в дома си през ноември. Тя казва, че очаква да получи субсидията, която се надява да покрие около 40% от разходите.

Нейни братя и сестри, които са инсталирали соларни системи в домовете си близо година преди нея, все още очакват да им бъде изплатена субсидията.

Според говорителя на енергийното министерство обаче, резултатите на правителството по отношение на слънчевата енергия са добри, тъй като то не само е отменило данъка слънце, но също така подобрило регулаторната рамка, като допълва, че пазарът е нараснал 14 пъти от 2018 г.

Джон Масиас, ръководител в APPA, също е оптимистично настроен като изтъква потенциала за растеж на Испания, тъй като само 7% от еднофамилните домове и 2% от компаниите в страната получават електроенергия от собствени слънчеви панели.

Той прогнозира, че броят на новите инсталации през тази година ще остане на нивото от предходната и че Испания е на път да постигне поставената за 2030 г. цел от 19 гигавата инсталирани мощности в домове и фирмени сгради. Постигането на целта би се равнявало на оборудването със слънчеви панели на над 4 млн. домове.

Някои обаче смятат, че е необходима промяна, за да се гарантира, че Испания ще продължи да инсталира слънчеви панели.

Тъй като близо две трети от испанците обитават жилищни блокове, мнозина от сектора смятат, че бъдещето е в споделените проекти, при които слънчевите панели осигуряват електроенергия на група потребители, а не на едно домакинство.

Този тип инсталации съставляват 1% от пазара и са изправени пред редица предизвикателства, не на последно място културни.

"Испанците са свикнали да потребяват електроенергия, а не да я произвеждат", казва Еухенио Гарсия-Калдерон, съосновател на компанията за слънчева енергия Comunidad Solar.